Ядрени сили: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м дребни редакции |
||
Ред 29:
|- bgcolor=#ffffff
| colspan=3 align=center|'''Петте страни от ДНЯО'''
|-▼
| {{Русия}}▼
|align="right"| 2430 / 11000<ref name="nuclearweapons1"/>|| 1949 („''[[РДС-1]]''“)▼
|-
| {{USA}}
|align="right"| 2150 / 8000<ref name="nuclearweapons1"/>|| 1945 („''[[Тринити (опит)|Тринити]]''“)
▲|-
▲| {{Русия}}
▲|align="right"| 2430 / 11000<ref name="nuclearweapons1"/>|| 1949 („''[[РДС-1]]''“)
|-
| {{Великобритания}}
Ред 69:
[[Файл:Nuclear proliferation.svg|lang=br|мини|200px|Ядрените запаси на САЩ и СССР/Русия в периода от [[1945]] до [[2014]] г.]]
* {{USA}} разработват първите ядрени оръжия по време на [[Втората
* {{СССР}} тества първата си атомна бомба ([[РДС-1]]) през [[1949]] година. Част от информацията, необходима за съветския проект, е придобита чрез [[шпионаж]]. Руснаците създават своя ядрена програма с цел създаване на ядрен баланс между [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[САЩ]] след Втората Световна война. През [[1953]] е изпробвана едностепенна водородна бомба ([[РДС-6]]), а после и двустепенна ([[РДС-37]]) през [[1955]] година (виж [[Водородна бомба]] и [[Усилено ядрено устройство]]). На [[31 октомври]] [[1961]] година Съветският съюз взривява най-мощното оръжие, създавано някога от човека – 50-мегатонната [[Цар Бомба]]. [[Русия]] наследява или впоследствие се сдобива с всички съветски ядрени оръжия след разпадането на СССР през [[1991]] година.
* {{Великобритания}} се превръща в третата ядрена сила в света през [[1952]] година, тествайки своята първа атомна бомба („[[Операция Ураган|Hurricane]]“ – ураган) край островите [[Монтебело (острови)|Монтебело]], Австралия. Почти цялата научно-техническа информация, необходима за британската ядрена програма, е придобита по време на американския проект Манхатън. Великобритания създава своите ядрени оръжия под предлог, че те биха служили за защита в случай на евентуално нападение от страна на Съветския съюз. Днес почти всички британски ядрени бойни глави са монтирани на ракети „Трайдънт“, които се пренасят от подводници.
* {{Франция}} изпробва първата си атомна бомба през [[1960]] година („[[Gerboise Bleue]]“ – Син [[тушканчик]]) и първата си водородна бомба през [[1968]] година (операция „[[Канопус (операция)|Канопус]]“). Решението на Франция за ядрено въоръжаване е мотивирано от отслабналия ѝ статут на [[Велика сила]] след Втората Световна война и първият британски ядрен опит през 1952 година. След края на [[
* {{Китай}} става последната официална ядрена сила в света. Първата китайска атомна бомба е взривена през [[1964]] година, а само три години след това и първата водородна бомба (и двата опита са проведени край [[Лоп Нур]]). Китай е първата азиатска нация, която се сдобива с ядрени оръжия. За създаването им китайското правителство е мотивирано от нарастващата по това време мощ на САЩ вследствие на Студената война.
Ред 84:
* {{Индия}} е първата страна, тествала ядрено оръжие след създаването на [[ДНЯО]]. През [[1974]] е взривено „мирно атомно устройство“, както индийското правителство го нарича – „[[Усмихнатият Буда]]“. Тестът е осъществен край Покхран, щата [[Раджастан]]. Създаването на ядрени оръжия в [[Индия]] вероятно е било мотивирано от военната заплаха от страна на съседен [[Китай]]. Индия твърди, че е изпробвала и [[водородна бомба]] през [[1998]] година, макар повечето специалисти да смятат, че тестът е бил неуспешен, тъй като мощността на оръжието вероятно е била по-малка от 50 [[килотон]]а [[тротилов еквивалент]]<ref>{{cite web|url=http://nuclearweaponarchive.org/India/IndiaShakti.html|title=India's Nuclear Weapons Program: Operation Shakti: 1998|accessdate=10 октомври 2006}}</ref>. През [[2006]] година Индия и САЩ подписват споразумение за сътрудничество в областта на ядрената [[енергия]] за граждански цели. Страната никога не е била член на ДНЯО. Броят на индийските ядрени оръжия е неизвестен, а предположенията варира силно – от 40 до 200 ядрени единици.
