Еламски език: Разлика между версии

Носителите на еламския са населявали южен и югозападен Иран – [[Хузестан]], като на [[древноперсийски език|древноперсийски]] названието на Елама е ''Hujiyā'', и [[Фарс]] (като е възможно да е бил разпространен и в други области на [[Иранско плато|Иранското плато]] преди III-то хил. пр.н.е.).

В III-то хилядолетие преди Христа от шумеро-акадски източници са известни редица еламски градове-държави: Шушен (Шушун, [[Суза]]), [[Аншан]] ([[Анчан]], днес Тепе-Малян близо до [[Шираз]] във Фарс), Симашки, Адамдун и други.

През II-то хилядолетие пр.н.е. важна съставна част на Елам са били Шушен и Анчан. След присъединяването на Елам към империята на [[Ахемениди]]те в средата на VI век пр.н.е., еламският език в продължение на още две столетия запазва водещото си положение, като постепенно отстъпва мястото си на фарси.