Орфей: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 25:
| сайт =
}}
'''Орфей''' (на [[старогръцки]]:Ὀρφεύς; {{lang|la|Orpheus}}) е герой от [[древногръцката митология]], легендарен [[певец]], [[музикант]], [[поет]] и [[пророк]], основател на религиозно-философското учение [[орфизъм]]<ref>{{cite book | title = Тракийският орфизъм | last = Фол | first = Александър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Университетско издателство „Климент Охридски“ | location =България | isbn = | doi = | pages = 244 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang =bg }}</ref> и смятан от мнозина за най-великия певец и поет на древността. За гърците Орфей е основател на култови обряди на така наречените „орфически“ мистерии<ref>Pausanias, Description of Greece, Corinth, [http://data.perseus.org/citations/urn:cts:greekLit:tlg0525.tlg001.perseus-eng1:2.30.2 2.30.2]</ref><ref>Йорданова-Алексиева, М. Елински орфически свидетелства. С., 2004</ref>, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на [[Александър Велики]]. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „[[Аргонавтика]].“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира.
и смятан от мнозина за най-великия певец и поет на древността. За гърците Орфей е основател на култови обряди на така наречените „орфически“ мистерии<ref>Pausanias, Description of Greece, Corinth, [http://data.perseus.org/citations/urn:cts:greekLit:tlg0525.tlg001.perseus-eng1:2.30.2 2.30.2]</ref><ref>Йорданова-Алексиева, М. Елински орфически свидетелства. С., 2004</ref>.
 
Древногръцки и други източници отбелязват [[траки]]йския произход на Орфей<ref>Fritz Graf and Sarah Iles Johnston, ''Ritual Texts for the Afterlife: Orpheus and the Bacchic Gold Tablets'' (Routledge, 2007), p. 167.</ref><ref>Гигов, Н. А. Орфей и Тракия. С., 2006г.</ref><ref>Фол, В. Орфей Тракиецът / Orpheus, the Thracian. С., 2008</ref>. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживо с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей), опита му да извлече жена си [[Евридика]] от подземния свят и смъртта му от ръцете на менадите на [[Дионис]].
 
Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения включително [[поезия]], [[филм]]и, [[опера]], [[музика]] и [[живопис]]<ref>Geoffrey Miles, ''Classical Mythology in English Literature: A Critical Anthology'' (Routledge, 1999), p. 54ff.</ref>. Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Известни са 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди.
 
== Етимология ==
Line 69 ⟶ 68:
 
=== Аргонавтика ===
[[Файл:Life of Orpheus Greek Mythology (Extra Details).svg|мини|Места, където Орфей е живялпосещавал Орфейили живял]]
Аргонавтика е гръцка епична поема, написана от Аполоний Родоски през 3-ти век пр.н.е. Орфей участва в това приключение и използва уменията си, за да помогне на своите спътници. Според [[древногръцката митология]] Орфей е сред [[аргонавти]]те, осъществили похода за [[Златното руно]] към [[Колхида]]. Хирон казва, че без помощта на Орфей аргонавтите никога не биха могли да преминат [[сирени]]те - същите тези сирени, срещани от [[Одисей]] в епичната поема на Омир „[[Одисея]]“. Сирените живеят на три малки скалисти острова и пеят красиви песни, които примамват [[моряк|моряците]] при тях, което довежда до разбиването на корабите им на островите. Когато Орфей чува гласовете им, той вади лирата си и започва да свири омайваща музика, която е по-силна и по-красива, заглушавайки омагьосващите песни на сирените. Според елинистическия елегичен поет Фанокъл от 3-ти век пр.н.е. Орфей обича младия аргонавт Калаид, „сина на Бореад, с цялото си сърце и често ходи в сенчести горички, все още пеейки за своето желание<ref name="Crawford2010">{{cite book|author=Katherine Crawford|title=The Sexual Culture of the French Renaissance|url=https://books.google.com/books?id=z9TU7ZKzANkC&pg=PA28|year=2010|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-0-521-76989-1|page=28}}</ref><ref name="Friedman2000">{{cite book|author=John Block Friedman|title=Orpheus in the Middle Ages|url=https://books.google.com/books?id=_56pgczDQ8sC&pg=PA9|date=2000-05-01|publisher=Syracuse University Press|isbn=978-0-8156-2825-5|page=9}}</ref>.
 
=== Смърт ===
[[Файл:Bin Orpheus.jpg|мини|ляво|„Смъртта на Орфей“, 1874 г., Емил Жан Батист Филип Бен]]
Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „[[Аргонавтика]].“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел.
 
В крайна сметка той умира от зверове, които го разкъсват, или от разярени менади. Според друга версия Зевс решава да го удари с мълния, страхувайки се, че Орфей ще разкрие тайните на подземния свят на хората. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.
Ред 90:
| caption2 = Главата и лирата на Орфей, изхвърлени на бреговете в [[Лесбос]], Гюстав Куртуа, 1875 г.
}}
Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Известни са 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди.
 
Орфей загинал, разкъсан от [[менади]]те, край бреговете на река Хеброс ([[Марица]]). Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров [[Лесбос]], където били погребани.
 
Орфей загинал, разкъсан от [[менади]]те, край бреговете на река Хеброс ([[Марица]]). Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров [[Лесбос]], където били погребани.
Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец. От тях е и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира. Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на [[Александър Велики]].
[[Файл:Orpheus-from-Kardzhali.jpg|мини|Статуя на Орфей в [[Кърджали]]]]
 
[[Файл:Life of Orpheus Greek Mythology (Extra Details).svg|мини|Места, където е живял Орфей]]
[[Файл:Hermes Eurydike und Orpheus MKL1888.png|мини|Хермес, Евридика и Орфей (релеф във Вила Албани, Рим)]]