Ядрени сили: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8
м дребни редакции
 
Ред 29:
|- bgcolor=#ffffff
| colspan=3 align=center|'''Петте страни от ДНЯО'''
|-
| {{Русия}}
|align="right"| 2430 / 11000<ref name="nuclearweapons1"/>|| 1949 („''[[РДС-1]]''“)
|-
| {{USA}}
|align="right"| 2150 / 8000<ref name="nuclearweapons1"/>|| 1945 („''[[Тринити (опит)|Тринити]]''“)
|-
| {{Русия}}
|align="right"| 2430 / 11000<ref name="nuclearweapons1"/>|| 1949 („''[[РДС-1]]''“)
|-
| {{Великобритания}}
Ред 69:
[[Файл:Nuclear proliferation.svg|lang=br|мини|200px|Ядрените запаси на САЩ и СССР/Русия в периода от [[1945]] до [[2014]] г.]]
 
* {{USA}} разработват първите ядрени оръжия по време на [[Втората Световнасветовна война]] (виж [[Манхатън (проект)|Проектът Манхатън]]). Американците започват работа по първата [[атомна бомба]] в началото на 40-те години, със сътрудничеството на [[Канада]] и Великобритания. Американските военни се опасяват, че [[Нацистка Германия]] може да разработи свои ядрени оръжия. Изпитанието на първата бомба („Trinity“ – Троица) е проведено в местността [[Аламогордо]], щата [[Ню Мексико]], през [[1945]] година. САЩ са първата и единствена страна, която е употребила ядрени оръжия срещу друга държава. Американската авиация хвърля две [[атомна бомба|атомни бомби]] над [[Хирошима]] и [[Нагасаки]] в [[Япония]], съответно на [[6 август|6]] и [[9 август]] [[1945]] година. Страната е и първата в света, която успешно тества [[водородна бомба]] през [[1952]] година ([[Ivy Mike]]).
 
* {{СССР}} тества първата си атомна бомба ([[РДС-1]]) през [[1949]] година. Част от информацията, необходима за съветския проект, е придобита чрез [[шпионаж]]. Руснаците създават своя ядрена програма с цел създаване на ядрен баланс между [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[САЩ]] след Втората Световна война. През [[1953]] е изпробвана едностепенна водородна бомба ([[РДС-6]]), а после и двустепенна ([[РДС-37]]) през [[1955]] година (виж [[Водородна бомба]] и [[Усилено ядрено устройство]]). На [[31 октомври]] [[1961]] година Съветският съюз взривява най-мощното оръжие, създавано някога от човека – 50-мегатонната [[Цар Бомба]]. [[Русия]] наследява или впоследствие се сдобива с всички съветски ядрени оръжия след разпадането на СССР през [[1991]] година.
 
* {{Великобритания}} се превръща в третата ядрена сила в света през [[1952]] година, тествайки своята първа атомна бомба („[[Операция Ураган|Hurricane]]“ – ураган) край островите [[Монтебело (острови)|Монтебело]], Австралия. Почти цялата научно-техническа информация, необходима за британската ядрена програма, е придобита по време на американския проект Манхатън. Великобритания създава своите ядрени оръжия под предлог, че те биха служили за защита в случай на евентуално нападение от страна на Съветския съюз. Днес почти всички британски ядрени бойни глави са монтирани на ракети „Трайдънт“, които се пренасят от подводници.
 
* {{Франция}} изпробва първата си атомна бомба през [[1960]] година („[[Gerboise Bleue]]“ – Син [[тушканчик]]) и първата си водородна бомба през [[1968]] година (операция „[[Канопус (операция)|Канопус]]“). Решението на Франция за ядрено въоръжаване е мотивирано от отслабналия ѝ статут на [[Велика сила]] след Втората Световна война и първият британски ядрен опит през 1952 година. След края на [[Студена война|Студената война]] французите съкращават ядрения си [[арсенал]] със 175 бойни глави и реформират ядрените си войски. Днес [[Въоръжени сили на Франция|Френската армия]] е разположила почти всичките си бойни глави на подводни ракети и бомбардировачи (като [[Рафал]]). Някои бойни глави са монтирани и на [[МКБР]], изстрелвани от подземни [[Ракетен силоз|силози]]. Франция обаче продължава активното разработване на нови атомни технологии за военни цели, с цел подновяване на остарелите ѝ оръжия.
 
