Кохлеарен имплант: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
История// |
|||
Ред 46:
Опитите да се стимулира слуховият нерв чрез електричество датират от 18 в, когато [[Алесандро Волта]] поставил две жици в ушите си, свързал ги с [[батерия]] и изпитал "трясък в главата". През следващите петдесет години феноменът бил изследван, но опитите водели само до краткотрайно усещане за звук без тоналност. През 1855 г. [[Гийом Дюшен]] успешно стимулирал човешко ухо с променлив [[ток]] като това произвеждало звук "като от крилцата на муха, които се удрят в стъклото и пердето". През 1868 г. [[Робърт Бренер]] публикувал резултатите от стимулации на слуховия нерв с електричество с различна полярност и интензитет. Той открил, че слухът се подобрява при отрицателна полярност и стимулация с два електрода.
В началото на 20 в. разнообразни експерименти в [[САЩ]] и [[СССР]] водят до откритието, че елетричеството може да се превърне в звук и преди да е достигнало вътрешното ухо. През 1957 г. [[Андре Джурно]] и [[Шарл Айрес]] стимулирали директно слуховия нерв по време на операция от [[холестеатома]]. Пациентът чул звуци "като от колелото на рулетка и от шурец". Сигналът достигал до 1000 херца и в резултат пациентът усетил леко подобрение в слуховите си възприятия. През 1969 г. [[Уилям
Пазарното разпространение на кохлеарните импланти с един електрод започва през 1972 г. в САЩ. По същото време австралиецът [[Греъм Кларк]] разработва многоканален имплант като го поставя на пациент през 1978 г. През 80-те години употребата на многоканалния имплант се разширява, а през 90-те, благодарение на [[микроелектроника|микроелектрониката]], технологията на имплантите се подобрява и външните части стават все по-малки. Днес ползващите кохлеарен имплант са над 30 000.
| |||