Гандалф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bunzbg (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Bunzbg (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 34:
 
=== '''Средната земя''' ===
В сборникът “Недовършени предания“ (Unfinished Tales) става ясно, че Гандалф, както и другите четирима вълшебници, е дошъл в Средната земя около 1000 г. от Третата епоха. Пристигането им се свързва с “пробуждането” на Саурон и желанието на валарите да помогнат на всички народи в борбата срещу надигащото се зло. На съвет, свикан от Манве по този въпрос той призовава всеки валар да назове свой помощник, когото да изпрати в Средната земя. Така всеки маяр, със своите знания и мъдрост в определена област натрупани в стотици години труд, да помогне на хора, джуджета и елфи в тежката борба срещу Саурон. Като пратеници на Валинор обаче, те трябвало да надянат човешки облик и да приемат всички трудности и предизвикателства, включително изкушенията да се отклонят от мисията си заради лични цели. Дори и в такъв облик тяхната “ангелска” същност е достатъчно условие за силата и уменията им далеч над тези на хора и елфи. Въпреки това те нямали право да използват тези сили и да налагат волята си със сила или заплаха, а само със съвети и насоки. Поставени в човешки тела и изпратени в Средната земя променя до голяма степен способностите им както и възприятието им за света. Толкин пояснява, че в този си облик те нямат ясен спомен за произхода си и Валинор е непознато име, макар копнежът по него да остава в умовете и сърцата им без да знаят защо. В този образ те е трябвало да изучат всичко за Средната земя, за нейните народи – техните силни и слаби страни, география, природа.<blockquote>''За пръв път се появили в Средната земя около 1000 година на Третата епоха, ала дълго скитали в скромни одеяния като престарели, но крепки люде, скиталци и пътешественици, що сбирали знания за Средната земя и всички нейни обитатели, без да разкриват никому своите сили и замисли. Но когато сянката на Саурон почнала пак да се разраства и придобива форма, те станали по-активни, като непрестанно се мъчели да възпрат растежа на Сянката и да обяснят на елфи и люде каква заплаха ги дебне. Тогава сред човешкия род плъзнала на длъж и шир мълва за техните странствия и намесата им в редица дела; и проумели най-сетне хората, че те не умират, а си остават все същите (само малко по-състарени на вид) докато дедите и синовете човешки идвали и отминавали. Затуй, макар и да ги обичали, взели да се боят от тях, та сметнали, че ще да са от народа на елфите (с които наистина твърде често общували).''
 
"Недовършени предания", глава "Истарите"</blockquote>Макар и същества с по-нисък ранг, маярите притежават идентични характеристики с тези на валарите. Като жители на Валинор те са безсмъртни и могат свободно да избират формата си при определени условия. Тъй като валарите (ж.р. валиери) са различни в уменията и знанията си, към всеки от тях има по един или няколко слуги и помощници – маяри. Например, Саруман е маяр на Ауле и поради това притежава умения в създаването на машини и механизми. Като маяр на Манве, Олорин е посочен лично от него като един от пратениците, макар да се съгласява с неохота подчертавайки страха си от Саурон.
 
Олорин пристига сам в Средната земя малко по-късно от останалите вълшебници облечен в сиви одежди. Още със стъпването си в Средната земя пазителят на заливите – Кирдан Мореплавателя усеща силата на духа му. Срещата е описана в допълненията към “Властелинът на пръстените” и малко по-различно в “Недовършени предания”. На нея Кирдан дава огнения пръстен Нария (който е съхранявал да момента) на Гандалф. Като един от всевластните пръстени, заедно с Нения и Вилия, Нария дава на Гандалф допълнителна сила, от която той не се възползва по време на мисията си, освен в критични моменти. Името “Гандалф” – елфът с жезъла, получава от хората в средната земя, които не знаели нищо за неговия произход и погрешно го определят като елф. Другите народи също му дават имена, като най-често сред тях се среща Митрандир (сивият странник). Във “Властелинът на пръстените” Фарамир разказва на хобитите за сивия странник и какво му е казал той, запитан как е името му: <blockquote>''Много са имената ми в разни страни – Митрандир сред елфите, Таркун за джуджетата; Олорин бях на младини в забравения Запад, на Юг — Инканус, на Север — Гандалф; на Изток не ходя.''</blockquote>