|
== Щракнете за редактиране → ==
<!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. -->
{{Личност
| име = Иван Христов
| име-рождено =
| категория = историк
| описание = български историк и археолог
| портрет =
| портрет-описание = сн. Иван Христов
| роден-дата = 06 юли 1970
| роден-място = [[Троян]], [[НРБ|България]]
| починал-място =
| баща =
| вложки =
| област = [[Археология]]
| образование = [[Великотърновски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Национален исторически музей]]
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
'''Проф. д-р Иван Христов Христов''' е български историк и археолог.
== Биография ==
Иван Христов е роден е на 6 юли 1970 г. в град Троян. През 1987 г. основава експедиционен клуб „Хермес“ към Музея на занаятите в гр. Троян<ref>Бюлетин № 1 и №2 на експедиционен клуб Хермес. Архив на Музея на занаятите гр. Троян.</ref>. Завършва средно образование в гр. Троян. През 1990–1995 г. е студент по история със специализация по „Археология” във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” . От 1992 до 1998 г. е член на Дружество за интердисциплинарни изследвания на селища и общности (ДИОС).
Бил е редовен докторант в катедра „Стара история, Тракология и Етнография” на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Защитава докторска дисертация през 1999 г. на тема „Планинска Тракия. Проблеми в историческото развитие на планински тип култура по модели от Хемус, Родопа и Карпати през I хил. пр. Хр.“ .
== Биография ==
Николай Овчаров е роден на [[19 юли]] [[1957]] г. във [[Велико Търново]], син е на археолога проф. д-р [[Димитър Овчаров]].<ref name="e-ve_Проф">{{Цитат уеб|заглавие = Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!| издател = e-vestnik.bg| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://e-vestnik.bg/3873| език = }}</ref> Завършва история в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през [[1981]] г., във випуска на [[Георги Първанов]], и започва работа в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт с музей]] към [[БАН]]. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II степен в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.<ref name="bnr">{{Цитат уеб| заглавие = В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров|издател = [[БНР]]|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/AuthorAndAudience/Pages/100306Nikolai_Ovcharov.aspx|език = }}</ref><ref name="Еди">{{Цитат уеб|заглавие = „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров|издател = svetlosenki.com|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1729:q-q-|език = }}</ref> Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999) и в [[Нов български университет]] (1999 – 2002).<ref name="Еди"/>
Доктор по археология (1986), Доктор на историческите науки (1999). Старши научен сътрудник (доцент) в Националния археологически институт с музей към [[Българска академия на науките]] (1994), където работи от 1981 г. Дипломиран професор в Международния славянски университет (институт) – Москва, където преподава между 2000 и 2005 г.<ref>Аттестат професора № ПФ21/21.04.2003, протокол 14 Ученого совета Международного славянского института (университета).</ref> В България е преподавал е също в [[Славянския университет]] (1995 – 1999), [[Нов български университет]] (1999 – 2002), [[Пловдивски университет|Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“]], филиал-Кърджали (2009 – 2012) и [[Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“]] (2017 – 2018 г.)
Николай Овчаров е провел е експедиции в [[Русия]], [[Гърция]], [[Турция]], [[Грузия]], [[Сърбия]], [[Черна гора|Черна Гора]], [[Северна Македония|Република Северна Македония]]. Изнасял е лекции по история и археология в престижните университети в Илиноис и Кълъмбъс в [[Съединени американски щати|САЩ]] (2008 г.) и [[Карлов университет|Карловия университет]] в [[Прага]], [[Чехия]] (2009 г.) По различни научни поводи и пред представители на българските общности през годините е изнасял лекции в [[Чикаго]] (САЩ), Нара (Япония), Берлин, Бон (Германия), Прага, Ческе Будейовице, Острава, Микулчице (Чехия), Москва, Петербург, Твер, Новгород, Псков (Русия), Киев, Лвов (Украйна), Ла Валета (Малта), Лисабон (Португалия), Белград (Югославия), Скопие (Северна Македония), Кавала (Гърция), Мадрид (Испания), Букурещ (Румъния), Виена, Линц, Залцбург (Австрия), Париж (Франция), Брюксел (Белгия), Улан Батор (Монголия), Ломжа, Варшава (Полша).
