Таен централен български комитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Без наскоро ->неясно кога, по-устойчива във времето версия
Ред 7:
След преодоляване на противоречията между Румъния и Турция, румънските представители се оттеглят от съглашението и ТБЦК продължава дейността си, като самостоятелна организация. В него се оформят две крила – умерено ([[Пандели Кисимов]], [[Иван Грудов]], [[Иван Адженов]]) и радикално ([[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], [[Киряк Цанков]]).
 
Комитетът извършва на няколко пропагандни акции, имащи за цел популяризирането на Българския политически въпрос. През декември 1866 издава брошура „България пред Европа", през март 1867 приготвя и изпраща до султан [[Абдул Азис]] „''Мемоара (Припомнювание) към Н. И. В. Султана''“. В него се съдържа предложение за създаване на българо-турска държава, по подобие на наскоро създадената Австро-Унгария. С някои допълнения мемоарът е изпратен и до руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]], френския император [[Наполеон III]], пруския крал [[Вилхелм I]], пруския канцлер [[Ото фон Бисмарк]] и до редакциите на влиятелни европейски вестници с молба за съдействие за разрешаването на българския въпрос<ref>[http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/dualizam.htm Борислав Гърдев – Несполучилият дуализъм]</ref>. Издава вестник „Народност" (1867 – 1869).
 
ТБЦК е създаден без знанието и одобрението на [[Георги Раковски]], който има отрицателно отношение към него.<ref name="христо македонски"/>