Кристина Пизанска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 166:
„Книгата на трите добродетели“ (''Le Livre des trois vertus'') се превръща във важна отправна точка за кралиците през 15 и 16 век. [[Ан дьо Божьо]], която е регентка на Франция, я използва като основа за своята книга от 1504 г. ''Enseignemens'', написана за дъщеря ѝ [[Сузана Бурбонска|Сузана]] – херцогиня на Бурбон, която, като наследница по бащина линия на бурбонските земи, става сърегентка. Съветите на Пизанска към принцесите са преведени и разпространявани като ръкопис или печатна книга сред кралските семейства на Франция и Португалия.<ref name=":4">Marilynn Desmond, ed. (1998). ''Christine de Pizan and the Categories of Difference''. University of Minnesota Press. p. 34. ISBN <bdi>978-0-8166-3081-3</bdi>.</ref> „Градът на дамите“ е признат и посочен от френските писателки от 16 век, сред които [[Ан дьо Божьо]], Габриела Бурбонска, [[Маргарита Наварска]] и [[Жоржет дьо Монтене]].<ref name=":5">Altmann, Barbara K.; McGrady, Deborah L. (2003). ''Christine de Pizan: A Casebook''. Routledge. p. 57. ISBN <bdi>978-0-415-93909-6</bdi>.</ref>
Политическите писания на Пизанска също получават известно внимание. На „Книгата на мира“ (''Livre de la paix'') се позовава френският хуманист [[Габриел Ноде]], а на личността ѝ са посветени големи статии във френските енциклопедии на [[Дени Дидро]], [[Луи Морери]] и [[Проспер Маршан]].<ref name=":1" /> През 1470 г. френският военен деец [[Жан V дьо Бьой]] възпроизвежда подробните разкази на писателката за армиите и материалите, необходими за защита на замък или град срещу обсада в ''Le Juvence''.<ref name=":3" /> ''Livre des fais d'armes et de chevalerie'' е публикувана в пълното си издание от френския книгопечатар Антоан Верар през 1488 г., но той твърди, че това е неговият превод на [[Флавий Вегеций Ренат]].<ref name=":4" /> Филип Льо Ноар е автор на съкратената версия на книгата на Пизанска през 1527 г. със заглавието ''L'Arbre des Batailles et fleur de chevalerie'' („Дървото на битките и цветето на рицарството“).<ref name=":5" /> Тя е преведена и на английски от [[Уилям Какстън]] за крал [[Хенри VII]] през 1489 г. и е публикувана като печатна книга под заглавието ''The Book of Feats of Arms and of Chivalry'' една година по-късно, неспоменавайки авторството на Пизанска. Тя не е спомената и в английските издания на ''La Cité des dames''
Французойките Сюзан Соленте, [[Матилд Легъл]] и Мари-Жозеф Пине са считани за възродителки на делото на Пизанска през 20 век – писателка, която е бил забравена във Франция, но забелязана другаде. Легъл забелязва, че произведенията ѝ не са преведени на испански, но други писатели са заимствали много от нейната работа.<ref>Pizan, Christine de (3 June 2019). ''The Epistle of the Prison of Human Life: With an Epistle to the Queen of France and Lament on the Evils of the Civil War''. Routledge. ISBN <bdi>978-0-429-64734-5</bdi>.</ref>
| |||