Кукушка уния: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал
Уточняване с цитат
Ред 38:
Най-напред решават да посочат самия Иларион Макариополски, но после размислят и посочват Партений Зографски, обяснявайки на Иларион следното:„''Ваше в.[исоко] преосвянщенство! Два пъти си бил на заточение; а ако сега те проводят третий път, ние не сме в състояние да те избавим. Ти не прилича да бъдеш наш владика – епископ; тебе ти стои и прилича да станеш български патриарх; иди в Цариград, прогласи независимостта на българската йерархия, стани български патриарх, та ако отидеш на заточение, да отидеш поне като патриарх; и ако пострадаеш, да пострадаеш за цял български народ, а не за един Кукуш наш, за една шепа люде''.“ Кукушани смятат, че тогава Иларион Макариополски възприема идеята за независима българска църква, за която скоро започва да работи. С подписания от кукушани документ с посоченото условие той се връща в Цариград.<ref name=":1" /><ref>{{cite book |title=Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание |last=Влахов |first=Туше |authorlink= |coauthors= |year= 1969 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=96–97 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88.pdf |accessdate=}}</ref>
 
Това условие в очите на Вселенската патриаршия е било равносилно на поражение, но тя не е можела да постъпи иначе, освен да го приеме, тъй като един отказ от нейна страна би означавал едно незабавно възобновяване на Униатското движение, тоя път с особена сила и с много по-тежки последици. Така градът Кукуш извършва исторически пробив в борбата за самостоятелна църква. В своите спомени [[Васил Манчев]] свидетелства за срещите на Нако Станишев с [[Драган Цанков]], за многобройните му посещения начело на кукушка делегация ту в патриаршията, ту в руското посолство, както и за разговорите с дядо Иларион Макариополски.<ref>Манчев, Васил. Спомени. Дописки, писма, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1982.</ref> Според [[Тончо Жечев]], разигравайкина униатскаталовкостта картаи безскрупулността на Нако Станишев в политическата игра, когато се отнася за патриотичната национална цел, би могъл да завиди и Драган Цанков. Кукушкият първенец бил „готов да използва всякакви средства и кукушкиятумело възрожденецшантажирал Накопатриаршията Станишеви гръцкото духовенство с мисионерите, демонстрираткакто и мисионерите изключителнас политическаруската интуицияпомощ и познаванес протаканията, половинчатостите на основнитекукушките тенденциистремления вкъм развитиетопапата наи прословутиякатолицизма“, „играел хитроумна угра с униятските и „[[Източенкатолическите въпрос]]“дейци“.<ref>{{Цитат книга|last=Жечев, |first=Тончо. |title=Българският Великден или Страстите български,|edition=2 изд|year=1976|publisher=Народна младеж|location=София, 1975.|pages=54}}</ref>
 
Изпълнявайки условието за спиране на Униатскато движение, на 29 октомври 1859 г. [[Партений Зографски]] е ръкоположен от солунския гръцки митрополит [[Неофит Византийски]] в църквата „[[Свети Георги (Цариград)|Свети Георги]]“ в Цариград за епископ на [[Поленинска и Кукушка епархия|Поленинско-кукушката епархия]], като пеенето в църквата е на гръцки и на църковнославянски.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Радев|first=Симеон|title=Македония и Българското възраждане, Том І и ІІ|year=2013|month=|publisher=Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО|location=София|isbn=|pages=120}}</ref> Това назначение на българин за владика е посрещнато с възторг в Кукуш, където той пристига в първите дни на ноември. Тогава се налага католическият владика Боре, преседял в Кукуш цели 40 дни, да си замине, макар че кукушани го изпровождат много тържествено.<ref>{{Цитат книга|last=Шапкарев|first=Кузман|title=За възраждането на българщината в Македония|year=1984|month=|publisher=Български писател|location=София|isbn=|pages=184–185}}</ref>
Ред 47:
Смята се, че именно разговорите на Иларион Макариополски в Кукуш са го подтикнали съвсем скоро да скъса с патриаршията и да поведе борба за самостоятелна българска екзархия. След победата на кукушани той извиква в Цариград техния водач Нако Станишев, според чийто разказ пред [[Кузман Шапкарев]] (който, познавайки честността му и омразата към лъжата, му вярва безусловно) уж за да даде разяснения по църковните им работи и унията, а всъщност за да повтори и там казаните насърчителните думи за църковната независимост. През пролетта на 1860 г. в Цариград Нако Станишев освен с българските първенци има срещи и с дипломатически представители и обяснява своята позиция: „Ние, господа, се борим с гърците за църковните си правдини и ги искаме от Патриаршията. Но възможно ли е некога един похитител да върне назад похитеното, комуто принадлежи то, без да се упражни върху него външен натиск, външна сила? Никога! Още сто години да искаме правдини от Патриархията, уверявам ви, господа, нема да ги получим“ и заключва, че трябва да се иска независима църковна йерархия не от патриарха, а от турското правителство.<ref>{{cite book |title=Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание |last=Влахов |first=Туше |authorlink= |coauthors= |year= 1969 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=97–99 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88.pdf |accessdate=}}</ref><ref name=":4">{{Цитат книга|last=Шапкарев|first=Кузман|title=За възраждането на българщината в Македония|year=1984|month=|publisher=Български писател|location=София|isbn=|pages=185–186, 460–462}}</ref> А на недоволството на руския посланик Новиков от кукушани му отвръща, че години наред са молели за помощ, обръщали са се напразно и лично към него, а западните веднага са се отзовали.<ref name=":4" />
 
Както отбелязва [[Туше Влахов]], не толкова тези внушения, колкото самият пример на кукушани и разигралите се в Кукуш събития повлияват на навлизането в нова, по-решителна фаза на църковната борба.<ref name=":3">{{cite book |title=Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание |last=Влахов |first=Туше |authorlink= |coauthors= |year= 1969 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=98 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88.pdf |accessdate=}}</ref> Самият Иларион Макариополски изтъква направената поука: <ref>Арнаудов, Михаил (ред.). Иларион Макариополски. София, 1925 г., с. 174–175.</ref> по <ref name=":3" /><ref>{{Цитат книга|last=Жечев|first=Тончо|title=Българският Великден или Страстите български|year=1976|publisher=Народна младеж|location=София|pages=57}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Радивоев|first=М.|title=Време и живот на Търновския митрополит Илариона|year=1912|location=София|pages=119}}</ref>
 
„''Аз ходих в Кукуш и научих един нов урок. Нещеш ли един владика, изхвърли името му из черквите; нещеш ли патрика, същото направи''.“