Уикипедия

Депортация на чеченци и ингуши: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|един|тима|мата|те|ляда|ляди|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души)
м Без в момента ->неясно кога, по-устойчива във времето версия
Ред 72:
|}
 
Като се има предвид, че в момента напри пристигане в местата за изгнание чеченците и ингушите представлявали 81,6% от депортирания северно кавказки контингент, общата смъртност сред тези народи може да се оцени на около 120 хиляди души. Като се изключат случаите на „естествена“ смърт, загубата в резултат на депортирането, очевидно може да се оцени на около 90-100 хиляди души. Това възлиза на около 20% от първоначалния брой депортирани.
 
От 1939 до 1959 г. броят на чеченците в СССР е нараснал с едва 2,6% (от 407 968 до 418 756 души), числеността на ингушите – с 15,0% (от 92 120 до 105 980 души). Основният фактор за този толкова нисък растеж представлявали тежките загуби в периода на изгнание. Но през втората половина на XX век, благодарение на традиционно висока раждаемост чеченците и ингушите са успели да преодолеят последиците от тази демографска катастрофа. От 1959 до 1989 г. броят на чеченците се увеличил 2,3 пъти, а на ингушите – 2,2 пъти.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Депортация_на_чеченци_и_ингуши“.