Кукушка уния: Разлика между версии

Най-напред решават да посочат самия Иларион Макариополски, но после размислят и посочват Партений Зографски, обяснявайки на Иларион следното:„''Ваше в.[исоко] преосвянщенство! Два пъти си бил на заточение; а ако сега те проводят третий път, ние не сме в състояние да те избавим. Ти не прилича да бъдеш наш владика – епископ; тебе ти стои и прилича да станеш български патриарх; иди в Цариград, прогласи независимостта на българската йерархия, стани български патриарх, та ако отидеш на заточение, да отидеш поне като патриарх; и ако пострадаеш, да пострадаеш за цял български народ, а не за един Кукуш наш, за една шепа люде''.“ Кукушани смятат, че тогава Иларион Макариополски възприема идеята за независима българска църква, за която скоро започва да работи. С подписания от кукушани документ с посоченото условие той се връща в Цариград.<ref name=":1" /><ref>{{cite book |title=Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание |last=Влахов |first=Туше |authorlink= |coauthors= |year= 1969 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=96–97 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88.pdf |accessdate=}}</ref>

 

 

Изпълнявайки условието за спиране на Униатскато движение, на 29 октомври 1859 г. [[Партений Зографски]] е ръкоположен от солунския гръцки митрополит [[Неофит Византийски]] в църквата „[[Свети Георги (Цариград)|Свети Георги]]“ в Цариград за епископ на [[Поленинска и Кукушка епархия|Поленинско-кукушката епархия]], като пеенето в църквата е на гръцки и на църковнославянски.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Радев|first=Симеон|title=Македония и Българското възраждане, Том І и ІІ|year=2013|month=|publisher=Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО|location=София|isbn=|pages=120}}</ref> Това назначение на българин за владика е посрещнато с възторг в Кукуш, където той пристига в първите дни на ноември. Тогава се налага католическият владика Боре, преседял в Кукуш цели 40 дни, да си замине, макар че кукушани го изпровождат много тържествено.<ref>{{Цитат книга|last=Шапкарев|first=Кузман|title=За възраждането на българщината в Македония|year=1984|month=|publisher=Български писател|location=София|isbn=|pages=184–185}}</ref>

Смята се, че именно разговорите на Иларион Макариополски в Кукуш са го подтикнали съвсем скоро да скъса с патриаршията и да поведе борба за самостоятелна българска екзархия. След победата на кукушани той извиква в Цариград техния водач Нако Станишев, според чийто разказ пред [[Кузман Шапкарев]] (който, познавайки честността му и омразата към лъжата, му вярва безусловно) уж за да даде разяснения по църковните им работи и унията, а всъщност за да повтори и там казаните насърчителните думи за църковната независимост. През пролетта на 1860 г. в Цариград Нако Станишев освен с българските първенци има срещи и с дипломатически представители и обяснява своята позиция: „Ние, господа, се борим с гърците за църковните си правдини и ги искаме от Патриаршията. Но възможно ли е некога един похитител да върне назад похитеното, комуто принадлежи то, без да се упражни върху него външен натиск, външна сила? Никога! Още сто години да искаме правдини от Патриархията, уверявам ви, господа, нема да ги получим“ и заключва, че трябва да се иска независима църковна йерархия не от патриарха, а от турското правителство.<ref>{{cite book |title=Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание |last=Влахов |first=Туше |authorlink= |coauthors= |year= 1969 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=97–99 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88.pdf |accessdate=}}</ref><ref name=":4">{{Цитат книга|last=Шапкарев|first=Кузман|title=За възраждането на българщината в Македония|year=1984|month=|publisher=Български писател|location=София|isbn=|pages=185–186, 460–462}}</ref> А на недоволството на руския посланик Новиков от кукушани му отвръща, че години наред са молели за помощ, обръщали са се напразно и лично към него, а западните веднага са се отзовали.<ref name=":4" />

 

 

„''Аз ходих в Кукуш и научих един нов урок. Нещеш ли един владика, изхвърли името му из черквите; нещеш ли патрика, същото направи''.“