Българско изобразително изкуство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Месец с малка буква
м Без до момента ->неясно кога, по-устойчива във времето версия
Ред 23:
Светските жанрове във възрожденското изобразително изкуство се развиват под външни влияния – руски, западноевропейски, централноевропейски. Някои от художниците, без да напускат пределите на Османската империя, намират начин да школуват при чужди майстори. Например през 1839 г. в Пловдив Захари Зограф взема уроци при двама художници от Френската академия. Друга част от творците получават специализирано образование в чужбина. Такива са Станислав Петров – в Москва и Петербург, Николай Павлович – във Виена и Мюнхен, Христо Цокев – в Москва и Петербург.
 
Сред живописните жанрове, свързани със светското изкуство, възрожденските художници отдават най-голямо предпочитание на портрета. Най-ранният известен до момента кавалетен портрет в националната ни живопис е портретът на епископ Софроний Врачански, рисуван през 1812 г. от неизвестен тревненски майстор.
 
Утвърждаването на портретния жанр е свързано с творчеството на Захари Зограф. Първият кавалетен портрет в неговото творчество е рисуван през 1838 г. и изобразява любимия учител на художника – Неофит Рилски.