Разлика между версии на „Уикипедия:Пясъчник“

23 021 байта изтрити ,  преди 4 месеца
м
Бот: почистване на пясъчника
Етикет: Отменени
м (Бот: почистване на пясъчника)
Етикети: Заместване Ръчна отмяна
== Щракнете за редактиране → ==
<!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. -->
{{Личност
| име = Иван Христов
| име-рождено =
| категория = историк
| описание = български историк и археолог
| портрет =
| портрет-описание = сн. Иван Христов
| роден-дата = 06 юли 1970
| роден-място = [[Троян]], [[НРБ|България]]
| починал-място =
| баща =
| вложки =
| област = [[Археология]]
| образование = [[Великотърновски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Национален исторически музей]]
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
 
'''Проф. д-р Иван Христов Христов''' е български историк и археолог.
 
== Биография ==
Иван Христов е роден е на 6 юли 1970 г. в град Троян. През 1987 г. основава експедиционен клуб „Хермес“ към Музея на занаятите в гр. Троян<ref>Бюлетин № 1 и №2 на експедиционен клуб Хермес. Архив на Музея на занаятите гр. Троян.</ref>. Завършва средно образование в гр. Троян. През 1990–1995 г. е студент по история със специализация по „Археология” във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” . От 1992 до 1998 г. е член на Дружество за интердисциплинарни изследвания на селища и общности (ДИОС).
Бил е редовен докторант в катедра „Стара история, Тракология и Етнография” на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Защитава докторска дисертация през 1999 г. на тема „Планинска Тракия. Проблеми в историческото развитие на планински тип култура по модели от Хемус, Родопа и Карпати през I хил. пр. Хр.“ .
 
== Научна кариера и експертна дейност ==
В периода 2000–2007 г. Иван Христов е научен сътрудник II степен в Националния исторически музей след проведен избор в Институт по Тракология към БАН, а в периода 2007–2011 г. научен сътрудник I степен (Главен асистент) .
През 2011 г. Иван Христов се хабилитира като доцент за нуждите на НИМ .
В музея е на длъжност професор от 2017 г.
Заместник Директор на Национален исторически музей от 2007 г .
 
От 1998 г. до 2000 г. е активен член на Гражданско сдружение „Помощ за троянския манастир” . От 2008 до 2020 г. е член на кръга Будител .
От 2007 г. е координатор на програма за проучване и опазване на римската крайпътна станция и кастел Состра на пътя Ескус – Филипополис, землище на с. Ломец, община Троян одобрена от Националния институт за опазване паметниците на културата .
През 2008 г. Автор на стратегия за проучване, опазване и социализация на тракийски паметници в землището на с. Старосел, Община Хисаря, одобрена от Министъра на културата.
2009–2010 г. Участник в проект по консервация и социализация на късноримски християнски гробници от некропола на Сердика в лапидариума на НИМ. Проект финансиран от Посланически фонд на посолството на САЩ в България.
2011 г. Експерт строително-реставрационни дейности – към Проект на община Асеновград – „Асеновград – свещената порта на Родопите“ одобрен за финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие 2007–2013 г.”
През 2011 г. след дълго прекъсване д-р Христов възстановява подводните археологически проучвания на Националния исторически музей с провеждането на проучвания в акваторията на гр. Созопол , залива Вромос, остров Св. Тома и др .
Иван Христов е дългогодишен член на Научната група на Национален исторически музей. От 2014 г. е неин Председател.
Главен редактор на Известия на Национален исторически музей.
Бил е член на научния съвет на Институт за културно наследство с Директор проф. д.и.н. Валерия Фол към УИИБИТ .
Ръководител на студентски практики по археология на учащи в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и УНИБИТ (проучвания на кастела Состра; светилище на тракийския конник край Состра и тракийската резиденция на връх Кози грамади, Хисарско) .
През 2014 г. проф. Христов участва в изграждането на експозицията на музея „Св. Никола“ в гр. Черноморец.
Инициатор за създаването на лапидариум към Музея на занаятите в гр. Троян .
2014 г. Извънщатен член на Инспектората на Министерство на културата за приемане на резултати в областта на подводни археологически експедиции в р. България.
Участник в изграждането на постоянната експозиция на Исторически музей – гр. Приморско.
2015 г. Участник в работна група по организиране на международна изложба с тракийски експонати в музея Лувър, Франция.
2016 г. Участник в работна група на Министерство на културата по промени Закона за културното наследство
През 2019 г. Иван Христов съставя основата на новата структура на Национален исторически музей.
От 2019 г. със заповед на министъра на културата е член на Съвета за теренни проучвания към НАИМ при БАН .
Инициатор и автор на Програма свързана с представянето на културното наследство на българските възрожденски центрове в НИМ и сътрудничество с музеите в страната
През годините проф. Христов участва в популяризирането на българското културно наследство като сценарист на научно-популярни филми в БНТ и части медии.
 
