Уикипедия

Кунино: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Без в момента е ->, по-устойчива във времето версия
TedMBot (беседа | приноси)
Ботове
59 811 редакции
м пунктуация преди и след ref; правопис/общо форматиране
Ред 13:
 
== География ==
Село Кунино и неговото землище се намират в западния [[Предбалкан]]. От село Кунино започва проломът, образуван от река [[Искър]], известен в географската литература като ''Карлуковски''.<ref>Трантеев, П. Карлуковският пролом. С., Медицина и физкултура, 1966.</ref>. Землището на село Кунино е с площ 38,87 кв. км. Надморската височина на най-високата му точка е 386 м. (връх Виса), а най-ниската точка е при жп гарата – 133 м. В кунинското землище е разположена южната граница на ''Карлуковската карстова област''. Това е много ясно очертан скален венец, изобилстващ с [[Карст|карстови форми]], създаващи характерния кунински пейзаж – скални венци, каменни кукли, скални мостчета. Над всички се откроява емблематичната за село Кунино скала ''Червеница''.<ref>Кърлов, К. Кунино – един приятен карстов район. Врачански пещерняк, кн. 3, стр. 8 – 15, 1987.</ref>. В карстовата област на север от селото изобилстват подземни карстови форми – пещери. До момента са установени около 140 пещери, като най-дългата измерена е ''Кошарата'' (256 м.), а най-дълбоката – ''Гложава яма'' (69 м. денивелация).<ref>[http://caves.4at.info/index.php?page=1&lo=2720 Списък на пещерите в Кунинското землище]</ref>.
 
Върху местния климат на Кунинските земи влияние оказват някои техни особености:
Ред 28:
 
=== Праистория ===
През 1998 г. палеонтологът Георги Христов от Плевен провежда първата палеонтоложка експедиция в землището на село Кунино. При проучването на кариерата на вече закритата фабрика за вар „Калцит“ са разкрити хиляди кости от птици и бозайници. От пещерната цепнатина е изваден бивник на древен слон, дълъг 20 см. Сред костните останки от птици от ранния [[плейстоцен]] отпреди 1,2 – 1,1 млн. г. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 11 вида, сред които [[ловен сокол]] (''Falco cherrug''), [[глухар]] (''Tetrao urogallus''), [[пъдпъдък]] (''Coturnix coturnix''), [[планински кеклик]] (''Alectoris graeca''), [[черешарка]] (''Coccothraustes coccothraustes''), [[голямо черноглаво коприварче]] (''Sylvia atricapilla''), [[конопарче]] (''Carduelis cannabina''), както и изчезналата през първата половина на 20 в. от страната [[червеноклюна хайдушка гарга]] (''Pyrrhocorax pyrrhocorax''). <ref> Boev, Z. 2006. Early Pleistocene avifauna of Kunino (NW Bulgaria). – Historia naturalis bulgarica, 17: 125 – 132.</ref>
 
Изобилието от дивеч, съчетано с многобройните пещери, подходящи за обитаване, привличат първите заселници в Кунино още в епохата на палеолита (старокаменна епоха). Най-старите следи от човешко присъствие са установени през 1956 от [[Николай Джамбазов (археолог)|Николай Джамбазов]], който разкрива пещерното поселище [[Самуилица]]. Трите културни пласта в това поселище са датирани към края на средния и началото на късния палеолит.<ref>Джамбазов, Николай. Разкопки в пещерата Самуилица II. Сп. „Археология“, 1959, № 1 – 2</ref>
 
През 1922 г. [[Васил Миков]] разкрива останки от голямо селище, съществувало през неолита (новокаменна епоха) на платото ''Рудината'' и в пещерата ''Провъртенка'', чийто вход е на платото. Освен многобройни каменни сечива са открити два цели глинени съда както и многобройни фрагменти, украсени с геометрични фигури или врязвания във ветрилообразна форма. Намерени са и фрагменти от един много голям съд, който изглежда е бил донесен от доста отдалечено място. Върху този съд на графитна основа са изрисувани фрагменти с бяла боя. Сред най-ценните находки са няколко хромелни камъка за мелене на зърно, които свидетелстват, че неолитните обитатели на ''Рудината'' и пещерата ''Провъртенка'' са се занимавали със земеделие. <ref>Миков, Васил. Предисторически селища и находки в България. С., 1933</ref>
 
