Генрих Ягода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: Отменени
м Премахнати редакции на 5.53.195.47 (б.), към версия на PSS 9
Етикет: Отмяна
Ред 52:
След [[Октомврийската революция]] през 1917 г. Ягода се издига бързо сред редиците на ''ЧК'' (предшественика на ОГПУ и НКВД) и става втори заместник на [[Феликс Дзержински]], ръководителя на ЧК, през септември 1923 г. След като Дзержински е назначен за директор на Върховния съвет на националната икономика през януари 1924 г., Ягода става де факто управител на ОГПУ, тъй като заместник-ръководителят [[Вячеслав Менжински]] има малък авторитет, поради тежката си болест. През 1924 г. той се присъединява към премиер-министъра [[Алексей Риков]] на корабен круиз по [[Волга]].<ref>{{Cite book|title=I Dreamt Revolution|url=https://archive.org/details/idreamtrevolutio006158mbp|last=Reswick|first=William|publisher=Henry Regnery Company|year=1952|isbn=|location=Chicago|pages=[https://archive.org/details/idreamtrevolutio006158mbp/page/n96 85]}}</ref>
 
Въпреки че Ягода е познавал [[Йосиф Сталин]][https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Talk:Joseph_Stalin&diff=1021526538&oldid=1021330390#comrade_jo_was_poisoned_exactly_13_years_to_the_minute_after_signing_katyn_executiion_orders!!!] още от 1918 г., когато двамата са стационирани в [[Волгоград|Царицин]] по време на гражданската война, той „никога не става човек на Сталин“.<ref>{{Cite book|title=Stalin, The Court of the Red Tsar|url=https://archive.org/details/stalincourtofred0000seba|last=Montefiore|first=Simon Sebag|publisher=Phoenix|year=2004|isbn=0753817667|location=London|pages=[https://archive.org/details/stalincourtofred0000seba/page/98 98]}}</ref> Когато Сталин нарежда цялото население на Съветския съюз принудително да започне работа в колективизирани селски стопанства, Ягода симпатизира на Алексей Риков и [[Николай Бухарин]], неговите десни опоненти в Комунистическата партия. Бухарин твърди в личен разговор през юли 1928 г., че „Ягода и Трилисер са с него“, но когато става ясно, че десните губят битката за властта, Ягода преминава от другата страна. Според презрителното мнение на вдовицата на Бухарин, Ана Ларина, Ягода „търгува личните си възгледи за кариерата си“.<ref>{{Cite book|title=This I Cannot Forget|last=Larina|first=Anna|publisher=Pandora|year=1993|isbn=0044408870|location=London|pages=100 – 101}}</ref>
 
Ягода продължава да е глава на ОГПУ до юли 1931 г., когато слабо познатият стар болшевик Иван Акулов е назначен за първи заместник-директор, а Ягода е понижен на втори заместник-директор. Акулов е освободен, а Ягода е възстановен на поста си през октомври 1932 г. Един от бившите колеги на Ягода признава: „Посрещнахме Акулов с враждебност... цялата партийна организация в ОГПУ се ангажира да саботира Акулов“.<ref>{{Cite book|title=I Was Stalin's Agent|last=Krivitsly|first=W.G.|publisher=The Right Book Club|year=1940|isbn=|location=London|pages=170}}</ref> Сталин вероятно се е съгласил за връщането на Ягода на поста му с лоша благодат, тъй като четири години по-рано обвинява ОГПУ/НКВД, че са четири години назад в изкореняването на троцкистката антисъветска конспирация, въпреки че Ягода е съучастник в екзекутирането на един от симпатизантите на Троцки, [[Яков Блюмкин]], и в изпращането на други към лагери на [[ГУЛАГ]].