Поликраище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Без в момента е ->, по-устойчива във времето версия
м Без в момента е ->, по-устойчива във времето версия
Ред 27:
От времето на траките има открита могилна гробница, както и различни археологически находки в землището на селото, което предполага тракийска обитаемост на землището. По-голяма урбанистична активност в землището на селото се наблюдава след влизането им в пределите на Римската империя. Наличието на Никополис ад Иструм на границата на землището на Поликраище (4 km северно от селото) първоначално обуславя образуването на селскостопански поселения и вили, доста останки от които са открити в различни местности на север, изток и запад от сегашното село (Кирачина бара, Керемидския път и др.) Има голямо наличие на могили около Никополис, като най-близките до града са 51 на брой, като около поне 1/3 са в землището на Поликраище.
 
Никополис ад Иструм със своето разположение се обуславя като един голям кръстопът на първостепенни и второстепенни пътища, от които няколко минават през землището на селото: Мелта (Ловеч) – Никополис ад Иструм – Марцианопол (Девня) – Одесос (Варна). От Никополис пътят продължава на изток към землището на с. Крушето; Нове (Свищов) – Никополис ад Иструм – Ряховец (Г. Оряховица) – Туида (Сливен) – Кабиле (край Ямбол). Този път пресичал на юг река Росица, минавал западно покрай селото, излизал в района на днешната гара и от петролната база поемал западно покрай Първомайци през река Янтра за Ряховец. Още един римски второстепенен път минавал по маршрута: От Никополис ад Иструм слизал на юг през територията на днешното летище излизал на източния край на селскостопанския двор, минавал през днешните краварници, като се насочвал или към Долна Оряховица, или към източната част на село Първомайци. За охраната на пътя за Кабиле, в района на петролна база и гарата, през античността била изградена охранителна крепост, която се използвала и през средновековието, като влизала в укрепителния възел на крепостта Ряховец. През античността не се знае как се е казвала крепостта, но през средновековието е носела името на селото, понеже името Поликраище не се е променяло от времето на славянското нашествие. Камъните от крепостта са използвани за строежа на подлеза при ЖП гарата и в момента всички следи от нея са заличени при строежа през 1960-те години на петролна база.
 
Може да се предположи, че сегашното село по времето на славяните вече е съществувало на пет извора, два от които се изливат през една чешма с три чучура, наречена Монювска. Наличието на крепост в близост обуславя запазването му и по време на Първото и Второто българско царство, като вече населението е смес от местните обитатели от римско време, славяни и българи. Носят се легенди, че през средновековието тук са се строили обсадните машини на българските царе.