През 1960 г. зад стария железопътен кантон, по време на изкопни работи по шосето за с. [[Радовене]], е разкрито енеолитно селище (около 4000 г. пр.н.е.). Проучването е извършено от [[Богдан Николов]] от [[Регионален исторически музей с художествена галерия (Враца)|Окръжния археологически музей]], гр. Враца. Разкрити са основи на жилища, глинени мазилки от стените им, огнища, пещи. Находките са многобройни – сечива от кремък и камък, хромели за мелене на жито, глинени тежести за вертикален стан, фрагменти от рисувана многоцветна керамика. Открити са и няколко цели глинени съда, покрити с червена ангоба (оцветена глинена каша) и украсени с врязани геометрични орнаменти. Съдовете са изработени на ръка от жителите на селището – в глината са открити примеси на минерални пясъци от р. Искър.<ref name="ReferenceA">Николов, Богдан. Исторически паметници във Врачанско. Враца, 1966</ref>
 
=== Античност ===
В края на бронзовата и началото на желязната епоха (около 1000 г. пр.н.е.) в българските земи се заселват тракийските племена. Кунинското землище попада в територията, заета от тракийското племе [[трибали]]. Изглежда тогава, на трудно достъпното и удобно за защита плато над с. Кунино, наричано от кунинчани ''Градището'', е възникнало античното селище [[Трулензис]]. Находките с най-ранна датировка от това селище са няколко бронзови фибули и фрагменти от бронзова конска амуниция, съхранявани в Историческия музей – Враца.<ref>Николов, Богдан. Исторически паметници във Врачанско. Враца, 1966<name="ReferenceA"/ref> От намерените каменни паметници става ясно, че през V в. пр. Хр. елинизацията на местното население е силно напреднала. През 28 г. пр. Хр. селището е включено в пределите на римската империя и преживява разцвет през следващите три века. От каменните надписи и пластики може да се направи извода, че основен поминък на неговите жители са били каменоделството и лозарството.<ref name="ReferenceB">Велков, Иван: Vicus Trullensium (Селото на трулензите); в сборника „Изследвания в чест на акад. Д. Дечев“, С., 1958</ref> В края на IV век селището е разрушено от готите.
 
В средата на 6 век император [[Юстиниан I]] предприема грандиозно строителство по укрепване на Балканския полуостров. Възстановени или новопостроени са около 80 крепости. В книгата „За строежите“ на византийския историк [[Прокопий Кесарийски]] са изброени поименно голям брой от тези крепости, вкл. и ''кастелът Кунай''. Васил Миков идентифицира Кунай с укреплението в местността Градище над с. Кунино.<ref>Миков, Васил. Локализиране на някои изчезнали антични и средновековни селища и крепости в България. сп. „Археология“, 1968, № 4</ref>. В руините от тази крепост са открити няколко монети, сечени по времето на император Юстиниан. Към същата епоха са датирани основите на еднокорабна църква, с размери 16 х 8 м, както и останките на няколко вкопани в земята помещения, открити в поляните около Градище.
 
=== Средновековие ===
В изследването си за Трулензис [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]] предполага, че славяните първоначално са се заселили в юстиниановата крепост, но скоро са я изоставили и са се настанили по-близо до р. Искър, на мястото на сегашното село.<ref>Велков, Иван: Vicus Trullensium (Селото на трулензите); в сборника „Изследвания в чест на акад. Д. Дечев“, С., 1958<name="ReferenceB"/ref>. Тази хипотеза не може да се провери, тъй като в кунинското землище липсват следи от активна стопанска дейност през периода от VII до Х век. Положението се променя през XI и XII век, когато Дунавската равнина е многократно опустошавана от [[узи (племе)|узи]], [[печенеги]] и [[кумани]]. Голям брой бегълци се заселват в района на днешното село. За стопанското развитие на селището свидетелства огромното количество византийски монети, които въпреки редовните иманярски набези, са достигнали до музеите. В [[Археологически музей|Археологическия музей]] в София и в [[Регионален исторически музей с художествена галерия (Враца)|Историческия музей]] във Враца се съхраняват около 500 византийски бронзови монети, открити в землището на село Кунино. Всички те са сечени в периода [[1143]] – [[1203]] г.
 
В местността Градище край с. Кунино съществува крепост до падането на България под османско владичество. Крепостта е надстроена върху укрепления от по-ранна епоха. Лицата на стените, дебели до 2 m са строени с варовиков ломен камък, споен с бял хоросан, а вътрешността е попълвана от дребни варовикови късове, пясък и хоросан. Заема площ от 14 дка, във вътрешността има добре запазено водохранилище с размери 6 х 6 m. Запазени са основите на стените и частично една от кулите.
Ред 72:
Войната, за която се е готвил Димитраки Хаджитошев избухва една година по-късно /[[Руско-турска война (1828-1829)]]/. Руските войски преминават р. Дунав при Никопол и се насочват към Враца и София. Много врачански села са освободени. В Кунино за две години е установено руско военно управление. Според чл.13 от сключения през септември 1829 г. в Одрин мирен договор е даден 18-месечен срок, в който християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия. Резултат от тази клауза на договора е първото голямо изселване на кунинчани. Много кунински семейства тръгват след оттеглящите се руски войски и се заселват в [[Бесарабия]].
 
През 1865 г. над 100 000 [[черкези]], които след Кримската война са изгонени от Русия, се заселват в българските земи. Няколко десетки черкезки семейства се заселват на мястото на днешното кунинско гробище и започват да грабят къщите и нивите и да нападат жените. Недоволството на кунинчани прераства в бунт и властите са принудени да преместят черкезите в местността ''Хърчене'', за която с. Кунино и с. [[Камено поле]] се съдели от 1865 г. Кунинчани били задължени да им построят 32 къщи.<ref>Попов, Христо. ''Кунино – минало и настояще.'' С., 1966</ref>
 
=== Съвремие ===
Ред 100:
През 1920 г. е открита прогимназията в Кунино. За неин пръв директор е назначен учителят по история Петко Василев – баща на писателя [[Орлин Василев]]. Първоначално занятията на прогимназиалните класове се водят по домовете на заможни кунинчани. През 1923 г. над селския площад е построена модерна за времето училищна сграда на 2 етажа с 8 класни стаи. Стълбите, первазите под прозорците, каменната рамка и украсата на входа са изработени от чешки каменоделци, преподаватели в новооткритото Каменоделно училище. През 1961 г. началното училище и прогимназията в Кунино са обединени в Основно училище „Васил Левски“.<ref>Кръстев, Цветко. ''Спомени за Кунино.'' Второ издание. С., 2008 г.</ref>
 
За цялата история на кунинското училище занятия не са провеждани само през втория срок на учебната 1943 – 44 г., когато в училищната сграда е настанен евакуираният от София щаб на железопътната полиция. На 15 септември 2009 г. звънецът в кунинското училище за последен път дава начало на нова учебна година – съгласно решение № 282 от 26.03. март 2010 г. на Общинския съвет в Роман средното училище в с. Кунино е закрито.
 
=== ПГ по каменообработване ===
Ред 109:
На 3 ноември 2006 г. на редовното заседание на Министерския съвет е одобрено постановление за преобразуване на Професионалната гимназия по каменообработване, от държавно училище към Министерството на образованието и науката в училище по изкуствата към Министерството на културата. Понастоящем в [[Професионална гимназия по каменообработване|Професионалната гимназия по каменообработване]] се обучават ученици от VIII до XIII клас, които получават образование по професия „Каменоделец“, специалност „Каменоделство“, както и ученици от VII до XIII клас по професия „Художник“, специалност „Скулптура“.
 
За първи път в своята 90-годишна история Училището по каменообработване събира през 2011 г. над 250 свои бивши ученици, които идват от цяла България, от няколко европейски държави и САЩ.<ref>[http://www.artnovini.com/news/ot-bylgaria/398-uchilishteto-po-kamenoobrabotvane-sabra-nad-250-bivshi-svoi-uchenici.html/ Училището по каменообработване събра над 250 бивши свои ученици] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120616211724/http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/398-uchilishteto-po-kamenoobrabotvane-sabra-nad-250-bivshi-svoi-uchenici.html |date=2012-06-16 }} – в artnovini.com, 22.08.2011</ref>.
 
=== Читалище „Цветан Гановски“ ===
Ред 124:
=== Природни забележителности ===
В землището на Кунино следните обекти имат статут на [[природна забележителност]]:
* „[[Гълъбарника (Кунино)|Гълъбарника]]“ – площ 3,5 ха, създадена за опазване на пещера, обявена със Заповед № 1799 от 30.06. юни 1972 г.
* „[[Самуилица]] I и II“ – площ 3,5 ха, създадена за опазване на пещери, обявена със Заповед № 1799 от 30.06. юни 1972 г.
* „[[Червеница (скала)|Червеница]]“ – площ 3 ха, създадена за опазване на скали, обявена със Заповед № 3039 от 03.10.3 октомври 1974 г.
 
=== Културни забележителности ===
Ред 147:
== Известни личности ==
* В Кунино е роден политикът [[Константин Томов]] (1888 – 1935), вътрешен и военен министър на България. Константин Томов с помощта на чешки учители открива Държавното училище по каменоделство през 1922 г. и осигурява финансиране за изграждане на вародобивната фабрика „Калцит“ в селото.
* В Кунино е роден акад. [[Сава Гановски]], президент на Международната федерация на философските дружества (1973 – 1978), председател на V-ото Народно събрание (1966 – 1971).
* В Кунино е починал българския революционер от ВМОРО [[Димитър Шатоев]] (1876 – 1922)
* В Кунино е живял, творил и преподавал в Каменоделското училище [[Никола Корчев (скулптор)|скулпторът Никола Корчев]] – потомък на спасителя на Самарското знаме (1931 г. – 2006 г.)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кунино“.