* {{Пакистан}} започва своята ядрена програма в началото на 70-те години. Първата пакистанска [[АЕЦ]] е построена в [[Карачи]] по това време, предимно с материали, доставени от Западни страни. След капитулацията на пакистанските войски и победата на Индия във войната през [[1971]] година, пакистанският министър-председател [[Зулфикар Али Бхуто]] заявява, че пакистанците ще построят свои ядрени оръжия, дори да се „налага да ядат трева“. След първия индийски ядрен тест пакистанският учен и металург [[Абдул Кадир Хан]] открадва схеми на центрофуги за обогатяване на уран от холандската компания URENCO. През 80-те години китайците продават на Пакистан дизайни на стари атомни оръжия, и в края на 80-те години страната се сдобива с потенциал за създаването на примитивни ядрени оръжия. През [[1998]] година е проведен първият пакистански ядрен тест в окръг [[Чагай]]. Абдул Кадир Хан е признал, че е продавал центрофуги и ядрени материали на Северна Корея, [[Иран]] и [[Либия]]. Пакистан не е член на ДНЯО.
* {{Северна Корея}} е последната страна, която тества ядрено оръжие. На [[9 октомври]] [[2006]] година севернокорейците изпробват малка [[атомна бомба]] на 2000 метра под земята. Тъй като мощността на устройството е много малка (около 1 килотон), повечето специалисти смятат, че опитът не е бил напълно успешен (виж [[Севернокорейски ядрен опит]]). Страната е била член на ДНЯО, но се оттегля на [[10 януари]] [[2003]] година. На 25 май провежда [[Севернокорейски ядрен опит (2009)|втори ядрен опит]] с мощност между 2 и 10 килотона. Северна Корея разполага с около 40 кг [[плутоний]], достатъчен за десетина атомни бомби, и продължава да произвежда тази суровина.
== Неофициални ядрени сили ==
* {{Израел}} не е член на ДНЯО, и не признава (но и не отрича) съществуването на собствени ядрена програма и оръжия. Макар Израел да твърди, че изследователският център „Неджев“ край [[Димона]] е „изследователски реактор“, няма никакви публикувани изследвания, които са били проведени там. Според Федерацията на
== Страни, отказали се от ядреното оръжие ==
Ред 97:
* {{Беларус}} се сдобива с 81 ядрени бойни глави след разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през [[1991]] година. Всичките са предадени на руснаците през 1996 година. Беларус подписва [[ДНЯО]] същата година.<ref>Federation of American Scientists (fas.org). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/belarus/index.html Belarus Special Weapons]''</ref>
* {{Казахстан}} наследява 1400 ядрени оръжия
* {{Украйна}} наследява близо 5100 ядрени оръжия след разпадането на СССР, превръщайки се в третата най-голяма ядрена сила в света<ref>globalsecurity.org. ''[http://globalsecurity.org/wmd/world/ukraine/index.html Ukraine Special Weapons]''</ref>. Всички оръжия са доброволно предадени на руснаците през 1996 година, и Украйна подписва ДНЯО.<ref>Federation of American Scientists (fas.org). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/ukraine/ Ukraine Special Weapons]''</ref>
Ред 103:
== Страни, които са имали ядрени програми за военни цели ==
[[Файл:Nuclear weapons statesbg.png|мини|400px|Друга карта, показваща също „ядрения чадър“ на НАТО и страни с реактори.]]
* {{Австралия}} е имала съвместна военна ядрена програма с [[Великобритания]] след Втората
* {{Алжир}} създава свой Комисариат за
* {{Аржентина}} създава своя [[Комисия по
* {{Бразилия}} започва ядрените си изследвания през 50-те години. САЩ строят няколко изследователски реактора в Бразилия през 60-те години. През [[1978]] бразилското правителство провежда военна ядрена програма с кодовото название „Солимоеш“, която е прекратена през [[1985]]<ref>Sharon Squassoni and David Fite, ''[http://www.armscontrol.org/act/2005_10/Oct-Brazil.asp#BrazilHistory Brazil's Nuclear History] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060601233942/http://www.armscontrol.org/act/2005_10/Oct-Brazil.asp#BrazilHistory |date=2006-06-01 }}'', ''Arms Control Today'' (October 2005).</ref>. Страната подписва и ратифицира ДНЯО през [[1998]]<ref>Federation of American Scientists (fas.org) ([[2 октомври]], [[1999]]). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/brazil/nuke/index.html Nuclear Weapons Programs – (Brazil)]''</ref>.
