Димитър Тъпков (учител): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълнение;
Ред 23:
[[Файл:Job Application by Dimitar Tapkov, Thessaloniki, 1897.jpg|ляво|мини|250п|Молба на Димитър Тъпков за постъпване на работа към строително дружество на мост в Солун, 19 октомври 1897 г.]]
[[Файл:Will of Dimitar Trapkov 1897.jpg|дясно|мини|250п|Завещание на Димитър Тъпков, 1897 г.]]
Тъпков е роден в 1842 година в град [[Енидже Вардар]] (Па̀зар), тогава в Османската империя, в семейство, което приема [[Македонски български апостолически викариат|унията]]. През лятото на 1874 година Тъпков е изпратен със съгласието на настоятелството от солунския учител [[Христо Захариев]] в [[Леринска българска община|Лерин]], където дотогава няма българско училище. Там той е назначен като учител в първото българско училище, което е екзархийско, и още в края на същата година преподава в него на 52 момчета и 18 момичета.<ref>Исторически преглед, том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> Преподава там до 1876 година.<ref>{{cite book |title= Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия) |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher=ДИ „Д-р Петър Берон“ |location=София |isbn= |pages= 665|url= |accessdate=}}</ref>
 
Димитър Типон (Типов) от Енидже Вардар, възпитаник на френското училище на [[лазаристи]]те в [[Солун]], следва в Гренобъл, Франция като стипендиант на Ордена на лазаристите, а след 1866 година е отново в Солун. Сътрудничи на [[Стефан Веркович]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.649.</ref><ref>„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.218 – 219.</ref><ref>Веселинов, Димитър. История на обучението по френски език в България през Възраждането, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003, с.200</ref>
 
През лятото на 1874 година Тъпков е изпратен със съгласието на настоятелството от солунския учител [[Христо Захариев]] в [[Леринска българска община|Лерин]], където дотогава няма българско училище. Там той е назначен като учител в първото българско училище, което е екзархийско, и още в края на същата година преподава в него на 52 момчета и 18 момичета.<ref>Исторически преглед, том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> Преподава там до 1876 година.<ref>{{cite book |title= Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия) |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher=ДИ „Д-р Петър Берон“ |location=София |isbn= |pages= 665|url= |accessdate=}}</ref>
 
В 1882 година Тъпков заминава да преподава в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където същата година се жени за прилепчанката Василка Мирчева, от която имат 5 деца: [[Драган Тъпков|Драган]] (роден в Прилеп), [[Кирил Тъпков|Кирил]], Благой, Глория и Христина (родени в Солун). Мести се със семейството си в [[Солун]]. Работи в солунския пансион на Фердинан Бертран и Гиро към [[Солунска българска мъжка гимназия|екзархийската мъжка гимназия]] (1882-1884).<ref name="СолунБГ"/> Двадесет години преподава в католическата [[Солунска българска семинария]].<ref name="СолунБГ"/><ref name="Стамов 322">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 322|url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 28 септември 2015}}</ref>