Кула: Разлика между версии

'''Кулата''' е архитектурна конструкция, инженерно съоръжение или [[сграда]], чиято височина обикновено надвишава широчината, често съществено. Тя е [[Конзола|конзолна]] конструкция, опряна само в земята или в друга конструкция, без помощта на спомагателни въжета. Вътрешният обем на кулите е много малък. Те се строят, за да се извлече някакво предимство от тяхната височина. Те могат да имат множество различни приложения — – за отбрана, натрупване на потенциална енергия (например водонапорна кула), сигнализиране на далечни разстояния ([[морски фар]], [[телевизионна кула]], [[минаре]], [[часовникова кула]]) и много други.

Много от тези кули имат [[бойница|бойници]], познати още като амбразури. Те представляват тесен, верикален, продълговат отвор в стената на крепостната кула. Използват се за [[стрелба]] по противника, като пстрелящия остава прикрит и практически невидим за неприятеля. Размерите на отвора зависят от използваното оръжие - – арбалет, пушка, а също така от историческото време. Най-много кули са се строяли по време на [[Средновековие]]то, защото по това време замъците-крепости на феодалите служат едновременно за резиденции и за защита от набезите на съседните феодални владетели. С края на феодалната епоха ролята на замъците-крепости намалява. Някои от тях са преустроени в [[дворец|дворци]] и губят своята отбранителна функция.<ref>James Fergusson, ''A history of architecture in all countries, from the earliest times lo the present day'' (London, 1874)</ref>

В контролната кула се извършва наблюдението на въздушното, водното или железопътното движение в областта на [[летище]]то и неговите околности, с други думи отлитането и кацането на [[самолет]]ите, акостирането и отплаването на [[кораб]]ите или пристигането и заминаването на [[влак]]овете. При пристанищата контролната кула насочва трафика ввъв и от [[пристанище]]то до един определен размер и осъществава визуален контрол. Контролните зали са снабдени с радио, телефони, компютри, камери и друга апаратура, която позволява непрекъснат контакт с [[пилот]]ите, [[капитан]]ите или [[машинист]]ите.

Височината на кулата – разстоянието от земята до долната част на резервоара обикновено не превишава 25 метра, в много редки случаи достига 30 метра. [[Обем|Вместимостта]] на резервоара е от няколко десетки m³ (за малките [[водопровод]]и) до няколко хиляди m³ (в големите градски и промишлени водопроводи). Опорните конструкции се изработват основно от стомана, [[железобетон]], понякога от тухли, а резервоарът — – преимуществено от стомана и железобетон. Водонапорните кули са снабдени с тръби за отвеждане на водата, преливни устройства за предотвратяване на препълването, а също така и със система за измерване на нивото на водата и изпращане на [[сигнал]]и в диспечерския пункт.

Обелиск е висок каменен [[паметник]] с четири еднакви трапецоидни страни, особено типичен за [[Древен Египет]]. Той може да се разгледа и като вид кула. Първият, за който се пазят сведения, е от епохата на фараона [[Усеркаф]], около 2500 години пр.н.е. Смята се, че египетските обелиски са били с позлатен връх (пирамидион) и на тях се е гледало като на седалище на бога на слънцето [[Ра]]. Пред храмовете на слънцето от епохата на V-тата династия стои по един обелиск, а пред тези от епохата на Новото царство (XVIII – ХХ династия) – по два. Предполага се, че това разположение в началото е прието заради симетричността и едва по-късно преминава в слънчево-лунна символика, с други думи единият стълб е свързан със слънцето, а другият с луната като небесни светила.

Силният светлинен източник е обoрудван с оптическа система за усилване на светлината, както и [[звук]]ова система за предупреждение - – [[сирена]] и обикновено е боядисан в контрастни цветове. Основната конструкция включва [[Френелова леща|Френелови лещи]] като ширината, цветът и разстоянието между тях варира в зависимост от предназначението на всеки фар. Когато е в експлоатация, [[лампа]]та излъчва светлинни лъчи през обектива, въртящ се на 360 градуса.

Най-високата телевизионна кула се намира в [[Токио]] и е висока 634 метра. Големите телевизионни кули често стават символи на градовете, в които се намират и привличат туристи. С развитието на кабелната и спътникова телевизия, значението на телевизионните кули намалява все повече.<ref>[http://bse.sci-lib.com/article109533.html Статья „Телевизионная башня“ в Большой Советской Энциклопедии]</ref><ref>[http://www.gramota.ru/slovari/dic/?word=%E2%FB%F8%EA%E0&all=x&lop=x&bts=x&zar=x&ag=x&ab=x&sin=x&lv=x&az=x&pe=x Вышка — статья на www.gramota.ru]</ref><ref>[http://slovari.yandex.ru/search.xml?text=%D0%B2%D1%8B%D1%88%D0%BA%D0%B0вышка&encid=ushakov&st_translate=0&encid=ushakov Вышка — статья в словаре Ушакова на Yandex.ru]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

Айфеловата кула е метална решетъчна кула, разположена на [[Марсово поле (Париж)|Марсово поле]] в [[Париж]], превърнала се в един от най-популярните символи на Париж и Франция и една от най-известните конструкции в целия свят. Най-високото съоръжение в Париж,<ref>[http://www.tour-eiffel.fr/teiffel/uk/documentation/chiffres/page/tour_monde.html The Eiffel Tower as a World monument]</ref>, тя е и най-посещаваният платен паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. Наречена е на името на своя създател [[Густав Айфел]], тя е построена като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г.