Сава Гановски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
м пунктуация преди и след ref; правопис/общо форматиране |
||
Ред 46:
== Биография ==
Сава Гановски е роден на [[13 март]] (1 март стар стил) [[1897]] година в село [[Кунино]], Врачанско.<ref name="ташев">{{ташев|109 – 110}}</ref>
През 1918 година Гановски става член на [[БРСДП (т.с.)|Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)]], преименувана малко по-късно на БКП. Завършва философия и педагогика в [[СУ|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] през 1922 година, през 1922 – 1928 година специализира в [[Хале]] и [[Берлин]]. Там е сред инициаторите за изграждането на [[Нарстуд|Български студентски антифашистки съюз в Европа „Нарстуд“]], член е на ръководството и сътрудник на печатния му орган списание „Нарстуд“.<ref name="ташев"/>
През 1929 година Сава Гановски отива в [[Съветския съюз]], където учи в [[Институт за червена професура|Института за червена професура]] в [[Москва]]. През 1930 – 1931 година е професор и завеждащ катедрата по [[диалектически материализъм|диалектически]] и [[исторически материализъм]] в [[Литературен институт „Максим Горки“|Института по литература]] в Москва.<ref name="ташев"/>
През 1931 година Гановски се връща в България, където през следващите години е редактор на редица издания: „[[Народна просвета]]“ (1928 – 1934), „[[Звезда (списание)|Звезда]]“ (1932 – 1934), „[[Научен преглед]]“ (1938 – 1943), „[[Съвременна мисъл]]“ (1934 – 1938), „[[Съвременник (1930 – 1932)|Съвременник]]“ (1930 – 1932). Участва в дейността на учителските профсъюзи и е съосновател на [[Съюз на трудовоборческите писатели|Съюза на трудовоборческите писатели]].<ref name="ташев"/>
Участва в комунистическото съпротивително движение по време на [[Втората световна война]]. След 1941 година е интерниран в родното си село Кунино. На 2 април 1944 г. извежда 15 кунинчани и заедно с тях става партизанин в [[Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг)]].<ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 21</ref>
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. заема редица отговорни длъжности, става първият комунистически директор на печата.<ref name="еленков">{{cite | фамилия-част = Еленков | име-част = Иван | автор-част-препратка = Иван Еленков | заглавие-част = Културната политика през времето на комунизма – партийно ръководство, идеология, институционални режими | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 535}}</ref> Делегиран от правителството на [[ОФ]] за организиране на окончателното предаване на [[Западна Тракия|Беломорието]] на гърците. На 26 октомври 1944 г. заедно с [[Добри Терпешев]] подписва споразумение с гръцката партизанска организация [[ЕЛАС]], с което цялата територия на Беломорието е предоставена на ЕЛАС съгласно споразумението за примирие. Загубено е българско военно и цивилно имущество на стойност 26 милиарда лева. На ЕЛАС са предадени 15 души от българската гражданска администрация заедно с областния управител, които са убити от партизаните.
През 1944 – 1945 г. Сава Гановски е директор на печата. След това е пълномощен министър в [[Румъния]] (1945 – 1947) и [[Югославия]] (1947 – 1948), заместник-министър на външните работи (1948 – 1949). От 1945 година е професор в Софийския университет, като през 1949 – 1953 година оглавява катедрата по диалектически материализъм и история на философията.<ref name="ташев"/>
През 1949 – 1952 година Гановски е председател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] с ранг на министър в [[Правителство на България (65)|правителството]] на [[Васил Коларов]] и [[Правителство на България (65)|правителството]] на Васил Коларов и [[Вълко Червенков]]. Той е и председател на [[Съюз на народните читалища|Съюза на народните читалища]] (1950 – 1957).<ref name="ташев"/>
През 1952 година Сава Гановски става академик и член на Президиума на БАН, от 1952 до 1956 година е секретар на Отделението за история, археология и философия, а през 1957 – 1959 година е заместник-председател на академията. След това е директор на [[Институт по педагогика|Института по педагогика]] (1959 – 1967).
Завежда отдел „Наука и образование“ при ЦК на БКП от 1953 до 1957 г.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 94]</ref>
От 1977 до 1988 година е директор на [[Институт по философия|Института по философия]].<ref name="ташев"/>
През 1973 г. е избран за президент на Международната федерация на философските дружества, от 1978 г. е неин почетен председател и остава такъв до края на живота си. Депутат от V
Дарява родната си къща в с. Кунино за организиране на [[Кунино#Музей|исторически музей]].<ref>Ралчовски, Минко Кузманов. ''Някои дейци на културата и науката от с. Кунино, Врачанско''. Враца, 2008 г.</ref>
== Трудове ==
| |||