* {{NGER}} е провеждала ядрени изследвания по време на Втората
* {{Египет}} е имал проект за създаване на атомна бомба между [[1954]] и [[1967]]. След прекратяването му страната подписва [[ДНЯО]]<ref>Federation of American Scientists (fas.org) ([[4 февруари]], [[2005]]). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/egypt/nuke/index.html Nuclear Weapons Program – (Egypt)]''</ref>.
* {{Ирак}} е разработвал ядрени оръжия в периода [[1970]] – [[1985]] година. Ядрената програма е била особено активна в края на 70-те, когато няколко страни от [[Африка]] и [[Близкия изток]] започват свои ядрени изследвания. Иракските учени са предоставяли техническия знания на страни като Алжир, Либия и [[Сирия]]. Франция построява 40-мегаватов изследователски реактор ([[Озирак]]) недалеч от [[Багдад]]
* {{Либия}} признава през [[2003]] година, че е имала програма за създаването на атомни оръжия. Част от оборудването е било доставено от т.нар. „[[Пръстен на А. К. Хан]]“. Ядрени изследвания са провеждани само в [[Таджура]], където е единственият център за подобни дейности. Либия е подписала ДНЯО<ref>Nuclear Threat Initiative (nti.org) (февруари 2006). ''[http://www.nti.org/e_research/profiles/Libya/3939.html Libya Nuclear Overview]''</ref>.
Ред 121:
* {{Румъния}} е имала собствена програма за създаването на ядрени оръжия. Макар да подписва ДНЯО през [[1970]] година, тайните ядрени изследвания са продължени. През [[1985]] година страната вече е била способна да създава [[плутоний]] чрез обработката на изчерпано [[ядрено гориво]] от [[АЕЦ]]. През [[1989]] година [[Николае Чаушеску]] обявява, че Румъния е способна да създаде собствена [[атомна бомба]]. Център на тайните ядрени изследвания е бил град [[Питещ]]. Там са произведени близо 585 тона ядрено гориво за румънската [[Черна вода (АЕЦ)|АЕЦ „Черна вода“]]. Тежка вода се е произвеждала в [[Турну Мъгуреле]]. След падането на социализма през 1989 година, инспектори на [[МААЕ]] откриват в изследователския център в Питещ капсула с 470 грама чист [[плутоний]]<ref>''[http://www.fas.org/irp/threat/svr_nuke.htm#romania]''</ref>. Днес Румъния не разработва ядрени оръжия<ref>Federation of American Scientists (fas.org). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/romania/index.html Romania Special Weapons]''</ref>.
* {{Швейцария}} е провеждала тайни ядрени изследвания между [[1946]] и [[1969]], които стават
* {{Швеция}} сериозно е обмисляла възможността за създаване на собствен ядрен арсенал през 50-те и 60-те години, вероятно с цел запазване на неутралитета си през [[Студената война]]. Били са направени много задълбочени изследвания върху способността на страната за производството на атомни бомби, както и схеми, стратегии и изчисления за стойността на програмата. Планирано е било и създаването на център за производството на ядрени оръжия в [[Студсвик]]. [[SAAB (корпорация)|SAAB]] са направили планове за построяването на сръхзвуков атомен бомбардировач – [[SAAB A36|А36]]. През [[1968]] година обаче шведският парламент
* {{SFY}} – нейната ядрена програма започва в края на 50-те години. Тогава югославските учени започват изследвания върху възможността за обогатяване едновременно на [[уран (елемент)|уран]] и [[плутоний]]. През [[1956]] година е създаден център за отработване на ядрено гориво във [[Винча]], тогава предградие на [[Белград]], а през [[1958]] и [[1959]] са построени два изследователски реактора. Съветският съюз снабдява сърбите с тежка вода и обогатен уран за тях. През 60-те години [[Норвегия]] и Югославия си сътрудничат в областта на извличането на плутоний от отработено ядрено гориво. През [[1960]] година обаче [[Йосип Броз Тито]] прекратява програмата поради неизвестни причини, но я възстановява след
* {{Южна Корея}} е имала военна ядрена програма за кратко време – от 1970 до 1975, макар да се предполага, че изследванията са продължили и след това<ref>Nuclear Threat Initiative (nti.org) (August 2003). ''[http://www.nti.org/e_research/e1_skorea_1.html South Korea Overview]''</ref>. През [[2004]] година южнокорейското правителство обявява пред [[МААЕ]], че през [[1982]] корейските учени са извлекли плутоний за военни цели от изследователски реактор, а през [[2000]] година са обогатили уран до 35%. Не се знае дали сега Южна Корея не разработва тайно ядрени оръжия, но това е малко вероятно.