* {{Китай}} става последната официална ядрена сила в света. Първата китайска атомна бомба е взривена през [[1964]] година, а само три години след това и първата водородна бомба (и двата опита са проведени край [[Лоп Нур]]). Китай е първата азиатска нация, която се сдобива с ядрени оръжия. За създаването им китайското правителство е мотивирано от нарастващата по това време мощ на САЩ вследствие на Студената война.
Ред 84:
* {{Индия}} е първата страна, тествала ядрено оръжие след създаването на [[ДНЯО]]. През [[1974]] е взривено „мирно атомно устройство“, както индийското правителство го нарича – „[[Усмихнатият Буда]]“. Тестът е осъществен край Покхран, щата [[Раджастан]]. Създаването на ядрени оръжия в [[Индия]] вероятно е било мотивирано от военната заплаха от страна на съседен [[Китай]]. Индия твърди, че е изпробвала и [[водородна бомба]] през [[1998]] година, макар повечето специалисти да смятат, че тестът е бил неуспешен, тъй като мощността на оръжието вероятно е била по-малка от 50 [[килотон]]а [[тротилов еквивалент]]<ref>{{cite web|url=http://nuclearweaponarchive.org/India/IndiaShakti.html|title=India's Nuclear Weapons Program: Operation Shakti: 1998|accessdate=10 октомври 2006}}</ref>. През [[2006]] година Индия и САЩ подписват споразумение за сътрудничество в областта на ядрената [[енергия]] за граждански цели. Страната никога не е била член на ДНЯО. Броят на индийските ядрени оръжия е неизвестен, а предположенията варира силно – от 40 до 200 ядрени единици.
 
* {{Пакистан}} започва своята ядрена програма в началото на 70-те години. Първата пакистанска [[АЕЦ]] е построена в [[Карачи]] по това време, предимно с материали, доставени от Западни страни. След капитулацията на пакистанските войски и победата на Индия във войната през [[1971]] година, пакистанският министър-председател [[Зулфикар Али Бхуто]] заявява, че пакистанците ще построят свои ядрени оръжия, дори да се „налага да ядат трева“. След първия индийски ядрен тест пакистанският учен и металург [[Абдул Кадир Хан]] открадва схеми на центрофуги за обогатяване на уран от холандската компания URENCO. През 80-те години китайците продават на Пакистан дизайни на стари атомни оръжия, и в края на 80-те години страната се сдобива с потенциал за създаването на примитивни ядрени оръжия. През [[1998]] година е проведен първият пакистански ядрен тест в окръг [[Чагай]]. Абдул Кадир Хан е признал, че е продавал центрофуги и ядрени материали на Северна Корея, [[Иран]] и [[Либия]]. Пакистан не е член на ДНЯО.
 
* {{Северна Корея}} е последната страна, която тества ядрено оръжие. На [[9 октомври]] [[2006]] година севернокорейците изпробват малка [[атомна бомба]] на 2000 метра под земята. Тъй като мощността на устройството е много малка (около 1 килотон), повечето специалисти смятат, че опитът не е бил напълно успешен (виж [[Севернокорейски ядрен опит]]). Страната е била член на ДНЯО, но се оттегля на [[10 януари]] [[2003]] година. На 25 май провежда [[Севернокорейски ядрен опит (2009)|втори ядрен опит]] с мощност между 2 и 10 килотона. Северна Корея разполага с около 40 кг [[плутоний]], достатъчен за десетина атомни бомби, и продължава да произвежда тази суровина.
 
