Никола Грозданов е роден на 3 юли 1894 г. в град [[Стара Загора]] в семейството на търговеца Иван Грозданов и Ана Чолакова. През 1912 г. завършва мъжката гимназия „Иван Вазов“ в родниродния си град.<ref>[http://svv-bg.com/images/book/gen_grozdanov.pdf Динев, Ангел, Генерал-майор Никола Грозданов – последният войн на царя и отечеството в Стара Загора, Изд. Иван Сапунджиев-ЕООД, 2014, с. 12]</ref> През 1915 г. завършва Военното училище в [[София]], а през 1930 г. Военната академия. Военната му кариера започва през 1915 г. в осми артилерийски полк. Служи в [[Пети тежък артилерийски полк|5-и тежък артилерийски полк]] и [[Първи дивизионен артилерийски полк|1<sup>-ви</sup> дивизионен артилерийски полк]]. През октомври 1928 г. е назначен за командир на първа конна батарея. През 1929 г. е назначен на служба в [[Шести дивизионен артилерийски полк|6-и дивизионен артилерийски полк]], а от 1932 г. служи в щаба на войската. На следващата година става преподавател по стратегия и тактика във Военното училище и офицер за поръчки в щаба на [[Осма пехотна тунджанска дивизия|8<sup>-а</sup> пехотна тунджанска дивизия]]. От юни 1935 преподава същите предмети във Военната академия. От юни 1936 до юни 1938 е военно аташе в [[Букурещ]]. През 1938 г. е назначен за началник-щаб на [[Четвърта армейска област|4-та военно-инспекционна област]]. През 1940 г. става последователно командир на [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]] (10 август – 17 ноември 1940) и на [[дванадесети пехотен балкански полк|12<sup>-и</sup> пехотен балкански полк]].<ref name="rumenin">Руменин, 211 –212</ref>
От 1942 г. полковник Грозданов е на служба в [[Осма дивизионна област|8<sup>-а</sup> дивизионна област]], а на 1 март 1943 поема командването на [[двадесет и четвърта пехотна дивизия|24<sup>-та</sup> пехотна дивизия]], а от 26 август същата година е командир на [[седма пехотна рилска дивизия|7<sup>-а</sup> пехотна рилска дивизия]]. През декември е освободен от поста и е назначен за командир на [[двадесет и пета пехотна дивизия|25<sup>-а</sup> пехотна дивизия]], а от 10 юни 1944 г. е командир на [[осма пехотна тунджанска дивизия|8<sup>-а</sup> пехотна тунджанска дивизия]]. На 8 октомври 1944 г. е назначен за командир на [[Прикриващ фронт|Прикриващия фронт]]. На 28 ноември 1944 г. излиза в запас.<ref name="rumenin" />
