Орфей: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 54:
Някои източници приписват на Орфей допълнителни дарове за човечеството: [[медицина]], която по-често е под егидата на [[Асклепий]] (Ескулап) или Аполон; писане, което обикновено се приписва на [[Кадъм]]; и [[селско стопанство]], където Орфей поема [[Елевзински мистерии|елевзинската роля]] на [[Триптолем]] като даващ знанията на [[Деметра]] на човечеството. Орфей е [[авгур]] и гледач; той практикува магически изкуства и [[астрология]], основава култове към Аполон и Дионис и предписва мистериозните ритуали, запазени в орфическите текстове. Пиндар и [[Аполоний Родоски]] представят Орфей като арфист и спътник на [[Язон]] и [[аргонавти]]те.
 
Страбон представя Орфей като смъртен, който живее и умира в село близо до Олимп<ref name="Strabo">[https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0198:book=7:chapter=7&highlight=orpheus Strabo, ''Geography'', Book 7, Chapter 7]</ref>.Той печели пари като музикант и „магьосник“, израз също използван от [[Софокъл]] в [[Едип цар]], за да характеризира [[Тирезий]] като измамник с прекомерно желание за притежание. Най-често означава шарлатан и винаги има негативна конотация. [[Павзаний]] пише за неназован египтянин, който смята Орфей за магьосник. Орфей многократно се споменава от [[Еврипид]], където откриваме за първи път намек за връзката на Орфей с [[Дионис]] и ада: той говори за него като за свързан с музите, споменава силата на неговата песен върху скали, дървета и диви зверове, шеговитата му алюзия с [[Циклоп]]ите, свързва го с вакханалски оргии, приписва му произхода на свещените мистерии и поставя сцената на неговата дейност сред горите на Олимп. Еврипид също говори за Орфей в пиесата си „[[Хипсипила]]“, по-точно с лемнийския епизод на аргонавтичното пътуване. Орфей там е кормчия, а по-късно пазител в [[Тракия]] на децата на Язон от Хипсипила<ref name="Bion" />.
 
Орфей многократно се споменава от [[Еврипид]], където откриваме за първи път намек за връзката на Орфей с [[Дионис]] и ада: той говори за него като за свързан с музите, споменава силата на неговата песен върху скали, дървета и диви зверове, шеговитата му алюзия с [[Циклоп]]ите, свързва го с вакханалски оргии, приписва му произхода на свещените мистерии и поставя сцената на неговата дейност сред горите на Олимп. Еврипид също говори за Орфей в пиесата си „[[Хипсипила]]“, по-точно с лемнийския епизод на аргонавтичното пътуване. Орфей там е кормчия, а по-късно пазител в [[Тракия]] на децата на Язон от Хипсипила<ref name="Bion" />.
 
[[Платон]] ([[Апология]], [[Протагор]]) често се позовава на Орфей, неговите последователи и неговиte творби. Той го нарича син на Еагър, споменава го като музикант и изобретател, възхвалява чудотворната сила на неговата лира и дава версия на историята за слизането му в Хадес: боговете му показват само духа на изгубената му съпруга, защото той няма смелостта да умре, успява да влезе жив в Хадес и като допълнително наказание за малодушието си среща смъртта си от ръцете на жените<ref>Smith, William (1870). Dictionary of Greek And Roman Biography And Mythology. 3. Boston: Little, Brown, and Company. p. 60. ark:/13960/t23b60t0r.</ref>.
 
Има четирима души, които са известни с името ​​Орфей: вторият Орфей е аркадец, или, според други, [[кикони|кикон]], от тракийската Бизалтика и е по-древен от Омир и Троянската война. Третият Орфей е от [[Одриско царство|Одрисий]], град в Тракия, близо до река Хебрус, но Дионисий в Суида отричат съществуването му. Четвъртият Орфей е от [[Кротоне]], процъфтява по времето на [[Пизистрат]].
 
=== Орфей и Евридика ===