== Неофициални ядрени сили ==
* {{Израел}} не е член на ДНЯО, и не признава (но и не отрича) съществуването на собствени ядрена програма и оръжия. Макар Израел да твърди, че изследователският център „Неджев“ край [[Димона]] е „изследователски реактор“, няма никакви публикувани изследвания, които са били проведени там. Според Федерацията на Американскитеамериканските Учениучени (ФАУ), Израел разполага с [[ядрен материал]] за производството на максимум 200 атомни бомби, или те са вече построени <ref>[http://www.guardian.co.uk/israel/Story/0,,1970616,00.html www.guardian.co.uk]</ref>. Сателитни снимки разкриват оръжейни бункери, ракетни площадки и мобилни ракетни установки, но следи от ядрени оръжия така и не са идентифицирани. Според някои разсекретени документи на британското разузнаване, [[Великобритания]] е снабдила Израел с няколко тона [[тежка вода]] от [[Норвегия]] през [[1958]] година. Възможно е израелците да са извършили съвместен ядрен опит с [[Южна Африка]] през [[1979]] година. Тогава американски сателит засича двоен светлинен проблясък, характерен за атомна експлозия, близо до архипелага [[Принц Едуард (архипелаг)|Принц Едуард]]. В района на снимки от други сателити се виждат и израелски кораби. За повече подробности виж [[Инцидентът Вела]]. Много от данните за събитието обаче все още са засекретени. В интервю от [[2006]] година израелският премиер [[Ехуд Олмерт]] очевидно се изпуска, отправяйки обвинение срещу [[Иран]] по повод тяхната ядрена програма. Той казва, че Иран „се надява да има ядрени оръжия както Америка, Франция, Израел и Русия“. От този момент съмненията за притежание на атомни бомби от страна на Израел се засилват многократно. Съмненията за наличие на израелските [[ядрено оръжие|ядрени оръжия]] биватса потвърдени и от бившия израелски ядрен инженер [[Мордехай Вануну]], който е бивш израелски ядрен техник, и е работил по Израелската ядрена програма.
 
== Страни, отказали се от ядреното оръжие ==
Ред 97:
* {{Беларус}} се сдобива с 81 ядрени бойни глави след разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през [[1991]] година. Всичките са предадени на руснаците през 1996 година. Беларус подписва [[ДНЯО]] същата година.<ref>Federation of American Scientists (fas.org). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/belarus/index.html Belarus Special Weapons]''</ref>
 
* {{Казахстан}} наследява 1400 ядрени оръжия вследствие отслед разпадането на Съветския съюз. Всички оръжия са предадени на Русия през 1995 година. Казахстан подписва [[ДНЯО]].<ref>Federation of American Scientists (fas.org). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/kazakhstan/index.html Kazakhstan Special Weapons]''</ref>
 
* {{Украйна}} наследява близо 5100 ядрени оръжия след разпадането на СССР, превръщайки се в третата най-голяма ядрена сила в света<ref>globalsecurity.org. ''[http://globalsecurity.org/wmd/world/ukraine/index.html Ukraine Special Weapons]''</ref>. Всички оръжия са доброволно предадени на руснаците през 1996 година, и Украйна подписва ДНЯО.<ref>Federation of American Scientists (fas.org). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/ukraine/ Ukraine Special Weapons]''</ref>
Ред 103:
== Страни, които са имали ядрени програми за военни цели ==
[[Файл:Nuclear weapons statesbg.png|мини|400px|Друга карта, показваща също „ядрения чадър“ на НАТО и страни с реактори.]]
* {{Австралия}} е имала съвместна военна ядрена програма с [[Великобритания]] след Втората Световнасветовна война. Австралийското правителство е осигурявало на англичаните местности за ракетни и ядрени полигони, както и експертна помощ в областта на ядрените изследвания. През 60-те години обаче програмата е прекратена и Австралия се присъединява към [[ДНЯО]] през [[1971]] година<ref>''Green Left Weekly'' ([[21 март]], [[2001]]). Review of ''[http://www.greenleft.org.au/back/2001/441/441p28.htm Australia and the atomic empire] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060831113421/http://www.greenleft.org.au/back/2001/441/441p28.htm |date=2006-08-31 }}''</ref>. Все пак австралийците поддържат аржентински [[изследователски реактор]], способен да произвежда [[плутоний]] за атомни бомби.
 