При организираната от българското правителство „Мисия България“ във връзка с българското председателство на ЕС през 2018 – 2019 г. изнася лекции за културно-историческото наследство по българските земи в университетите на Тараклия (Молдова), Гент (Белгия), Никозия (Кипър), Уралския държавен университет в Екатеринбург (Русия), дипломатическия корпус в Ереван (Армения), Дружеството на археолозите в Братислава (Словакия), Българския културен център в Будапеща (Унгария), Градския музей в Любляна (Словения), Атинския университет (Гърция), Университета за чужди езици и култури в Пекин (Китай), Делхийския университет (Индия), Постоянното представителство на България към ООН в Женева (Швейцария). Там лекция и открит урок проведоха проф. дин Николай Овчаров и проф. д-р [[Пламен Павлов]]=
Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от [[Стандарт (вестник)|в. „Стандарт“]].<ref name="pape_Прем">{{Цитат уеб| заглавие = Индиана Джоунс превърна археологията в приказка | автор = Антоанета Петева| труд = в-к „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“| дата = 7 декември 2006| достъп_дата = 25 юли 2018| уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180725092631/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-07&article=170657 | език = }}</ref> Заедно с още десетки научно-популярни книги, Николай Овчаров води редовна цяла страница за история, археология и културен туризъм във в-к „Стандарт“, която излиза редовно и без прекъсване между 2005 и 2018 г. След фалирането на вестника рубриката е преместена във в-к „[[Труд (вестник)|Труд]]“, където излиза до този момент – декември 2019 г. в двата вестника са публикувани над 600 цели страници под рубриките „Индиана Джоунс“ и „Индиана Джоунс се завръща“. Страниците и в „Стандарт“ и в „Труд“ излизат винаги в съботния брой.
Между 2002 и 2007 г. Николай Овчаров е автор и водещ на ежеседмичната половинчасова рубрика за история и археология „Изгубеният Граал“ по Национална телевизия „[[Евроком]]“. Общо са излъчени близо 300 филма с времетраене по 27 м. Поредицата получава и международни награди. Документален филм за Перперикон от поредицата „Изгубеният Граал“ на археолога Николай Овчаров е получил награда на журито в раздел „Светът на културата“ на деветия форум на Евразийската академия за телевизия и радио в Москва.
== Награди и отличия ==
* На [[17 май]] [[2011]] г. е посочен от [[Румен Ралчев]], Велик приор на българския Приорат на ордена на [[тамплиери]]те, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.<ref name="frog_БГта">{{Цитат уеб|заглавие = БГ тамплиери вдигат замък в София|издател = frognews.bg|достъп_дата = 23 април 2013|уеб_адрес = http://frognews.bg/news_35592/BG_tamplieri_vdigat_zamak_v_Sofiia/||език = }}</ref>
* [[Почетен гражданин]] на гр. [[Кърджали]] (2000), на [[Златоград]] (2017),<ref>[https://www.zlatograd.bg/?pid=4,706 Решение #Ж 637.] // [[Златоград (община)|Община Златоград]]. 24 октомври 2017. Посетен на 10 октомври 2018.</ref> на [[Търговище]] (2018),<ref>[http://www.targovishte.bg/municipality/file/reshenia/2018/Fevruari2018/Protokol33.pdf Протокол № 33 от проведена сесия на Общински съвет Търговище]. // [[Търговище (община)|Община Търговище]]. 22 февруари 2018. Посетен на 10 октомври 2018.</ref> и на [[София]] (2018)<ref>[https://council.sofia.bg/documents/20182/647307/Copy+of+625.pdf/9681b3f0-b0da-4236-bcc2-60801515a70e Решение № 625 на Столичния общински съвет]. // [[Столичен общински съвет]]. 13 септември 2018. Посетен на 10 октомври 2018.</ref>
* Избран за „Достоен българин на 2005 г. в класацията на в-к „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4757074 423-ма достойни българи награди „24 часа“ за 12 години]. // „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“. 10 май 2015. Посетен на 10 октомври 2018.</ref>
* Кавалер на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Св. св. Кирил и Методий“]] с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010).<ref>[[Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]</ref>
* Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „[[Златен век (отличие)|Златен век]]“ с огърлие (2017).<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/zlaten_vek_s_ogarlie_za_nikolay_ovcharov-355614.html „Златен век с огърлие“ за Николай Овчаров]. // „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“. 19 май 2017. Посетен на 10 октомври 2018.</ref>
* Пети Годишни награди на Столична библиотека 2018 – Георги Господинов, проф. Николай Овчаров и Божана Апостолова са автори на годината в Столична библиотека (2018).
== Спорни моменти ==
Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в [[Москва]] (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университета е в град [[Харков]]. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, [[Людмил Вагалински]] съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международният славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация ''Руско земско движение'' образуват ''Международен славянски институт'', който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер (номер: 207717009 99 23), но във въпросното учебно заведение не съществува исторически факултет.<ref>[http://www.cross.bg/ovcharov-nikolaii-slavyanski-1440476.html#ixzz3QLnu8PMN Професор ли е Николай Овчаров?], Cross.bg, 20 ноември 2014 г.</ref> Въпреки това, там има факултет по мениджмънт със специалност културно-исторически туризъм, където именно е преподавал Николай Овчаров във филиала в София.
През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато разследване.<ref>[http://frognews.bg/novini/atakuvat-prof-ovcharov-zaradi-imaniar-nim.html Атакуват проф. Н. Овчаров заради иманяр и НИМ], Frognews.bg, 27 декември 2013 г.</ref>
През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като ''сепаратисти''.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/prof.-nikolaj-ovcharov-na-razpit-v-kyrdzhali-6000916 Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали], Vesti.bg, 16 декември 2013 г.</ref>
== Библиография ==
* ''Десет перли от короната на България'', София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 954-9308-68-5
* ''Разказите на българския Индиана Джоунс'', София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 954-90426-5-0
* ''Средновековната българска империя'', Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 978-954-516-676-1
* ''Хроника на свещения град [[Перперикон]]'', София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 954-9308-87-1
* ''Най-кратката история на България'', Пловдив: Летера, 2006, 72 с. ISBN 954-516-582-0
* ''Светилището на Орфей при село [[Татул (светилище)|Татул]], Момчилградско'', Варна: Славена, 24 с. ISBN 954-579-481-X
* ''Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство'', София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 978-954-09-0007-0
* ''Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби'', София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с. ISBN 978-954-09-0185-5
* ''Археологически пътувания из Македония'', Варна: Славена, 2009, 93 с. ISBN 978-954-579-791-0
* ''Шифърът на Перперикон'', София: Стандарт, 2009, 64 с.
* ''Един археолог пътешества по света'', София: Сиела, 2010, 355 с. ISBN 978-954-28-0785-8
* ''Българската епопея на виното. История на виното по българските земи'', София: Стандарт, 2011, 65 с.ISBN 9789549457064
* ''Предречено на Перперикон'', София: Стандарт, 2011, 63 с. ISBN 978-954-2934-03-5
* ''Орфей – оракулът от Татул'', София: Стандарт 2011, 64 с. ISBN 978-954-2934-05-9
* ''Царственият Търновград'', София: Стандарт, 2011, 64 с. ISBN 978-954-2934-11-0
* ''Велики Преслав – столицата на Българската империя'', София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 978-954-2934-14-1
* ''Пътешествие из страни на орли и замъци'', Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 978-954-26-1097-7
* ''Търсачът на минало открива света'', Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 978-954-26-1258-2
* ''В Африка сред лъвове и сенки на предците'', Пловдив: Хермес 2014, 160 с. ISBN 978-954-26-1377-0
* ''От Камчатка започва Русия'', Пловдив: Хермес 2015, 159 с. ISBN 978-954-26-1513-2
* ''Археолог. От „Осанна!“ до „Разпни Го!“'' Пловдив: Жанет 45 2015, 319 с. ISBN 978-619-186-175-0
* ''Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай'', София: Хермес 2017, 191 с. ISBN 978-954-26-1694-8
* ''Кипър. Островът на Афродита'', София: Хермес 2018, 159 с. ISBN 978-954-26-1806-5
== Научни монографии ==
* ''Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в.'' София: Издателство на [[БАН]], 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
* ''Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в.'' София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
* ''Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в.'' София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
* ''Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в.'' София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
* ''Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries''. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
* ''Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов''. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
* ''История и археология на Вардарска Македония през XIV в.'' София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
* ''Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на България между православие и католицизъм''. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
* ''Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи''. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
* ''The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality''. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
* ''Perperikon. A civilization of the rock people''. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-954-500-140-6
* ''Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност''. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
* ''Средновековната Българска империя''. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
* ''Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство''. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.
* ''Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско''. Варна: Славена 2010, (с Елена Василева)
* ''Цар Иван Шишман – предател или светец''. София: Стандарт 2010, 62 с.
* ''Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството''. София: Захарий Стоянов 2016, 157 с.
* ''Цар Калоян. Пълководецът''. София: Захарий Стоянов 2017, 198 с.
* ''Цар Иван Александър Асен. Миротворецът''. София: Фабер 2017, 136 с.
* ''Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар''. София: Фабер 2017, 140 с.
== Вижте също ==
* [[Кърджалийски манастир|Кърджалийски манастир с черква „Свети Йоан Предтеча“]]
== Бележки ==
<references />
== Външни препратки ==
* [[Йордан Ефтимов]], [http://www.segabg.com/article.php?issueid=364§ionid=5&id=00005 „Напред към археологията“], в. „Сега“, 8 февруари 2005 г.
* Николай Овчаров, [http://www.segabg.com/article.php?sid=2005021000010050001 „Обущарю, не гледай над обувките!“], в. „Сега“, 10 февруари 2005 г.
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|Биографии|Археология|България}}
{{СОРТКАТ:Овчаров, Николай}}
[[Категория:Български археолози]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Учени от БАН]]
[[Категория:Преподаватели в Нов български университет]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Почетни граждани на София]]
[[Категория:Родени във Велико Търново]]
[[Категория:Траколози]]
| 