== Награди и отличия ==
* 2005 г. спечелена Първа награда на Дарителска програма за опазване на културното наследство на Мото-ПФОЕ.
* 2010 г. спечелена Първа награда на Дарителска програма за опазване на културното наследство на Мото-ПФОЕ.
* 2014 г. награда на Министерство на културата за научни резултати от археологически проучвания на обекти „Кози грамади“ и „Акра“, имащи значим принос в развитието на археологическата наука и популяризирането на културното наследство на страната.
* 2014 г. Почетен знак „Златен герб“ – Троян – за принос относно проучване и съхраняване на местното културно наследство и научно творчество в областта на археологията.
* 2015 г. Почетен гражданин на гр. Черноморец
 
== Квалификации и други умения ==
Придобита квалификация по пещерно дело, алпинизъм и леководолазно дело. Преди 2000 г. е бил ръководител на учебно-спортната дейност на алпийски клуб „Амбарица“ гр. Троян.
1990-1992 г. Стажант-планински спасител към БЧК.
Планински спасител от 1993 до 2000 г. Има изкаран курс по спасяване в трудни терени в гр. Враца.
Като водолаз Иван Христов има две звезди по CMAAS .
 
== Разкопки и проучвания ==
Ръководител на археологическите проучвания:
Кастела Состра до с. Ломец, Троянско ; крайпътната станция Монтемно в Троянския проход ; базиликата Св. Георги до кастела Состра ; светилищата Белинташ, Питвото и Караджов камък в Родопите; Одриската царска резиденция на връх Кози грамади в Средна гора ; Четиньова могила до с. Старосел, Хисарско; крепостите Акра и Хрисосотира до гр. Черноморец , подводния обект в залива Вромос ; подводни проучвания в акваторията на Созопол ; подводни проучвания в акваторията на о-в св. Тома; крепостта на полуостров Атия ; светилището на Зевс и Хера на връх Кози грамади; светилището на тракийския конник до с. Лешница, Ловешко ; раннохристиянската базилика при с. Старосел ; наблюдателни кули по протежението на римския път през троянския проход ; крайпътната станция Состра ; остров св. Тома ; Лъвската глава до гр. Приморско ; елинистическата крепост в м. Фармакида до гр. Приморско ; крепостта на нос Емине и др.
 
== Избрана научна библиография ==
До 2020 г. проф. д-р Иван Христов е публикувал 170 научни публикации (книги, студии, статии и отделни съобщения – вж.).
 