* {{Алжир}} създава свой Комисариат за Нованова Енергияенергия през [[1982]], целящ изследването на възможностите на страната за използване на ядрена, слънчева, и други видове [[енергия]]. Докато слънчевата енергия би била лесна за оползотворяване в Алжир, интересът към ядрената енергия на страната предизвиква безпокойство от страна на западните страни. Тревогите се засилват допълнително след създаването на алжирски Център за Развитиеразвитие на Ядренатаядрената Техникатехника към Министерството на Научнитенаучните изследвания. В началото на 80-те години Алжир сключва таен договор за обработването на [[плутоний]] за военни цели, а през [[1983]] година [[Китай]] снабдява страната с изследователски реактор<ref name="fas.org">''[http://www.fas.org/irp/threat/svr_nuke.htm#algeria]''</ref>. Една година по-късно алжирското правителство купува 150 тона ураниев концентрат от [[Нигер]]. Иракски учени също са осигурявали помощ на алжирците в областта на ядрената енергия. Според някои анализатори Алжир би създал ядрени оръжия с цел защита на страната от режима на [[Муамар Кадафи]] в съседна Либия. След икономическата криза от [[1986]] година обаче, програмата е замразена. В последвалите години на нестабилност всякакви видове ядрени изследвания са прекратени. През [[1992]] година Алжир се съгласява да допусне инспектори на Международната Агенцияагенция по Атомнаатомна Енергияенергия [[МААЕ]], и през януари [[1995]] се присъединява към ДНЯО.
 
* {{Аржентина}} създава своя [[Комисия по Атомнаатомна енергетика]] през [[1950]] година с цел развитие и контрол на ядрената енергия за мирни цели. Ядрената програма на страната е била развивана почти без чужда помощ. През [[1978]] година военното правителство осъществява задълбочени ядрени изследвания. През [[1983]] Аржентина обявява, че притежава голямо количество [[обогатен уран]] – важен материал за създаването на [[атомна бомба]]. След демократизацията на страната обаче военната ядрена програма е изоставена<ref>Federation of American Scientists (fas.org) ([[2 октомври]], [[1999]]). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/argentina/nuke/index.html Nuclear Weapons Program – (Argentina)]''</ref><ref>[http://nuclearweaponarchive.org/Nwfaq/Nfaq7-4.html nuclearweaponarchive.org]</ref>. Днес Аржентина доставя атомно оборудване на много страни, сред които Австралия, Алжир, Египет и [[Перу]], и поддържа голям брой ядрени реактори за производство на електроенергия. Страната подписва ДНЯО на [[10 февруари]] [[1995]] година.
 
* {{Бразилия}} започва ядрените си изследвания през 50-те години. САЩ строят няколко изследователски реактора в Бразилия през 60-те години. През [[1978]] бразилското правителство провежда военна ядрена програма с кодовото название „Солимоеш“, която е прекратена през [[1985]]<ref>Sharon Squassoni and David Fite, ''[http://www.armscontrol.org/act/2005_10/Oct-Brazil.asp#BrazilHistory Brazil's Nuclear History] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060601233942/http://www.armscontrol.org/act/2005_10/Oct-Brazil.asp#BrazilHistory |date=2006-06-01 }}'', ''Arms Control Today'' (October 2005).</ref>. Страната подписва и ратифицира ДНЯО през [[1998]]<ref>Federation of American Scientists (fas.org) ([[2 октомври]], [[1999]]). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/brazil/nuke/index.html Nuclear Weapons Programs – (Brazil)]''</ref>.
 
