Поликраище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен двоен интервал |
м Без в момента е ->, по-устойчива във времето версия |
||
Ред 29:
Никополис ад Иструм със своето разположение се обуславя като един голям кръстопът на първостепенни и второстепенни пътища, от които няколко минават през землището на селото: Мелта (Ловеч) – Никополис ад Иструм – Марцианопол (Девня) – Одесос (Варна). От Никополис пътят продължава на изток към землището на с. Крушето; Нове (Свищов) – Никополис ад Иструм – Ряховец (Г. Оряховица) – Туида (Сливен) – Кабиле (край Ямбол). Този път пресичал на юг река Росица, минавал западно покрай селото, излизал в района на днешната гара и от петролната база поемал западно покрай Първомайци през река Янтра за Ряховец. Още един римски второстепенен път минавал по маршрута: От Никополис ад Иструм слизал на юг през територията на днешното летище излизал на източния край на селскостопанския двор, минавал през днешните краварници, като се насочвал или към Долна Оряховица, или към източната част на село Първомайци. За охраната на пътя за Кабиле, в района на петролна база и гарата, през античността била изградена охранителна крепост, която се използвала и през средновековието, като влизала в укрепителния възел на крепостта Ряховец. През античността не се знае как се е казвала крепостта, но през средновековието е носела името на селото, понеже името Поликраище не се е променяло от времето на славянското нашествие. Камъните от крепостта са използвани за строежа на подлеза при ЖП гарата и в момента всички следи от нея са заличени при строежа през 1960-те години на петролна база.
Може да се предположи, че сегашното село по времето на славяните вече е съществувало на пет извора, два от които
При турското нашествие селото и крепостта са се съпротивлявали, защото една част от населението е била избита, друга откарана в робство, а трета избягала в Балкана. След това има повторно заселване на опразненото село, като вероятно освен говедарите и овчарите, слезли от планините, се е завърнала и част от избягалото местно население, защото няма как планинците да са донесли местния мизийски диалект. По време на османската власт селото е споменато в турски документи от 15 век с името Буликраище с 52 домакинства, 2 вдовици и приход 4544 акчета (Извори 13: 203). Остава с чисто българско население, защото е било феодално владение (Тимар) на Мехмед, син на Юмер, като такова може би е давало бойци, участващи във военните походи на феодала.
| |||