Бениамино Джили: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
м Без наскоро ->неясно кога, по-устойчива във времето версия |
||
Ред 13:
Големият успех идва през 1914 г., когато Бениамино Джили е 24-годишен. На международния певчески конкурс в Парма той печели първото място в конкуренция с още 105 участника. Председателят на журито, прочутият в онези години певец [[Алесандро Бончи]] (Alessandro Bonci), записва в дневника си: „''Abbiamo finalmente trovato il tenore!''“ („''Най-сетне намерихме тенора!''“). Така може би е мислела и публиката в [[Ровиго]], където на 15 октомври 1914 г. Джили прави своя професионален дебют в ролята на Енцо от операта на [[Амилкаре Понкиели|Понкиели]] „Джоконда“. Това е тенорът, когото цяла Италия очаква вече десет години, след като обиденият от италианската публика [[Енрико Карузо]] заминава на доброволно изгнание в нюйоркската [[Метрополитън опера]]. (Карузо неколкократно е бил освиркван от публиката в Италия заради демонстративния му отказ да се съобрази с тогавашната традиция и да наема платени клакьори).
През следващите четири години Бениамино Джили триумфира на сцените на всички по-важни местни оперни театри в Италия. Неговият репертоар по това време се състои почти изцяло от роли от произведения на композитори-[[веризъм|веристи]]. [[Фауст]] от „Мефистофел“ на [[Ариго Бойто]] се превръща в негова емблематична роля. През 1918 г. Джили дебютира на сцената на оперното светилище – миланската „[[Ла Скала]]“. Поканен е от маестро [[Артуро Тосканини]] да изпълни ролята на Фауст – постановка в памет на
През 1920 г. Бениамино Джили е поканен в Ню-Йорк от художествения директор на Метрополитън опера, който търси заместник на тежко болния Карузо. Джили дебютира на сцената на Метрополитън, отново в ролята на Фауст, на 26 ноември 1920 г., един месец преди последния спектакъл на Карузо. Джили е солист на Метрополитън през следващите 12 години, като участва в 369 представления на нюйоркска сцена, както и в няколко гастрола на трупата в европейски столици. Съвременниците му го наричали „новия Карузо“, на което той скромно отговарял, че предпочита титлата „първия Джили“. През 1923 г. към трупата на Метрополитън се присъединява легендарният [[Джакомо Лаури-Волпи]], чиято техника във високия [[Регистър (глас)|регистър]] и днес се счита за ненадмината. Конкуренцията принуждава Джили да разшири репертоара си – към любимите му веристи са добавени роли от опери на [[Джузепе Верди|Верди]] и [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]]. Репертоарът му по това време включва 28 роли. Краят на блестящата му кариера в Метрополитън е поставен през 1932 г. В разгара на [[Голямата депресия]] ръководството на оперния театър решава да ореже драстично хонорарите на изпълнителите. Джили не се съгласява с новата си заплата и се завръща в Италия.
| |||