* {{NGER}} е провеждала ядрени изследвания по време на Втората Световнасветовна война, но самият проект за създаване на атомна бомба дори не е бил дори започнат в края на войната. Саботажът на заводите за [[тежка вода]] в [[Норвегия]] от британски войници и норвежки [[партизани]] допълнително е забавил изследванията. Нацистка Германия е разполагала само с един недовършен изследователски реактор.
 
* {{Египет}} е имал проект за създаване на атомна бомба между [[1954]] и [[1967]]. След прекратяването му страната подписва [[ДНЯО]]<ref>Federation of American Scientists (fas.org) ([[4 февруари]], [[2005]]). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/egypt/nuke/index.html Nuclear Weapons Program – (Egypt)]''</ref>.
 
* {{Ирак}} е разработвал ядрени оръжия в периода [[1970]] – [[1985]] година. Ядрената програма е била особено активна в края на 70-те, когато няколко страни от [[Африка]] и [[Близкия изток]] започват свои ядрени изследвания. Иракските учени са предоставяли техническия знания на страни като Алжир, Либия и [[Сирия]]. Франция построява 40-мегаватов изследователски реактор ([[Озирак]]) недалеч от [[Багдад]], и снабдява иракчаните с 12,5 кг [[уран (елемент)|уран]], обогатен до 93%. Реакторът е разрушен през [[1981]] година от израелски самолети. Иракската ядрена програма е прекратена през [[1991]], малко преди началото на [[Войната в Залива]]<ref>Nuclear Threat Initiative (nti.org) (May 2005). ''[http://www.nti.org/e_research/profiles/Iraq/Nuclear/index.html Iraq profile – Nuclear Overview]''</ref>.
 
* {{Либия}} признава през [[2003]] година, че е имала програма за създаването на атомни оръжия. Част от оборудването е било доставено от т.нар. „[[Пръстен на А. К. Хан]]“. Ядрени изследвания са провеждани само в [[Таджура]], където е единственият център за подобни дейности. Либия е подписала ДНЯО<ref>Nuclear Threat Initiative (nti.org) (февруари 2006). ''[http://www.nti.org/e_research/profiles/Libya/3939.html Libya Nuclear Overview]''</ref>.
Ред 121:
* {{Румъния}} е имала собствена програма за създаването на ядрени оръжия. Макар да подписва ДНЯО през [[1970]] година, тайните ядрени изследвания са продължени. През [[1985]] година страната вече е била способна да създава [[плутоний]] чрез обработката на изчерпано [[ядрено гориво]] от [[АЕЦ]]. През [[1989]] година [[Николае Чаушеску]] обявява, че Румъния е способна да създаде собствена [[атомна бомба]]. Център на тайните ядрени изследвания е бил град [[Питещ]]. Там са произведени близо 585 тона ядрено гориво за румънската [[Черна вода (АЕЦ)|АЕЦ „Черна вода“]]. Тежка вода се е произвеждала в [[Турну Мъгуреле]]. След падането на социализма през 1989 година, инспектори на [[МААЕ]] откриват в изследователския център в Питещ капсула с 470 грама чист [[плутоний]]<ref>''[http://www.fas.org/irp/threat/svr_nuke.htm#romania]''</ref>. Днес Румъния не разработва ядрени оръжия<ref>Federation of American Scientists (fas.org). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/romania/index.html Romania Special Weapons]''</ref>.
 
* {{Швейцария}} е провеждала тайни ядрени изследвания между [[1946]] и [[1969]], които стават публичнипублично известни едва през [[1995]] година. Създадени са били планове за брой на арсенали, чертежи на оръжия, както и изчисления за стойността на оръжията. Програмата е изоставена заради прекалено големите предвидени разходи. Швейцария подписва ДНЯО на [[27 ноември]] 1969 година<ref>Jurg Stussi, ''[http://nuclearweaponarchive.org/Library/Swissdoc.html Historical Outline on the Question of Swiss Nuclear Armament]'' (April 1996).</ref>.
 
