Разлика между версии на „Интарзия“

редакция без резюме
'''Интарзията''' е вид [[приложно изкуство]]. Думата intarsio означава изрязване.
 
Реализира се като се изрязват малки парченца от дърво (мрамор, слонова кост, седеф...) от различни цветове и впоследствие се инкастрират върху плоскост по предварително направена рисунка и накрая се полира. Този вид декорация се използва за мебели , стени, подове и други произведения на изкуството
 
Интарсията от дърво е изящна [[мозайка]] от дървени парченца или [[фурнир]], залепени върху дървена плоскост, полирана и лакирана.
Изкуството интарзия е практикувано още от времето на древен [[Египет]], тогава то е съществувало под формата на инкрустации на дърво, полускъпоценни камъни и слонова кост. Интарзията се е използвала за украса на мебели. Находки в Египет показват, че техниката на интарзията е позната от преди повече от 3000 години. По времето на Новото царство (1600 – 1100 г. пр.н.е.) мебели и саркофази са били украсявани с геометрични фигури от абаносово дърво и слонова кост.
 
Инкрустацията е наричана от римляните incrustatio или loricatio. Плиний Старши описва този вид декорация в книгата "Naturalis„Naturalis Historia"Historia“
 
В Средновековието [[Венеция]] и [[Византия]] са основните центрове на това изкуство. По времето на [[Ренесанс]]а в Италия (XV – XVI в.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво.
 
През Ренесанса древният метод ''intarsio'', използван от римляните преди всичко за декорация на подове и стени ( opus sectile ) се възражда във [[Флоренция]].
 
Във Флоренция-сърцето на Италианския ренесанс, през средата на XV столетие е имало около 80 работилници, които са произвеждали прекрасни интарзии от дърво и мрамор.