Старозагорско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужни интервали |
м шаблон, форматиране; форматиране: интервал, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт
[[Файл:Stara Zagora uprising.png|мини|250п|Карта на Старозагорското въстание]]▼
| име =
| конфликт =
| картинка = Stara Zagora uprising.png
| период = [[1875]] г.
| място = [[Стара Загора]]
| резултат =
| страна1 = {{флагче|България}} български въстаници
| страна2 = {{флагче с име|Османска империя}}
| командир1 = [[Стефан Стамболов]]
| командир2 =
| сила1 =
| сила2 =
| жертви1 =
| жертви2 =
}}
'''Старозагорското въстание''' е опит на [[БРЦК|Българския революционен централен комитет]] да организира общо въоръжено въстание в [[Българско]] през септември [[1875]] г.
== Подготовка ==
На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира [[Стара Загора]] с ръководител [[Стефан Стамболов]], тъй като старозагорският комитет е най-силен
== Ход на въстанието ==
Поради това в уречения ден [[16 септември]] в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята [[Братя Жекови|Михаил и Георги Жекови]], не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият Георги, е пронизан от няколко куршума.▼
[[Файл:KG BRCC STARA ZAGORA REVOLT FLAG 1875.png|мини|
▲Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това в уречения ден [[16 септември]] в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята [[Братя Жекови|Михаил и Георги Жекови]], не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият Георги, е пронизан от няколко куршума.
Въстанието е много масово в селата около Стара Загора<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://mdm-baltasar.blogspot.com/2011/12/blog-post.html | заглавие = Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението | фамилно_име = Милев | първо_име = М. Д. | език = }}</ref>. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата [[Обручище]], [[Самуилово (област Стара Загора)|Самуилово]] и [[Елхово (община Николаево)|Елхово]]. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово. Едновременно с това въстание в [[Шумен]]ско и [[Русе]]нско ([[Червеноводска въстаническа чета]]) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
== Последици ==
Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за по-мащабна освободителна акция – [[Априлското въстание]] през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на [[Велики сили|Великите сили]]. През 1875 г. в [[Одеса]] се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.
След въстанието следват мащабни наказателни мерки от страна на османските власти. Около 600 души са арестувани (сред които и част от организаторите на въстанието) и наказани, включително със смърт. Само малка част от въстаниците емигрират.
▲[[Файл:KG BRCC STARA ZAGORA REVOLT FLAG 1875.png|мини|250п|Знамето на старозагорските въстаници от 1875 г.]]
== Участници ==
| |||