Света Богородица (Варна): Разлика между версии

През 1921 г. са открити руини на църква и трисантиметров оловен пръстен-печат ([[моливдовул]]) на княз [[Борис Михаил|св. княз Борис I Михаил]] (832 – 907 г.) с изображение на [[Богородица|Света Богородица]]. Находките се намират северозападно от град [[Варна]], в лозовите масиви на най-големия винопроизводител и варненски [[предприемач]] Данаил Манов, който щедро дарява най-плодородния си парцел за разкопките, дело на основоположника на българската археология – [[Карел Шкорпил]]. Редовни археологически проучвания започват през 1996 г. като съвместен проект на [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]] и [[Варненски археологически музей|Варненския археологически музей]], в екип под ръководството на [[Казимир Попконстантинов]]<ref>Ръководител на Катедра „Археология“, декан на Православния богословски факултет във Великотърновския университет и почетен гражданин на Варна.</ref><ref name=":3">[http://www.uni-vt.bg/bul/pages/?page=1866&zid=1 Проф. Попконстантинов – почетен гражданин на Варна]. Посетен на 3 март 2019</ref> със заместник-ръководители Валентин Плетньов<ref>Директор на Регионалния исторически музей във Варна</ref> и Росина Костова<ref>Преподавателка от катедра „Археология“ във Великотърновския университет</ref>. В разкопките участват и студенти от специалност „Археология“ във Великотърновския университет, както и от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Русия]], [[Германия]] и [[Италия]].<ref name=":0" /><ref name=":1" />

В района на манастира е намерен печат на св. княз Борис I Михаил и още два оловни печата на цар [[Симеон I]] и на цар [[Петър I (България)|Петър I]].<ref name=":5">[http://bnr.bg/varna/post/100675779/vazrajdat-nai-golemia-izvanstolichen-duhoven-centar-na-balgaria-carskia-manastir-sv-bogorodica-krai-varna Възраждат най-големия извънстоличен духовен център на България – Царския манастир „Св. Богородица“ край Варна]. Посетен на 3 март 2019</ref> От двете страни на печата на св. княз Борис- I Михаил има изображения. От едната страна е изобразен [[Иисус Христос]] с дълга коса върху раменете, мустаци, брада и кръстовидно сияние. С дясната ръка той благославя, а в лявата държи [[евангелие]]. От другата страна е изобразен най-вероятно замонашеният княз със сияние (нимб) около главата или – според други тези – молеща се [[Богородица]].<ref name=":9" /> От двете страни има надпис на [[средногръцки език|гръцки език]] „ΚΕΒΟΝΟΝ [ΚΕΞΟΝΟΝ?] ΜΙΗΑΗΛ ΑΡΧΟΝΤΑ ΒΟΥΛΓΑΡΙΑΣ“. Тук е открит и първият царски печат от Първото Българско царство: оловен печат на цар Петър и царица Мария от кореспонденцията им с манастира.

Манастирът е свързан със Света Богородица – покровителката на Варна, чийто празник е честван тук още преди 1100 години. Според Попконстантинов, съдейки по печата на св. княз Борис I Михаил, Света Богородица вероятно е [[Патрон (покровител)|патрон]] на рода му.<ref name=":2">[http://bnr.bg/varna/post/100864435/profpopkonstantinov-praznikat-na-svbogorodica-e-chestvan-oshte-predi-1-100-g-vav-varna Проф. Попконстантинов: Празникът на св. Богородица е честван още преди 1100 г. във Варна]. (18.08.2017). Посетен на 3 март 2019</ref>

Изисканата архитектура и градеж на този внушителен раннохристиянски манастирски комплекс, който е и най-големият духовен център извън столичните центрове Плиска и Преслав в централната територия на Първата българска държава, свидетелстват за значителни инвестиции от най-високите среди на средновековното българско общество. Откритият тук печат на св. княз Борис I Михаил показва, че този манастир е основан от него през втората половина на IX век, и поддържан от неговите наследници Симеон и Петър през X век. След повече от два века обитаване, при свлачищен процес Манастирът е разрушен и затрупан изцяло с огромни земни маси.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Той е бил резиденция на неговия строител, ктитор и дарител св. княз Борис I Михаил, служеща както като книжовно-просветно така и като мисионерско средище в този гъсто заселен от прабългари район.<ref name=":3" /> Манастирът е важна брънка от редицата манастири, скриптории и манастирски училища на св. княз Борис I Михаил.<ref name=":2" /> Той се смята от една страна за един от най-значимите и най-впечатляващи археологически обекти от [[Златен век (българско средновековие)|Златния век]] на Първата българска държава и от друга страна за феномен на средновековната българска архитектура с впечатляващите си размери и уникална планова схема, която няма аналог нито в българската, нито във византийската архитектура. Откритият тук скрипториум е сред най-големите средновековни сгради в България от X – XI век. Книжовният център е с размерите на дворците в Плиска и Преслав. В него се е развивала голяма книжовна дейност – превод и преписване на християнски книги от гръцки на български. Казимир Попконастантинов смята, че тук св. княз Борис I Михаил приема [[християнство]]то през 865 г.<ref name=":0" /><ref name=":1" />