Белене: Разлика между версии

Блатото „Кайкуша“, разположено в [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]], до градовете Белене и [[Свищов]] е пример за съдбата на влажните зони през последния век. До пролетта на 1948 г., по време на така наречените „Черешови води“, низините по крайбрежието на река са били изцяло заливани. Оттеглянето на водите е оставяло обширни блатисти площи, подобни на Свищовското и Беленското блата. Периодично заливани – мочурищата и постоянните блата, са покривали около 11 000 ха. Цялата територия е била използвана главно за риболов и животновъдство. След [[Втората световна война]] основната [[политика]] на [[България]] (както и на другите Европейски страни) е насочена към създаване на нови райони за интензивно земеделие на храна за хората. Вследствие на това през 1952 г. започва отводняването на дунавските блата. Директната връзка с р. [[Дунав]] е прекъсната и е построена система от диги и отводнителни канали. Това е довело до пълното пресушаване на огромна част от блатата. Един от остатъците на големите блата е Кайкуша, който поради изключително разнообразният си птичи свят през 1978 г. е обявен за защитена местност. По-голяма част от бившите блата обаче са превърнати в обработваеми земи. Една част от тях, въпреки впечатляващите отводнителни системи остава непригодна за [[земеделие]]. На такова място например е изграден рибарника край с. [[Деков|Деко̀в]]. Сега стойността на Кайкуша както за хората, така и за Природата е силно намаляла. Икономическото състояние на страната и района са довели до ситуация, при която Кайкуша не носи почти никаква полза за местните хора. Поради прекъснатата връзка с реката блатото не може да играе ролята на естествен развъдник за рибата. Ето защо за разнообразието в „Свищовско-Беленската низина“<ref name="www.bspb.org">[http://www.bspb.org/ovm.php?id=83&menu_id=65 www.bspb.org]</ref> може да се говори само в минало време. Единствено може да се предполага за разнообразието на дивия свят, обитавал територията от 1200 ха в някогашните постоянни блата. [[Патици]], [[потапници]], [[Гмурецови|гмурци]] и [[Речен дъждосвирец|дъждосвирци]] са се размножавали в блатата. Последните са служили за богата хранителна база на обитаващите ги през размножителния период или по време на миграциите и зимуването [[чапли]], [[Ибисови|ибиси]], [[Пеликанови|пеликани]], [[корморан]]и, щъркели и гъски. Тук са идвали да търсят храна и гнездилите на о. [[Персин]] колонии от най-различни видове чапли и корморани, достигали до 9000 екземпляра. Блатата са предоставяли отлични условия не само за редки видове риба, но и за ценните в стопански отношение – [[щука]], [[сом]] и [[шаран]]. В блатата са намирали убежище и вече застрашените в цяла Европа [[видри]]. През 1978 г. Кайкуша предоставя, все още добри условия за размножаване на водолюбиви птици, което причина за обявяването му за защитена местност. Последващите действия в района, не са съобразени с ефекта, който ще имат върху Кайкуша и довеждат в наши дни до пълното осушаване на блатото. Сред малкото днешни обитатели на защитената местност са [[Европейска блатна костенурка|водните костенурки]], [[Червенокоремна бумка|червенокоремни бумки]], водни жаби, [[Дървесница|жаби-дървесници]], шаварчета и някои прелитащи в търсене на храна чапли. Липсата на достатъчно дълбока вода е довело до пълното обрастване с [[Тръстика (род)|тръстика]] ([[Сукцесия|вторична сукцесия]]). Липсва водното огледало.

 

 

== История ==