== Други страни със значителен ядрен потенциал ==
Практически всяка индустриализирана нация днес може да създаде ядрено оръжие за няколко години, ако се вземе политическо решение за това. Страни, вече притежаващи значителна оръжейна и ядрена индустрия биха могли да направят атомна бомба в срок, вариращ от няколко месеца до няколко години, в зависимост от субсидиите на проекта и техническите възможности на страната. Всички изброени страни са членки на Договора за
* {{България}} – Българската ядрена програма започва в края на 50-те години, когато [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] построява малък изследователски реактор в [[София]]. България е втората страна в бившия [[Източен блок]] след Съветския съюз, която започва да произвежда собствена ядрена [[енергия]]. Българската [[АЕЦ Козлодуй]] е най-голямата на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], но след като страната поема ангажимент към [[ЕС]], смятаните за небезопасни четири малки реактори [[ВВЕР]]-440 (I-IV блок) са затворени. Така централата днес произвежда общо 2000 МВт от 3760 възможни. Очаква се нова АЕЦ да се построи край [[Белене]] – [[АЕЦ Белене]], с мощност от 2000 МВт. Голяма част от българската уранова руда, добивана край [[Бухово]] и [[Доспат]], е била изнасяна за СССР. По-старите съветски ядрени оръжия и реактори използват български уран заради високото му качество. Днес изследователският реактор [[ИРТ-2000]] вече не съществува. България е разполагала и със завод за обработка на уранова руда.
Ред 140:
* {{Италия}} – В Италия има голям брой реактори за електропроизводство (изведени от експлоатация) и такива за научни изследвания. На италианска територия все още са разположени няколко ядрени бомби на НАТО. Италианското правителство не е имало планове за ядрено въоръжаване, но от 80-те години насам страната е способна да създаде атомно оръжие за по-малко от година.
* {{Канада}} е една от първите страни, започнали разработки в сферата на ядрената енергия. Тя е била и активен участник в [[Манхатън (проект)|
* {{Норвегия}} е една от първите страни, които започват ядрени изследвания за военни цели. Норвежката ядрена програма е
* {{Нидерландия}} разполага с един ядрен реактор за граждански цели в [[Борселе]], с мощност от 452 МВт, който задоволява 5% от енергийните нужди на страната. В [[Петен]] съществува голям център за ядрени изследвания. Към 2000 година Холандия разполага с около 2 тона [[плутоний]], но може би никога няма да строи собствени ядрени оръжия, тъй като мнозина в страната са против тяхното създаване и разработване.
* {{Япония}} е трета в света по производство на ядрена енергия след [[САЩ]] и [[Франция]]. Страната планира 40% от електроенергията за вътрешно ползване да се генерира от ядрени реактори до [[2010]] година. В резултат на масивното производство на ядрена електроенергия в страната се отделят големи количества плутоний. През [[2000]] година Япония е разполагала с близо 5 тона плутоний. Съществуват и множество заводи за обогатяване на уран чрез центрофуги. Според специалисти Япония има технологиите, материалите и средствата да произведе ядрено оръжие за няколко месеца<ref>''Washington Times'' ([[8 август]], [[2005]]). ''[http://washingtontimes.com/world/20050808-121636-3027r.htm North Korean threat nudges Japan to rethink nukes]''</ref>. През [[Втората
== Споделяне на ядрени оръжия ==
Според програмата на [[НАТО]] за споделяне на ядрените оръжия, неядрени държави могат да разполагат и складират на своя територия чужди бойни глави, както и да ги адаптират за хвърляне от собствени самолети. Такива страни са [[Белгия]], [[Германия]], [[Италия]], [[Турция]] и [[Холандия]]. До [[2001]] [[Гърция]] също
== Източници ==
|