 
== Книги ==
* 1. Планинска Тракия. Население, религия и култура в древността. В. Търново. Фабер. 1999, 1–256.
* 2. The Rocky sanctuaries in Mаuntain Thrace, Велико Търново, Фабер, 2000, 1–144.
* 3. Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус. Принос към историческата география на древна Тракия. В. Търново, Фабер, 2002, 1–183.
* 4. Тракийска накитни съкровища VІІ–VІ в. пр. Хр. София, 2002, 1–96. (съавторство с Г. Китов, М. Иванова и М. Бинев). Состра. Проучване на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус – Филипополис, том І, 2003, 1–151.
* 5. (съавторство с М. Иванова–Камишева и Павлин Стойнов). Римски крайпътни станции на пътя Ескус–Филипополис. Ад радицес – Монтемно – Суб радицес. В. Търново, Фабер, 2004, 1–156.
* 6. Состра. Проучване на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус – Филипополис. Том ІІ. Велико Търново, Фабер, 2006, 1–136.
* 7. Крепостта Состра, император Галиен и кохортата на „Възвращенците”. В. Търново, 2008, 1–92.
* 8. За името на един град. Траян – Состра – Троянхисар – Троян. В. Търново, 2009, 1–67.
* 9. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V – средата на IV в. пр. Хр. София, 2010, 1–248.
* 10. Состра. Римският град в полите на Хемус. Фабер, 2006.
* 11. Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на одриските царе (V–ІV в. пр. Хр.), Фабер, 2006.
* 12. Антични и средновековни крепости в Централна Стара планина. Фабер, 2007.
* 13. Светилища на траките в Централен Хемус. Фабер, 2007.
* 14. Троглодитите. Скалната култура на траките по Западното Черноморие. Варна, 2009.
* 15. Светилища на древните траки в Родопите Добростан – Градище. В. Търново 2009.
* 16. И. Христов, Д. Анастасов, А. Ангелов. Тракийският храм в Старосел. История на проучванията, консервация и перспективи за археологическите проучвания в землището на Старосел. София 2008, 1–66.
* 17. Кози грамади. Проучване на Одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–І в. пр. Хр. Том І, София 2011, 1–256. / Kozi gramadi Studies of an odrysian ruler’s residence and sanctuaries in Sredna gora mt. 8th – 1st centuries BC volume I, Sofia 2011, 1–256 (съавторство с Д. Стоянова, В. Ханджийска, Ч. Цочев, Ст. Иванов и П. Минков; под редакцията на Ив. Христов).
* 18. Кози грамади. Проучване на Одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–І в. пр. Хр. Том ІІ, София 2012, 1–208. / Kozi gramadi studies of an odrysian ruler’s residence and sanctuaries in Sredna gora mt. 8th – 1st centuries BC volume II, Sofia 2012, 1–208 (съавторство с В. Ханджийска, Ст. Иванов и В. Тодоров; под редакцията на Ив. Христов).
* 19. Акра. Проучване на ранновизантийска крепост на полуостров Свети Никола при град Черноморец. Том І, София 2013, 1–256. / Akra. Exploring the early byzantine fortress on St. Nikola peninsula near the town of Chernomorets volume I, Sofia 2013, 1–256 (съавторство с Ил. Киров, П. Девлова, Я. Мутафчиева и Л. Нинов; под редакцията на Ив. Христов)
* 20. Акра между Анхиало и Созопол. София 2013, 1–169. / Akra between Anhialo and Sozopol. Sofia 2013, 1–169.
* 21. Антични каменни котви, каменни и оловни щокове от колекцията на Национален исторически музей. Края на II хил. пр. Хр. – III в. сл. Хр. София 2013, 1–168 / Antique stone anchors, stone and lead anchor stocks from the collection of the National museum of history end of 2nd ml b.c. – 3rd century AD. Sofia 2013, 1–168.
* 22. Светилище на Тракийския конник край Состра, София 2013, 1–267. / The sanctuary of the thracian horseman by Sostra. Sofia 2014. 1–267 (съавторство с С. Торбатов, Ст. Иванов, Л. Нинов и Б. Михайлова).
* 23. Подводни археологически проучвания в залива Вромос, акватория на гр. Черноморец (Емпорион в хората на Аполония Понтика) 1, София 2014, 1–216. / Underwater archaeological researches in the gulf of Vromos, aquatory of Chernomoretz (An emporium in the chora of Apollonia Pontica) Sofia 2014, 1–216 (съавторство с Ил. Киров, Г. Рибаров, П. Девлова и Б. Златева; под редакцията на Ив. Христов).
* 24. Светилище на Зевс и Хера на връх Кози грамади в Средна гора, София 2014, 1–288. / A Sanctuary of Zeus and Hera on Kozi Gramadi Peak in Sredna Gora. Sofia 2014, 1–288
* 25. Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, 1, София 2015, 1–160. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 1, Sofia 2015, 1–160.
* 26. Praetorium Sostra. Проучване на римската крайпътна станция Состра на пътя Ескус–Филипополис II–ІІІ век. София 2015, 1–144. / The Praetorium Of Sostra. A study of the Roman roadside station of Sostra on Oescus – Philippopolis road (II–III century). Sofia 2015, 1–144.
* 27. Римските императори в Тракия. Учебник по римска история и археология. София 2016, 1–360
* 28. Президии, бурги и фрури в провинция Мизия и Тракия II–ІV век. София 2016, 1–224
* 29. (съавторство с Даниел Пантов; под редакцията на Ив. Христов) Фармакида. Проучване на тюрзис от елинистическата епоха в м. Фармакида, Община Приморско ІІ–І в. пр. Хр. София 2016, 1–192. / Farmakida. Study of a τσρσισ from the Hellenistic period in the Farmakida locality, Primorsko municipality 2nd–1st c. BC. Sofia 2016, 1–192.
* 30. Ad radices. Римска крайпътна станция на пътя Ескус–Филипополис. София 2012, 1–96.
* 31. Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, ІІ, София 2017. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 2. Sofia 2017, 1-160.
* 32. Mare Ponticum. Крайбрежни крепости и пристанища в провинция Хемимонт V–VII век, София 2018, 1–432 / Mare Ponticum. Coastal fortresses and harbour zones in the province of Haemimont 5th–7th century, Sofia 2018, 1-432.
* 33. Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, ІІ, София 2018, 1-160. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 2. Sofia 2018, 1-160.
* 34. Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, ІIІ, София 2019, 1-160. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 3. Sofia 2019, 1-160.
* 35. Археологическото богатство на Троянския край. Каталог. София 2019, 1-256
* 36. Тайните на нос Емине. Археологически проучвания в землището на с. Емона, Община Несебър. В Търново 2020, 1-192/ The Secrets of Cape Emine Archaeological research in the land of the Emona village, Municipality of Nesebar.V.Tarnovo 2020, 1-192.
 
 
 
== Библиография ==
* ''Десет перли от короната на България'', София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 954-9308-68-5
* ''Разказите на българския Индиана Джоунс'', София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 954-90426-5-0
 
== Вижте също ==
 
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==
 
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|Биографии|Археология|България}}
116 966

редакции