Разлика между версии на „Бернабо Висконти“

15 байта изтрити ,  преди 2 месеца
редакция без резюме
* Бернабо, подобно на много благородници от онова време, обича лова с кучета, особено лова на [[дива свиня|диви свине]]. Всеки, който е проявявал нехайството да участва в ловните му занимания – истински държавен бизнес, е можело да бъде измъчван или убит. Поданиците му, въпреки наложените им забрани, често са ловували диви свине и друг дивеч, за да се изхранват. [[Бернардино Корио]] разказва, че един ден, след като Бернабо открива, че някои от тях са нарушили неговите разпоредби, кара да ги заловят, да им извадят очите и да ги измъчват жестоко, а накрая и да ги обесят. Изглежда, че поне сто души са завършвали земния си път по този начин, а на многозина са им били конфискувани имотите или къщите им са били изгорени. Бернабо кара да обесят абата на манастира „Сан Барнаба“, понеже е ловил зайци, изважда очите на човек, който се разхожда по частната му улица, отрязва ръцете и изважда очите на млад мъж, който му казва, че си мечтае да убие глиган. Кара кучкаря си да убие фермер, който има куче. Постановява, че няма да се плаща на никой съдия, ако той първо не осъди на смърт убиеца на [[Яребица|яребици]]. Всеки, улавян да готви или да яде дивеч, е бил глобяван, включително ханджиите, които се оплакват многократно.<ref name=":0">{{Harv|P. Giovio, ''op. cit.''|p. 202}}.</ref>
* Той е голям любител на кучетата и говорят, че е притежавал 5000 екземпляра и че никой друг не е бил упълномощен да притежава куче. Бернабо построява голямо имение за любимите си кучета в селището Куарто Канино, навремето в провинцията на четири мили от Милано, а днес – негов квартал. Името на селището навярно идва именно от това имение. Кучетата му обаче са били толкова много и толкова скъпи за издръжка, че се твърди, че той ги е разпределял у поданиците си, които е трябвало да се грижат да са здрави за своя сметка. На всеки две седмици е трябвало да ходят в двореца на Бернабо, известен като ''Ca 'di Can'' (Кучешка къща), за да проверява състоянието им. Според историка Джовио обаче е имало министри на ловната служба („кучешки офицери“), които са обикаляли града с книга, в която е било описвано всяко куче. Всеки, който е представял куче в лоша форма, е бил бит или подложен на големи глоби, а в случай на смърт на животното имуществото му е било конфискувано. Палатът Cà di Can е унищожен от пожар през 19 век, след това е възстановен и е окончателно разрушен едва през 1946 г., за да отстъпи място на Hotel dei Cavalieri.<ref>{{Harv|P. Giovio, ''op. cit.''|p. 203}}.</ref> Миланският израз ''alla Cà di Can'' изглежда произлиза от този палат, за да покаже мъката да отидеш при господаря при такива обстоятелства. След войната изглежда, че грешен превод е осакатил фразата на „alla cazzo di cane“, скандален [[идиом]], означаващ „да работиш зле, без критерии“.
* През [[1361]] г. двама папски легати отиват при Бернабо, за да го уведомят за желанията на папа [[Инокентий VI]] относно спора за гсподството над Болоня (или, според други, относно папското отлъчване от 1373 г.<ref name="PRANZETTI">[http://www.ilconservatorio.com/index2.php?option=com_content&do_pdf=1&id=229 Prof. Luciano Pranzetti, Conferenza del 24 settembre 2011 "Curiosità linguistiche"] {{Webarchive}}</ref>). Те са посрещнати от самия Бернабо начело на малка армия в [[Меленяно]], на моста, който пресича реката Ламбро, която е придошла. След като прочита папския плик, Бернабо казва: „Вие избирате: или да ядете, или да пиете“. Двамата разбират, че „пиенето“ означава да бъде хвърлени в реката и предпочитат да погълнат тежкия пергамент заедн с копринения шнур, от което идва изразът ''mangiare la foglia'' (букв. „да изядеш листа“, ''manger la feuille'' на [[френски език]], т.е. да разбереш нещо бързо, за да избегнеш опасност<ref name="PRANZETTI" />). Един от легатите е Гулиелмо да Гримоар – бъдещ папа [[Урбан V]], който никога не му прощава това унижение.
* През [[1361]] г. Бернабо се приютява в [[Меленяно]], за да се опита да избегне [[чума]]та, причиняваща хаос в [[Ломбардия]]. По време на ловен излет той се изгубва в гората и среща фермер, който цепи дърва. Бернабо му предлага да го носи на гръб, ако му покаже изхода от гората и човекът приема. Когато се качва на конче, той започва да се оплаква от злоупотребите на управителя на [[Лоди]], а след това и от Бернабо, когото определя като жесток, но в състояние да накара да уважават закона и да поддържа реда. След като излиза от гората, Бернабо обещава на фермера, че ще му плати вечерята и ще му даде един грош, ако го придружи до палата му и човекът отново се съгласява. Докато са на пътя, изведнъж слугите на Висконти идват да ги посрещнат, носейки факли, за да осветят пътя. Когато се покланят на мъжа, селянинът разбира кой е и се ужасява. Бернабо въпреки това спазва думата си и му дава онова, което е обещал, и кара да му върнат поле, което му е било взето.
* На 22 май [[1362]] г. в Болоня се формира нова лига срещу Висконти, така че господарите на [[Верона]], [[Мантуа]] и [[Ферара]] решават да изпратят трима посланици в Милано, за да увещаят Бернабо да върне замъците, окупирани от него в областите на Болоня и в [[Романя]]. Той не ги приема, а ги кара да докладват каквото трябва да му кажат на един от канцлерите му. Когато последният докладва на Бернабо за казаното, Висконти се ядосва и заповядва да бъдат затворени в сградата, в която са отседнали. Той ги принуждава да се облекат в обикновена бяла роба, да се качат на кон и да се представят пред него в „Аренго“, излагайки се на смеха на хората, тълпящи се покрай пътя. Пристигайки в Аренго, кара да го чакат два часа пред вратата и след това да излязат да дефилират по улиците на града, а след това – да покрият господарите си с обиди. Все още недоволен, Бернабо, след като ги кара да се закълнат, че няма да си сменят дрехата, освен в присъствието на господарите им, кара група войници да ги придружат до границата. Според Вилани, от друга страна, Бернабо е накарал да му се донесат сребърни вази, съдържащи емблемите на техните родове, изопачени по скандален начин, например на [[Скалиджери]] се е падала стълба, висяща от бесилото.