Пропелант: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Без в момента е ->, по-устойчива във времето версия
Ред 7:
Химическите ракети, които са най-често използвани, действат чрез осъществяване на химическа реакция в пропеланта, използван в тях. Реакцията води до получаване на нажежени [[газ]]ове, които се разширяват и излизат с висока скорост от [[сопло]]. Това създава реактивна сила, насочена в посока, обратна на тази на излизащия газ, и равна на масата на газа, умножена по скоростта, с която той излиза от соплото. Тази сила е следствие от Третия закон на [[Исак Нютон|Нютон]], и не се дължи на взаимодействие на излизащите газове с [[въздух]]а около ракетата. По тази причина ракетните двигатели действат и в безвъздушно пространство. (Всъщност, там те действат още по-добре, тъй като не се налага да преодоляват съпротивлението на въздуха и налягането му върху отвора на соплото.)
 
Максималната скорост, която може да постигне една ракета (при липса на други външни сили) е функция от [[съотношение на масата|съотношението на масата]] ѝ и [[скорост]]та на излизащите газове. Връзката се описва с т.нар. уравнение на Циолковски ([[ракетно уравнение]]): <math>V_f = V_e \ln(M_0/M_f)</math>. Съотношението на масата показва каква част от масата на ракетата в момента напри потеглянето ѝ е пропелант. При типичната [[едностепенна ракета]] пропелантът е около 90% от масата: това дава съотношение на масата от 1 / (1 - 0.9) = 10. Скоростта на излизащите газове често бива наричана [[специфичен импулс]].
 
== Класификация по брой компоненти ==