|
== Автор ==
Авторът нарича себе си Йоан <ref>Откровение 1:1, 4, 9; 22:8</ref> и докладва в първата глава на книгата, че е „слуга“ на [[Иисус Христос]] и заточеник на о-в [[Патмос]], където получава първото си видение .<ref>Откровение 1:9; 4:1 – 2</ref>. Ранната църква (в това число [[Юстин Мъченик]], [[Тертулиан]], [[Ириней Лионски]], [[Иполит Римски]] и [[Климент Александрийски]]) приема с изключение на източната църква, че това е [[Йоан Богослов|апостол Йоан]]. Понастоящем мненията за личността на автора са разделени.
=== Датировка ===
== Структура и съдържание ==
Паралелна структура на книгата „Откровение“ според Кенет Странд :<ref>Kenneth A. Strand, Andrews University, [http://www.auss.info/auss_publication_file.php?pub_id=588&journal=1&type=pdf Chiastic Structure and some Motifs in the Book of Revelation]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, вж още Frank B. Holbrook [Hrsg.], ''Symposium über die Offenbarung: Einführende und exegetische Studien''. Bd. 1. Silver Spring: Biblisches Forschungsinstitut der Generalkonferenz der Siebenten-Tags-Adventisten, 1992, S. 31 – 32</ref>:
* Пролог (Гл. 1:1-10а)
* '''I-во видение''' (Гл. 1:10б-3:22 – „борещата се църква“) – ''[[седем писма|седемте църкви]]'' (църквата на земята)
** '''II-ро видение''' (Гл. 4:1 – 8:1 – Божието дело на спасение) – ''[[седемте печата]]''
*** '''III-то видение''' (Гл. 8:2 – 11:18 – ''седемте тръби'') и '''IV-то видение''' (Гл. 11:19 – 14:20 – [[Сатана|сатанински]] сили се борят срещу [[Бог]] и неговите светии) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
*** '''V-то видение''' (Гл. 15:1 – 16:17 – ''седемте последни язви'') и '''VI-то видение''' (Гл. 16:18 – 18:24 – Бог съди [[Сатана|сатанинските]] сили) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
** '''VII-мо видение''' (Гл. 19:1 – 21:4) – Божия последен съд (Второто идване на Исус Христос, 1000 години, Съдът на белия престол)
* '''VIII-мо видение''' (Гл. 21:5 – 22:5) – „победоносната църква“ (Новото небе и новата земя, светия град Ерусалим)
* Епилог (Гл. 22:6 – 21)
| 