Стара планина: Разлика между версии

'''Стара планина''' (в [[Античност]]та: ''Хемос'' или ''Хемус''<ref>В съвременния български правопис е възприето името да се изписва ''Хемус'' по латински образец.</ref>, на [[старогръцки]]: Αίμος, {{lang|la|Haemus}}; на [[славянски езици|славянски]]: ''Маторни гори''; {{lang|tr|Коджабалкан ''или'' Балкан}}, е [[планинска верига]] на [[Балканския полуостров]], на територията на [[България]] (предимно) и [[Сърбия]]. За пръв път името '''Стара планина''' се споменава в началото на 16 век от далматинеца Вранчич.<ref>Николов, В. С, М. Д. Йорданова. Планините в България. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1997, с. 7. ISBN 954-430-029-5</ref>

 

 

В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. Тя е сред най-големите центрове на ендемични и реликтни видове<ref>Хидробиология, Иван Борисов Матев и колектив, Pensoft Publishers, 2004 г., с. 158</ref>. В нея са изградени 81 [[хижа|хижи]]. Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланински характер Стара планина често е предпочитана цел за туризъм и отдих.