Уикипедия

Елин Рахнев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Без в момента ->неясно кога, по-устойчива във времето версия
Редакция без резюме
Ред 32:
 
== Биография ==
Роден на [[3 юли]] [[1968]] г. в [[София]]. Завършил еЗавършва Специална педагогика в [[СУ|„Св. Климент Охридски“]], а по-късно учиследва режисура в [[НАТФИЗ]] в класа на [[Крикор Азарян]].
 
Работил еРаботи като журналист във вестниците „Денят“ и „Континент“„[[Континент (вестник)|Континент]]“. Четири години е издател и главен редактор на „Витамин Б“ – списание за литература и поезия. В периода 2000 – 2003 г. е [[драматург]] на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], създава „Театър на последния етаж“. От 2006 г. до 2009 г. е драматург на [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“]].
 
Основател и сценарист на телевизионните предавания „Кръгове“ по [[БНТ]], „Невалидно“ по [[bTV]], и „Арт трафик“ по [[PRO.BG]]. Автор в предаванията „Суматоха“ и „Панорама“, където авторскатаима муавторска рубрика върви<ref>[https://bnt.bg/bg/a/ochakvajte-v-panorama?v=111377&page=2 Водил„Думи в тълпата – интервю с Елин Рахнев“], БНТ, 20 декември 2013 г.</ref>. еВоди редовни рубрики във вестник „7 дни спорт“, списаниеи списанията [[Тема (списание)|„Тема“]], списаниеи [[Егоист (списание)|„Его“]]. От август 2012 г. всякадо седмицаоктомври 2019 г. води авторска рубрика във в. седмичния вестник „[[168 часа]]“<ref>[https://www.168chasa.bg/author/1499077/1 Елин Рахнев във вестник „168 часа“].</ref>.
 
Автор е на стихосбирките „Съществувам“, „Развяване на минзухара“, „Октомври“, „Канела“ и на пиесите „Боб“<ref>[[Виолета Дечева]], [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2063/replika.htm „Боб“ като ритуал“], рец. във в. „Култура“.</ref>, „Флобер“<ref>Виолета Дечева, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2190/teatre.htm „Думите и сцената“], рец. във в. „Култура“, бр. 29, 27 юли 2001 г.</ref>, „Прозорецът на Йонеско“<ref>Аве Иванова, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2168/c-elin.htm „Празната дреха на техния пароксизъм“], рец. във в. „Култура“, бр. 7, 23 февруари 2001 г.</ref><ref>[[Теодора Димова]], [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2169/c-elin.htm „Елин, влюбеният в другите живи“], в. „Култура“, бр. 8, 2 март 2001 г.</ref><ref>Катя Атанасова, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2171/c-kontext.htm „По повод текста и контекста“], в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.</ref><ref>Аве Иванова, [http://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/5199 „Некои разлики (Писмо до Катя Атанасова)“], в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.</ref>, „Кукувицата“, „Фенове“, „Маршрутка“, „Тест“, „Любов“ и „Свалячи“. Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Елин_Рахнев“.