Деепричастие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „{{без източници}} Категория:Глагол
Етикети: Заместване Отменени Визуален редактор
Ред 1:
{{без източници}}
В [[Морфология (езикознание)|лингвистичната морфология]] '''деепричастието''' е нелична [[глагол]]на форма, която е често срещана при [[балтославянски езици|балтославянските езици]] – [[български език|българския език]], [[руски език|руски]], [[чешки език|чешки]] и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ ([[наречие]]то е неизменяема част на речта).
 
== Книжовни деепричастия в българския език ==
Деепричастията в книжовния език се образуват от основата на [[минало несвършено време]] (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка ''-йки''. Тъй като при глаголите от I и II [[спрежение]], гласната на основата на минало несвършено време е променливо ''я'' и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред ''-йки'' за първите две спрежения е винаги ''е''.
 
Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3-то лице ед. ч. на минало несвършено време – като махнем окончанието ''-ше'' и прибавим наставка ''-йки'', ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред ''-йки'') ще бъде винаги ''е'' – и под ударение, и без ударение: ''летѐше – летѐйки, но̀сеше – но̀сейки'', но само за глаголите от първите две спрежения, докато в 3 спр. ще има винаги ''-айки'' или ''-яйки'', и то без ударение: ''стрѐляше – стрѐляйки, глѐдаше – глѐдайки''.
 
[[Категория:Глагол]]