* {{Швеция}} сериозно е обмисляла възможността за създаване на собствен ядрен арсенал през 50-те и 60-те години, вероятно с цел запазване на неутралитета си през [[Студената война]]. Били са направени много задълбочени изследвания върху способността на страната за производството на атомни бомби, както и схеми, стратегии и изчисления за стойността на програмата. Планирано е било и създаването на център за производството на ядрени оръжия в [[Студсвик]]. [[SAAB (корпорация)|SAAB]] са направили планове за построяването на сръхзвуков атомен бомбардировач – [[SAAB A36|А36]]. През [[1968]] година обаче шведският парламент гласуваподлага предложениетона гласуване Предложение за ядрено въоръжаване на страната. Предложението е отхвърлено с много малко гласове. Така ядрените изследвания за военни цели са прекратени и Швеция се присъединява към [[ДНЯО]] същата година.
 
* {{SFY}} – нейната ядрена програма започва в края на 50-те години. Тогава югославските учени започват изследвания върху възможността за обогатяване едновременно на [[уран (елемент)|уран]] и [[плутоний]]. През [[1956]] година е създаден център за отработване на ядрено гориво във [[Винча]], тогава предградие на [[Белград]], а през [[1958]] и [[1959]] са построени два изследователски реактора. Съветският съюз снабдява сърбите с тежка вода и обогатен уран за тях. През 60-те години [[Норвегия]] и Югославия си сътрудничат в областта на извличането на плутоний от отработено ядрено гориво. През [[1960]] година обаче [[Йосип Броз Тито]] прекратява програмата поради неизвестни причини, но я възстановява след ядрениятядрения опит на [[Индия]] през [[1974]] година. През [[1987]] ядрените изследвания са прекратени окончателно. След разпада на Югославия 50 килограма [[обогатен уран]] от центъра във Винча са изнесени за [[Русия]].
 
* {{Южна Корея}} е имала военна ядрена програма за кратко време – от 1970 до 1975, макар да се предполага, че изследванията са продължили и след това<ref>Nuclear Threat Initiative (nti.org) (August 2003). ''[http://www.nti.org/e_research/e1_skorea_1.html South Korea Overview]''</ref>. През [[2004]] година южнокорейското правителство обявява пред [[МААЕ]], че през [[1982]] корейските учени са извлекли плутоний за военни цели от изследователски реактор, а през [[2000]] година са обогатили уран до 35%. Не се знае дали сега Южна Корея не разработва тайно ядрени оръжия, но това е малко вероятно.
 
== Други страни със значителен ядрен потенциал ==
Практически всяка индустриализирана нация днес може да създаде ядрено оръжие за няколко години, ако се вземе политическо решение за това. Страни, вече притежаващи значителна оръжейна и ядрена индустрия биха могли да направят атомна бомба в срок, вариращ от няколко месеца до няколко години, в зависимост от субсидиите на проекта и техническите възможности на страната. Всички изброени страни са членки на Договора за Неразпространениенеразпространение на Ядренитеядрените Оръжияоръжия.
 
* {{България}} – Българската ядрена програма започва в края на 50-те години, когато [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] построява малък изследователски реактор в [[София]]. България е втората страна в бившия [[Източен блок]] след Съветския съюз, която започва да произвежда собствена ядрена [[енергия]]. Българската [[АЕЦ Козлодуй]] е най-голямата на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], но след като страната поема ангажимент към [[ЕС]], смятаните за небезопасни четири малки реактори [[ВВЕР]]-440 (I-IV блок) са затворени. Така централата днес произвежда общо 2000 МВт от 3760 възможни. Очаква се нова АЕЦ да се построи край [[Белене]] – [[АЕЦ Белене]], с мощност от 2000 МВт. Голяма част от българската уранова руда, добивана край [[Бухово]] и [[Доспат]], е била изнасяна за СССР. По-старите съветски ядрени оръжия и реактори използват български уран заради високото му качество. Днес изследователският реактор [[ИРТ-2000]] вече не съществува. България е разполагала и със завод за обработка на уранова руда.
Ред 140:
* {{Италия}} – В Италия има голям брой реактори за електропроизводство (изведени от експлоатация) и такива за научни изследвания. На италианска територия все още са разположени няколко ядрени бомби на НАТО. Италианското правителство не е имало планове за ядрено въоръжаване, но от 80-те години насам страната е способна да създаде атомно оръжие за по-малко от година.
 
