Разлика между версии на „Четвърти вселенски събор“

{{икона|ru}}
(Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8)
({{икона|ru}})
 
[[Файл:Четвертый Вселенский Собор.jpg|мини|Четвърти вселенски събор]]
 
'''Четвъртият вселенски събор'''<ref>[http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=universe_sum.xml www.bg-patriarshia.bg]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} (посетен на 12 януари 2014 г.)</ref><ref>Коев, Т. Георги Бакалов. ''Въведение в християнството''. С., Булбест 2000. 1992, стр.109.</ref> или '''Халкедонският събор''' се състои в малоазийския град [[Халкедон]] в периода от [[8 октомври]] до [[1 ноември]] [[451]] г. Свикан е от император [[Маркиан]] (450- – 457 г.). На него са осъдени [[монофизитство]]то и [[несторианство]]то.
 
== Предистория ==
Императорът издава декрет – от името и на западния император Валентиниан III (имп. 425- – 455 г.), заповядващ на всички епископи и на техните помощник-епископи, да се съберат в Никея. Макар да не одобрява това, тъй като по това време цяла Западна Европа била под голямо вълнение заради нападението на [[хуни]]те, водени от [[Атила]], и повечето западни епископи нямало как да присъстват на събор, проведен на Изток, папа Лъв се съгласява да изпрати свои представители. По-късно император Маркиан премества събора в Халкедон.
 
Повод за свикването на събора е проведеният през 449 г. събор в Ефес наречен „разбойнически“, защото оправдава [[монофизитство]]то.
Съборът има общо 16 сесии, състояли се между 8 октомври и 1 ноември. На този събор, по време на 15-ата и 16-ата сесия, проведени на 31 октомври и 1 ноември, е приет 28 канон, според който катедрата на [[константинопол]]ския епископ става равнопоставена на катедрата на [[рим]]ския епископ, като на папата е гарантирано само почетно първенство. Това решение утвърждава църковнополитическия възход на катедрата на Новия Рим.
 
Папските легати протестират срещу 28 канон, тъй като папа Лъв I (440- – 461 г.) не им е делегирал правото да одобрят подобна стъпка, и тъй като това нарушава прерогативите на патриаршиите на Александрия, Антиохия и Йерусалим, които остават с по-малка власт и влияние от новия патриархат на Константинопол, което противоречи на каноните на Първия вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г. След приключване на заседанията, съборът пише писмо до папа Лъв, в което го уведомява за случилото се на събора; благодари за изложението на вярата, съдържащо се в писмото на папата до събора; и го моли за ратификация на 28 канон на събора. Подобни писма до папа Лъв пишат и император Маркиан, както и константинополският патриарх свети Анатолий.
 
В отговор папа Лъв протестира много активно, анулира 28 канон и го обявява за недействителен, като противоречащ на каноните на Първия вселенски събор. Папа Лъв пише още няколко подобни писма до император Маркиан, до императрица Пулхерия, и до патриарх Анатолий. Папа Лъв ратифицира всички декрети на събора, които се отнасят до вярата. По този начин, първите шест заседания на събора са смятани за Вселенски, от където и самият събор бива причислен към Вселенските събори.
* [http://www.documentacatholicaomnia.eu/01_10_0451-0451-_Concilium_Chalcedonense.html Dokumente]
* [http://www.theologie-systematisch.de/christologie/5Chalkedon.htm Aktuelle Literatur zum Konzil von Chalcedon]
* {{икона|ru}} [http://www.heretics.com/library/docs/sobor/sobor4.htm Правилата на Четвъртия вселенски събор (на рус.език)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090105195000/http://www.heretics.com/library/docs/sobor/sobor4.htm |date=2009-01-05 }}
 
== Източници ==