Червонец: Разлика между версии

Названието произлиза от „червено [[злато]]“ ({{lang|ru|червонное золото}}) тоест чисто, от висока проба [[злато]], имащо червен оттенък. <ref>Зварич В. В. „Нумизматичен речник. 4-то издание“, Лвов, 1980. ([http://www.numizm.ru/html/4/4ervonec.html электронная версия статьи])</ref>.<ref name="CT">{{cite book| last = Nenovsky | first = Nikolay | title = Lenin and the currency competition: reflections on the NEP experience 1922 – 1924 (ICER Working Paper 22/2006) | publisher = International Centre for Economic Research | location = Turin | year = 2006 | url = http://www.icer.it/docs/wp2006/ICERwp22-06.pdf | format = [[PDF]]}}</ref>

Червонци първоначално са наричали всички чуждестранни златни монети от висококачествена сплав, попаднали в Русия – това били най-често [[Холандия|холандски]] [[дукат]]и и [[цехин]]и. От времето на [[Иван III]] до [[Петър Велики]] в Русия също сечели собствени златни монети, които също наричали червонци или ''червони'', но те се използвали най-вече като знак за награда, при което често с 1 златна монета награждавали цяла войска като „господарска милост“. На тях били изобразени от двете страни или двуглав орел, или бюст и двуглав орел .<ref name="old cherv">Х. Фенглер, Г. Гироу, В. Унгер „Речник на нумизмата“. – М.: Радио и связь, 1982.</ref>.

В резултат на монетната реформа на цар Петър в Русия била въведена нова парична система и се появили първите златни монети – червонци. По маса (3,47 г.) и проба (.986) те напълно съответствали на дуката. Освен това се сечели и монети с номинал 2 червонеца с маса 6,94 г. Първите червонци били пуснати в обращение през [[1701]] г. в количество 118 екземпляра.<ref name="1701iss">[https://web.archive.org/web/20070926224430/http://www.kultura-portal.ru/tree_new/antique/article.jsp?number=470&rubric_id=304&pub_id=450083 Първата руска златна монета, продадена на аукцион за 1 250 000 рубли].</ref>. Обикновено червонците се използвали само при външнотърговски операции.

Това бил първият случай на използване на платината за монети.<ref name="plat">[http://text.uuu.ru/coins/Collections/20031210181516Collections.html Платинените монети: история, колекциониране, цени] – статия от списания „Антиквариат, предметы искусства и коллекционирования“ № 7 – 8 (9), 2003 г.</ref>.

Първите години на съветската власт били белязани с разстройство на системата на парично обращение и високи темпове на ръста на [[инфлация]]та. В [[обращение]] били царски кредитни билети, думски пари (от „Дума“ – руския парламент), „керенки“ (от „[[Керенски]]““, ценни книжа и „совзнаки“ (от „съветски парични знаци“), които обаче не се ползвали с доверието на населението. Първата [[Деноминация (финанси)|деноминация]] от [[1922]] г. (обмен в съотношение 1:10000) вкарала известен ред в паричната система, но не могла да спре инфлацията. На XI-ия конгрес на Руската комунистическа партия (болшевики) било взето решение за създаване на устойчива съветска валута, като в резолюцията на конгреса се казвало:

{{цитат|За момента е необходимо на всяка цена незабавно връщане към златно парично обращение, така че твърдо да се покаже, че нашата икономическа и финансова политика решително се ориентира към възстановяване на златното обезпечение на валутата.<ref>КПСС в резолюциях и решениях съездов, конференции и пленумов ЦК. – 8-е изд. – М.: Политиздат, 1970. – Т. 2.</ref>.}}(КПСС в резолюциях и решениях съездов, конференции и пленумов ЦК. – 8-е изд. – М.: Политиздат, 1970. – Т. 2.)