* {{Канада}} е една от първите страни, започнали разработки в сферата на ядрената енергия. Тя е била и активен участник в [[Манхатън (проект)|ПроектътПроекта Манхатън]], доставяйки уран и технически знания на американците. Канада произвежда реактори за електроенергия и научни изследвания. Канадските реактори [[КАНДУ]] се използват от [[Китай]], Аржентина, Южна Корея, Румъния, Индия и Пакистан. На канадска територия са били разположени и американски ядрени бойни глави по време на Студената война, но всички са изтеглени през [[1984]] година. Днес Канада не произвежда ядрени оръжия и е твърдо против тяхното създаване.
 
* {{Норвегия}} е една от първите страни, които започват ядрени изследвания за военни цели. Норвежката ядрена програма е стартираназапочнала през [[1946]] година, като крайната ѝ цел е построяването на ядрена бомба. Макар норвежците да имат голям напредък в изследванията си, военната програма е реформирана в гражданска и всички проекти за създаване на атомна бомба са прекратени. Страната разполага с два изследователски реактора – един в [[Келер]] и един в [[Халден]]. Норвегия е изнасяла оборудване и технологии за обогатяване на плутоний, както и [[тежка вода]] за страни като [[Израел]], [[Индия]] и [[Пакистан]]<ref>From homepage of the Bellona Foundation (in Norwegian), ''[http://193.71.199.52/no/energi/atomkraft/halden/wp_3-2002/26712.html]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}''</ref>. Норвегия би могла да създаде свое ядрено оръжие за по-малко от година, макар политиката ѝ да е твърдо против тези оръжия.
 
* {{Нидерландия}} разполага с един ядрен реактор за граждански цели в [[Борселе]], с мощност от 452 МВт, който задоволява 5% от енергийните нужди на страната. В [[Петен]] съществува голям център за ядрени изследвания. Към 2000 година Холандия разполага с около 2 тона [[плутоний]], но може би никога няма да строи собствени ядрени оръжия, тъй като мнозина в страната са против тяхното създаване и разработване.
 
* {{Япония}} е трета в света по производство на ядрена енергия след [[САЩ]] и [[Франция]]. Страната планира 40% от електроенергията за вътрешно ползване да се генерира от ядрени реактори до [[2010]] година. В резултат на масивното производство на ядрена електроенергия в страната се отделят големи количества плутоний. През [[2000]] година Япония е разполагала с близо 5 тона плутоний. Съществуват и множество заводи за обогатяване на уран чрез центрофуги. Според специалисти Япония има технологиите, материалите и средствата да произведе ядрено оръжие за няколко месеца<ref>''Washington Times'' ([[8 август]], [[2005]]). ''[http://washingtontimes.com/world/20050808-121636-3027r.htm North Korean threat nudges Japan to rethink nukes]''</ref>. През [[Втората Световнасветовна война]] японците са имали таен проект за атомна бомба, който е бил прекратен след атомните бомбардировки (виж [[Японска ядрена програма]]).
 
== Споделяне на ядрени оръжия ==
Според програмата на [[НАТО]] за споделяне на ядрените оръжия, неядрени държави могат да разполагат и складират на своя територия чужди бойни глави, както и да ги адаптират за хвърляне от собствени самолети. Такива страни са [[Белгия]], [[Германия]], [[Италия]], [[Турция]] и [[Холандия]]. До [[2001]] [[Гърция]] също имашее имала американски ядрени оръжия на своя територия, а до 80-те и [[Канада]].
 
== Източници ==