Храмов хълм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -\"\[\[([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\]\]\" +„\1“)
TedMBot (беседа | приноси)
м правопис/общо форматиране
Ред 24:
'''Храмовият хълм''' или '''Благородното светилище''' (на [[иврит]] ''Хар ХаБаит'', на [[арабски език|арабски]] الحرم الشريف ''ал-Харам ал-Шариф'') е религиозен обект в [[Йерусалим]],<ref>[https://www.britannica.com/topic/Temple-of-Jerusalem www.britannica.com]</ref> най-свещеното място за юдейската религия и второто най-свещено място за [[ислям]]а.
 
В края на III-тото хилядолетие пр. Хр. това високо място е култов център на земите на [[йевусеи]]те и е известно от [[Стар завет|Стария завет]] на [[Библия]]та под името [[Мория]] (виж [[терафим]]и и [[тофет]]).
 
На този хълм е бил издигнат Първият храм ([[соломонов храм|Храмът на Соломон]] - – построен около [[967 пр.н.е.]] и разрушен около [[586 пр.н.е.]] от Вавилонците), а след разрушаването му - – и [[Вторият храм]]. Цар [[Ирод Велики]], за да може да построи огромен храм, значително по-голям от предишния (а и от самия хълм) разширил хълма с огромни наклонени подпорни стени.
 
След като римляните разрушили Втория храм през 70 г., тези стени са единственият остатък от Храма – най-свещеното място за евреите. Едната от тези стени е известна като „[[Стена на плача]]“. За нея дълго време се е смятало, че е била една от стените на самия храм, но сега е известно че е била само подпорна стена.
Ред 36:
Достъпът на светлина се осъществява посредством шестнадесетте прозореца на барабана и петдесетте и шест, разположени на стените на осмоъгълника (по 7 на всяка стена). Четири порти, обозначаващи посоките на света /подобно на [[легендата за Хирам]]/ водят към вътрешността на джамията.
 
Интериорната декорация, прилежно поддържана през вековете, е впечатляваща. Долната част на стените е облепена с красиво изрисувани каменни плочи, подобни на тези в църквата Света София в Истанбул. Над нивото на тези плочи стените са покрити с живописни мозайки на златист фон. Изобразени са картини с флорални мотиви  стилизирани акантови листа, различни видове плодове и скъпоценни камъни. [[Коринтски стил|Коринтските]] [[капител]]и също са покрити с бронз и са богато украсени с мозайки, на които са изобразени палмови и акантови листа, клонки и пр. Този шедьовър на декоративното изкуство се датира от периода на [[мамелюци]]те, но и голяма част от орнаментацията на интериора била извършена по време на османското управление над Йерусалим.
 
За първи път в историята на ислямската архитектура в надаркадното пространство на вътрешната галерия са изписани аяти от Корана в куфийски шрифт. Принципът на селектирането им е доста необичаен: най-логично е да се обясни със специалната функция на тази джамия в Йерусалим, разположена в близост до най-големите християнски светини. Самият купол е направен от дърво (под влияние на византийската традиция), което от външната си страна е обковано с позлатено олово, а от вътрешната е покрито с богато украсена и позлатена гипсова мазилка. Поради неиздръжливостта на материала, от който е направен куполът, през вековете той е бил подлаган на чести реставрации. На надписи по стените се четат имената на велики владетели, допринесли за съхранението на това бижу на мюсюлманската архитектура: [[Саладин Аюби]], извършил частични иновации през 1187 г.; мамелюшкия султан [[Ан-Насир Мухамад]], а също така и на османския султан [[Мехмед II]], чиято е и заслугата за изработването на позлатените [[арабеска|арабески]] в подкуполното пространство през 1818 г.