История на Китай: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
м Без в момента е ->, по-устойчива във времето версия
Ред 9:
власт дошъл Shun, 5 тия от легендарните императори. Той наредил да убият Gun, задето не се справил с поверената му важна задача. На негово място назначил Yu禹Yǔ, неговия син, да довърши делото на баща си. Според легендата, той бил назначен едвам 5 дена след като се бил оженил за младата си съпруга. Когато го повикали тя го попитала как да нарече детето им, ако се роди такова, и той и казал да го нарече 啟, йероглиф означаващ 5 дена в старокитайския. 13 години той се трудил без да се прибере в къщи и три пъти преминал покрай дома си без да влезе, първия път жена му била бременна, втория път държала бебе, което правело първите си стъпки, а третия сина му го поздравил и го подканил да влезе, но той отказал, с думите че докато реката оставя хора без дом, той не може да се прибере. Тази история показва решителността и усърдието на Yu. За разлика от баща си, Yu използвал друг метод за спирането на реката. Той наредил да се направят канали по реката, които да отвеждат водата към морето и същевременно такива които да напояват отдалечените полета. По този начин той не само спрял наводнението, но и увеличил селскостопанската продукция. Императора Shun бил така впечатлен от неговото постижение и отдаденост, че го направил свой наследник, вместо сина си. След като седнал на трона, Ю разделил Поднебесната на 9 провинции. В знак на преклонение пред императорската власт, губернаторите на тези провинции изпратили на владетеля бронз, от който били изработени 9 триножника 鼎ding, върху които имало картини, описващи особеностите на тези провинции. Ю наредил деветте триножника да бъдат изложени пред вратите на двореца му, като символ на неговата власт над познатия дотогава свят. Постепенно триножниците се превърнали в символ на суверенитета, владетелското достойнство, и доказателство, че този, който ги притежава е избран да властва от Небето. Нещо повече, те имали необикновеното свойство да променят тежестта си – били тежки ако владетелят бил справедлив и добродетелен, и леки ако тънел в пороци и насилие. Затова и за несправедливите императори било лесно да загубят триножниците, както станало с тираничния Дзие – последният владетел от династията Ся. След смъртта си, Yu предал властта на сина си, Qi, вместо да я даде на най-достойния и способен човек, с което прекъснал дотоговашния модел на управление и сложил начало на династийния метод. За по-нататъшните владетели от династия Ся е известно много малко. При императора Tai Kang太康 е имало въстание от неговите петима братя, което застрашавало единството на държавата. Следващия император Zhongdi 中康 бил неспособен да управлява двамата си министри Xi 羲 и He 和, които били потънали в пороци – похот, алчност и егоизъм. Последния от владетелите, Jie 桀 бил жесток и покварен тиран, и бил свален от основателя на следващата династия, 成湯 Tang, които се разбунтувал деспотизма на Jie, събрал армия и след като го свалил о трона, го изпратил в изгнание някъде на юг, където той и умрял.
 
Това също е първия период в историята на Китай, за които са намерени археологически находки. Става въпрос за二里头, село на 10 км от Yanshi偃师в провинция, 河南. Трябва да се отбележи, че западните археолози не са напълно убедени, че тези находки непременно свидетелстват за „митичната“ династия Ся. Erlitou е селището, датиращо най-рано в цяла Източна Азия и до момента, най-ранно познатата за нас столица на Китай. Открито е 1959 година и е било с размери приблизително 300hka, но поради селскостопанска дейност и тъй като в момента има три съвременни села върху голяма част от него, реалното място където може да се копае е много малко. Първите заселници са били примитивни хора от културата Yangshao (3500 – 3000 г. пр. Хр.) и Longshan (3000 – 2500 г. пр. Хр.), след което последват 600 години, в които селището е било пусто, докато през 2000 г. са дошли носителите на културата Erlitou. Около 1250 г. пр. Хр. селището запустява и постепенно бива напълно изоставено. Предполага се че възникването на града Zhengzhou, не далече от Erlitou, е причина за неговото изоставяне. Там са открити находки подобни на Erlitou и учените смятат че може би е имало заповед за изместването на населението, включително занаятчиите, към Zhengzhou с някаква стратегическа цел.
 
Открити са дворцови сгради, гробници, леярници за леене на бронз, бронзови сечива, павирани пътища, керамични изделия и изделия от слонова кост. В града са открити 8 двореца, три напълно разкрити, като последния през 2003 година. Погребенията на по-важните благородници са се състояли в дворовете на тези дворци. В гробниците са открити и бронзови, нефритени и тюркоазени изделия, украшения от раковини и черупки. Близо до ръката на погребания има открити бронзови камбани, както и изделия с форма на дракон, направени от около 2000 парчета тюркоаз и нефрит. Erlitou също е имал мрежа от пътища, запазени са непокътнати следи от каруца, дълга 5 метра и широка 1, но не е ясно дали животни или хора са я дърпали. Бронзови основи, както и стени от набита пръст, почва, високи 2 метра също са открити. Erlitou е най-вече познат заради множеството си бронзови находки, предполага се че селището е държало монопола върху бронзолеярството.