Разлика между версии на „Магдалина Станчева“

м
Без наскоро ->неясно кога, по-устойчива във времето версия
м (Без наскоро ->неясно кога, по-устойчива във времето версия)
 
 
== Биография ==
Родена е на 6 септември 1924 година в [[София]]. През 1948 година завършва класическа филология и история в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. През 1952 година става уредник в наскоро преобразувания [[Музей за история на София]] и оглавява неговия Археологически отдел от 1953 до пенсионирането си през 1984 година, играейки активна роля в археологическите изследвания и опазването на културните паметници в града. От 1965 г. е [[научен сътрудник]], а от 1972 г. – [[старши научен сътрудник]]. В периода 1978 – 2001 г. преподава музеология в Софийския университет и история на българската керамика в [[Националната художествена академия]]. До 1989 г. ръководи археологически разкопки в София. В периода 1972 – 1982 г. е делегатка на [[България]], а от 1979 до 1981 г. е вицепрезидентка на Комитета за световно наследство на [[ЮНЕСКО]].<ref name="геб"/> С прекъсване, от 1994 до 2004 година преподава проблеми на културологията и опазване на културното наследство в [[Нов български университет]].<ref name="геб"/><ref>[http://www.dnevnik.bg/v_pamet/2014/10/07/2395657_pochina_izvestniiat_arheolog_na_sofiia_prof_magdalina/ www.dnevnik.bg]</ref>
 
Авторка е на книгите: „Боянският поменик“ (1963), „Срещи с археологията“ (1985), „Разкази за Велики Преслав“ (1993), „Мадарският конник“ (1996) и др.<ref name="геб"/>