Уикипедия

Пьотър Паренсов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Mollovi (беседа | приноси)
200 редакции
Редакция без резюме
TedMBot (беседа | приноси)
Ботове
60 024 редакции
м пунктуация преди и след ref; правопис/общо форматиране
Ред 44:
Пьотър Паренсов е роден на 5 юли 1843 г. в село Ивашево, Вологодска губерния, в семейството на потомствения дворянин генерал-лейтенант Дмитрий Паренсов. Ориентира се към военното поприще и завършва Пажеския корпус. Произведен е във военно звание прапоршчик с назначение в лейбгвардейския Гатчински полк (1860). Едновременно учи и завършва Инженерната академия (1861).
 
Служи в полевата конна артилерия, щаба на гвардейските части в Санктпетербургския военен окръг, адютант във 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия и помощник на старшия адютант на Гвардейските войски и Санктпетербургския военен окръг (1861- – 1870). Участва в усмиряването на безредиците в киргизките степи (1869). Преподавател е в Учебния кавалерийски ескадрон (1870- – 1873), щабен офицер за особени поръчения при главнокомандващия на Гвардейските части и Санктпетербургския военен окръг (1873- – 1877). Повишен е във военно звание полковник от 30 август 1874 г.
 
Участва [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878). През 1876 г. предприема по поръчение на Главната квартира на Дунавската руска армия разузнаване на турските военни сили в Северна България. Последователно е назначен за началник на щаба на Кавказката казашка дивизия и на 2-ра гвардейска пехотна дивизия (1877- – 1878). Командирован е в сборния отряд с командир полковник [[Алексей Жеребков]], който [[Битка при Ловеч (1877)|овладява Ловеч на 5 юли 1877 г.]] Награден е със златно оръжие „За храброст“ на 11 август 1877 г. Началник на щаба на сборния отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]], който [[Битка при Ловеч (1877)|овладява Ловеч на 22 август 1877 г.]] Тежко контузен е при [[Обсада на Плевен|третата атака на Плевен]]. За отличие е награден с орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове (30 септември 1877). Участва в [[Битка при Правец|битката при село Правец]]. Отново е контузен и изтеглен за лечение в Русия. Повишен е за боево отличие във военно звание генерал-майор от 23 декември 1878 г.
 
Назначен е за началник на щаба на 12-и армейски корпус, с който остава в България след подписването на [[Санстефански договор|Санстефанския мирен договор]].
Ред 52:
След Освобождението генерал-майор Пьотър Паренсов е назначен с Указ № 1 от 5 юли 1879 г. за пръв военен министър на [[Княжество България]] в правителството на [[Тодор Бурмов]]. За втори път заема поста в правителството на митрополит [[Васил Друмев|Климент]].
[[Файл:NHMB-First-Bulgarian-Council-of-Ministers-1879.jpg|мини|ляво|150px|Първо правителство на Княжество България]].
Поставя основите на редовната [[Българска армия]]. Организира снабдяването с оръжие и боеприпаси от Русия, строителството на казарми, вещевото снабдяване, подготовката на български офицери в руски военни училища и академии. През март 1880 г. препоръчва на началниците на военните части при възможност да освобождават от наряд или други военни задължения войниците от различните етноси в техния почивен ден: мюсюлмани в петък, евреите в събота, християните (българи, арменци, гърци) в неделя. Генералът разрешава на войниците от ислямското и израилтянското изповедание, както православните, да празнуват основните си религиозни празници.<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/04/%D0%A0%D0%98%D0%9CРИМ-%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BDШумен-%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8FИзвестия-%D1%82т.-17-%D0%B7%D0%B0за-%D1%83%D0%B5%D0%B1уеб.pdf ''Бета Хараланова'', Участието на евреите от Шумен в Балканските войни // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.282]</ref>
 
Още с идването в България на новия княз [[Александър I Български|Александър I]] отношенията му с генерал-майор Пьотър Паренсов са хладни, като с времето все повече се влошават. Причина за това става лобирането в полза на руски предприемачи, явните му симпатии към [[Либерална партия|Либералната партия]] и докладите до руското правителство, според които князът планира да замени руските офицери в страната с немски. При посещението си в Санкт Петербург през март 1880 година княз Александър I иска от руското правителство отзоваването на генерал майор Пьотър Паренсов и за военен министър е назначен подполковник [[Павел Плеве]].
 
След завръщането си в Русия последователно е командир на 6-а Кавказка дивизия, помощник на началника на щаба на Варшавския военен окръг, комендант на [[Петродворец]]. Последователно е повишен във военно звание генерал-лейтенант от 1890 г. и генерал от пехотата от 1901 г. Награден с Орден „Свети Александър Невски“ (1899).{{hrf|Цураков|2008|9}}{{hrf|Ташев|1999|349 – 350}}.
 
Автор на „От миналото. Спомени на офицера“ в 3 тома от 5 части, за която е награден от Императорската академия на науките с Макариевска премия за поощряване на отечествените таланти, посветили се на науката и общественополезните знания, и Ахматовска премия за най-добри научни трудове и произведения на изящната словесност. Описва личното си участие и впечатления от Руско-турската война (1877 – 1878). Неговият архив се съхранява в ръкописния отдел на Руската национална библиотека.<ref>Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 305-396.</ref>
Ред 62:
През 1907 г. посещава Княжество България за тържествата по повод 30-годишнината от Освобождението на България. Провъзгласен е за [[почетен гражданин на Ловеч]] на 31 август 1907 г. „за заслуги при двукратното освобождение на Ловеч от турско иго“.
 
Семейството на Пьотър Паренсов след смъртта му се установява в София. Подпомагано е материално от Ловешката община и Ловешкото културно-благотворително дружество в София. Неговото име носят улици в Ловеч, София и Варна. {{hrf|Цураков|2008|9}}{{hrf|Кузманова|2009|19 – 22}}{{hrf|Ташев|1999|349 – 350}}.
 
== Творчество ==
* Паренсов, П. Из прошлого. Воспоминания офицера Ген. штаба П. Паренсова (ч. 1 – 5). Издание В. Березовский, Санкт Петербург, 1901- – 1908.
 
== Награди ==
* Орден „Света Ана“ III-та степен (1870)
* Орден „Свети Станислав“ II-ра степен (1870)
* Орден „Света Ана“ II-ра степен (1876)
* Златно оръжие „За храброст“ (1877)
* Орден „Свети Владимир“ IV-та степен (1877)
* Орден „Свети Владимир“ III-та степен (1877)
* Орден „Свети Станислав“ I-ва степен (1880)
* Орден „Света Ана“ I-ва степен (1883)
* Орден „Бял орел“ (1893)
* Орден „Свети Александър Невски“ (1899)
Ред 85:
* {{ташев}}
* {{cite book |title= Почетните граждани на Ловеч |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2009 |publisher= Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“ |location= Вт. |isbn= 978-954-8259-84-2 |pages= |url= |accessdate=}}
* Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877- – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 305- – 396.
* {{икона|ru}} Волков С. В. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. – Т. II. Л—Я. –, 2009.
* {{икона|ru}} Глиноецкий Н. П. Исторический очерк Николаевской академии Генерального штаба. 1882.
Ред 105:
{{Предшественик край}}
{{Портал|България|Политика}}
 
{{СОРТКАТ:Паренсов, Пьотр}}
[[Категория:Руски генерали]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Пьотър_Паренсов“.