Дуализъм (религия): Разлика между версии

Основната критика на [[православие|православните]] и [[католицизъм|католически]] богослови към дуалистичните схващания се дължи на страха, че разбирането им за злата сила като [[демиург]] ([[паднал ангел]], [[дявол]] или [[демон]]) и независима от човека [[онтология|онтологична]] категория, съперничаща си по могъщество с Бога, ако се изведе до крайност, стига до оневиняването на грешника (падналия поради първородния грях човек: ''„първи Адам“'') и отричането на личната му отговорност, произтичаща от християнската представа за '''свободната воля'''. Това проличава в съчиненията на [[Августин Блажени|Аврелий Августин]], доскоро използвани, като един от редките и основни източници на сведения за [[манихейство|манихейската]] доктрина. Другият знаменит защитник на католическите [[догми]] от разобличаващите ги философски течения, продължаващи [[рационализъм|рационализма]] на [[Пиер Абелар]] и [[Авероес]], както и от антицърковните народни движения на [[катари]] и [[валдензи]], е [[Тома Аквински]], считан за основател на [[монизъм|монизма]] в западната философия. В трактата си ''Summa contra gentiles'' той защитава няколко тези, занимавали умувете на съвременниците му и в опита си да надмогне дуалистичното противопоставяне на двете несъвместими начала (принципа, природи, естества) – Добро и зло, постулира какво „не може“ да направи иначе Всемогъщият Бог, именно защото противоречат на природата Му: