Око: Разлика между версии

[[Файл:AgeevA irisblue eye.jpg|мини|Човешко око]]

'''Око''' ({{lang|la|oculus}}, {{Lang|el|ophthalmos}}) е чифтен сетивен [[орган (анатомия)|орган]] при човека и животните, който притежава способност да възприема [[електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на светлинните вълни и така да обезпечава основната сетивна и когнитивна функция &nbsp;– [[зрение]]то. При човека органът око е само компонент на ''цялостния зрителен апарат'', който включва периферен, проводников и централен отдел. При различните [[организъм|организми]] очите са устроени по различен начин. Единствената [[функция (биология)|функция]] на най-просто устроените очи е да разграничава [[тъмнина]] и [[светлина]]. По-сложно устроените предполагат по-развито [[зрение]]. Най-висшеустроени [[вид]]ове от [[Клас (биология)|класовете]] [[Бозайници]], [[Птици]], [[Влечуги]] и [[Риби]] имат по две очи, които могат да са разположени в една [[Равнина (математика)|равнина]] и дават възможност за възприемане на триизмерен [[образ]] ([[Пространствено зрение|стереозрение]]), както е например при човека. При други видове &nbsp;– като [[заек]]а и [[хамелеон]]а &nbsp;– очите са в различни равнини и виждат два отделни образа (монокулярно зрение). Посредством очите организмът набавя около 90% от информацията в околния свят.<ref>{{Citation |title=Роль зрения в жизнедеятельности человека и последствия его нарушения в психическом и личностном развитии |url=http://koleso.mostinfo.ru/sciencediscoveries_374_705 |accessdate=2010-10-01 |archivedate=2013-02-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130218140049/http://koleso.mostinfo.ru/sciencediscoveries_374_705 }}</ref>

В природата устройството е подчинено на функцията. Окото трябва да възприема светлината с нейната посока и допълнителни явления. Зрението като функция е търпяло постоянно усъвършенстване в процеса на [[еволюция]]та, поради което сега живеещите същества притежават очи на различно ниво на устройство. Най-големи и с най-съвършена [[оптика]] са очите на съвременните [[гръбначни]] и [[главоноги]] [[мекотело|мекотели]]. При гръбначните [[нервни влакна|нервните влакна]], събиращи и отвеждащи зрителната [[информация]], се намират пред реагиращите на светлина [[клетка|рецепторни клетки]]. Така рецепторните клетки са обърнати в посока, обратна на разпространението на светлината; такъв тип разположение се нарича обратно или ориентация тип ''Инвертирано око''. При мекотелите (напр. пиявицата) редът е прав &nbsp;– рецепторните клетки се разполагат към светлинния източник и пред проводните нервни влакна. Такъв тип ориентация се нарича ''Конвертирано око'' и се смята за по-незряла в еволюционно отношение, тъй като се счита, че защитеността (и от това еволюирането) на клетките при инвертираното око е значително по-голяма.

Фасетните очи са сложен тип чифтен зрителен орган, който се среща основно при [[членестоноги]]те. Съставени са от множество структурни единици наречени [[оматидии]]. Всеки оматидий е изграден от ''роговица, стъкловиден конус, чувствителни клетки, пигментен слой и зретелен нерв''. Всеки един елемент приема образа частично, като пиксел, след което цялостната картина от всички оматидии се получава в нервен център (протоцеребрум). Оматидиите представляват шестоъгълни удължени телца долепени плътно едно за друго като фасетки. Оттук идва и наименованието на този тип очи. При повечето [[ракообразни]] фасетните очи са разположени върху подвижни израстъци<ref name="Donev196">Донев, Атанас (2008), с. 196</ref>, за разлика от насекомите, при които са неподвижно разположени в предната част на главата. Обвити са от кутикулна капсула, която ги придържа здраво към главата. Повърхността на сложното око е покрита с нежни косъмчета излизащи от края на фасетките. Те обаче не пречат на насекомото да вижда. Очите при различните видове насекоми са изградени от различен брой оматидии. При мравката работничка те са около 100, при домашната муха &nbsp;– около 4000, при пеперудите &nbsp;– до 17 000, а при водното конче до 30 000. При медоносната пчела се наблюдава и различие в броя при отделните представители на семейството. Така например работничките имат 6300, царицата 4900, а търтеите 13 000.

Според приспособеността за дневно и нощно виждане, се делят на два типа &nbsp;– съответно апозиционни и суперпозоционни. Разликите са морфологични и физиологични.<ref name="Donev253">Донев, Атанас (2008), стр. 252 &nbsp;– 253</ref>

| 1 &nbsp;– Задна камера<br />2 &nbsp;– Назъбен край<br />3 &nbsp;– Ресничест мускул<br />4 &nbsp;– Ресничест пояс<br />5 &nbsp;– Шлемов канал<br />6 &nbsp;– [[Зеница]]<br />7 &nbsp;– Предна камера<br />8 &nbsp;– [[Роговица]]<br />9 &nbsp;– [[Ирис (анатомия)|Ирис]]<br />10 &nbsp;– Кора на [[Леща (анатомия)|лещата]]<br />11 &nbsp;– Ядро на [[Леща (анатомия)|лещата]]<br />12 &nbsp;– Ресничест венец<br />13 &nbsp;– [[Конюнктива]]<br />14 &nbsp;– ''m. obliqus bulbi ventralis''<br />15 &nbsp;– ''m. rectus bulbi ventralis'' || [[Файл:Eye-diagram.svg|300px|център]] ||

:16 – ''m. rectus bulbi medialis''<br />17 &nbsp;– Артерии и вени на ретината<br />18 &nbsp;– [[Сляпо петно]]<br />19 &nbsp;– Твърда мозъчна обвивка<br />20 &nbsp;– Централна [[артерия]] на ретината<br />21 &nbsp;– Централна [[вена]] на ретината<br />22 &nbsp;– [[Зрителен нерв]]<br />23 &nbsp;– Вортикозна вена<br />24 &nbsp;– Влагалище на очната ябълка<br />25 &nbsp;– [[Жълто петно]]<br />26 &nbsp;– Централна ямка<br />27 &nbsp;– [[Склера]]<br />28 &nbsp;– Съдова обвивка<br />29 &nbsp;– ''m. rectus bulbi dorsalis''<br />30 &nbsp;– [[Ретина]]

* Очна стена &nbsp;– изградена е от три обвивки:

** Външна (влакнеста) &nbsp;– ''tunica fibrosa''

** Средна (съдова) &nbsp;– ''tunica vasculosa''

** Вътрешна (нервна) &nbsp;– ''tunica interna s. nervea''

** Стъкловидно тяло &nbsp;– ''corpus vitreum''

** Леща &nbsp;– ''lens crystallina''

** Вътреочна течност &nbsp;– ''humor aquosus''

Съдовата обвивка е известна още с името увеален [[ход|тракт]] или увеа ({{lang|la|uvea}} грозд). Причината за това е, че след отстраняване на фиброзната обвивка, средната обвивка остава да виси на зрителния нерв подобно на гроздено зърно. Състои се от три отделни части &nbsp;– [[Ирис (анатомия)|ирис]], [[ресничесто тяло]] и [[хориоидея]].

Това е предната част на увеята, която се спуска отвесно под формата на завеса между роговицата и лещата. В средата се образува отвор известен като [[зеница]] (''pupilla''). Зеницата има различна форма &nbsp;– от кръгла до напречно елиптична и дори до отвесна цепка. С промяна на големината на зеницата ирисът изпълнява ролята на бленда, предпазваща ретината от прекомерно осветяване.

Лещата е структурата с най-голямо белтъчно съдържание в човешкия организъм<ref>Маждракова (1994), с. 32</ref> &nbsp;– до 35%. Богата е на [[калций]] и [[фосфор]]. Тя е важна част от диоптричния апарат на очната ябълка и заедно с цилиарния мускул, ресничестото тяло и влакна осъществява [[акомодация]]та.

Очните камери са две &nbsp;– предна и задна. Предната е разположена между корнеята и ириса. Задната се намира между задната повърхност на ириса, цилиарното тяло, предната повърхност на лещата и стъкловидното тяло. При зеничния отвор двете камери се свързват помежду си.

Очната ябълка и мускулите около нея са обвити от три фасции &nbsp;– повърхностна, дълбока и булбова (Тенонова)

[[Клепач]]ите обикновено са два (горен &nbsp;– ''palpebra superior'' и долен &nbsp;– ''palpebra inferior''), при много видове животни има и допълнителен трети (''palpebra tertia'' или ''membrana nictitans'').

Горните и долните клепачи се спускат от съответните орбитални ръбове и се срещат в хоризонтално разположената клепачна цепка. Свободният ръб на клепача има два канта &nbsp;– преден и заден като на предния са разположени ресници (''cilia''). Латерално и медиално клепачите се съединяват като при това се образуват два очни ъгъла. По вътрешния кант на клепачите са намират слъзни точици. Всеки от двата клепача са съставени от четири слоя &nbsp;– кожен, мускулен, съединителнотъканен (тарзус) и конюнктивен.

* ''m. orbicularis oculi'' &nbsp;– осъществява пълното затваряне на клепачната цепка.

* ''m levator palpebrae superioris'' &nbsp;– повдига горния клепач.

* ''m. corrugator supercili'' &nbsp;– тегли горния клепач нагоре и навътре.

* ''m. depressor palpebrae inferioris'' &nbsp;– тегли долния клепач надолу.

* ''m. tarsalis inferior'' &nbsp;– тегли долния клепач надолу.

Разположен е медиалния очен ъгъл и е съставен от вертикална гънка на конюнктивата, в която е включена хрущялна пластинка. По вътрешната повърхност са разположени разпръснати лимфни фоликули. С третия клепач са и две тясно свързани жлези &nbsp;– gl. palpebrae tertiae (nictitantis) и gl. Horderi. Първата се намира в повърностния слой на структурата на клепача. Отделя серозен секрет подобен на сълзите. Хордеровата жлеза се намира извън клепача, но изводните и канали се намират в булбовата му повърхност. При различните видове животни отделя различен секрет и бива маста, муцинозна, серомуцинозна или смесена.

* Прави (''m.m. recti bulbi dorsalis, ventralis, lateralis et medialis'') &nbsp;– четири мускула разположени в четирите страни около очната ябълка.

* Коси (''m.m. obliqui bulbi dorsalis et ventralis'') &nbsp;– два коси мускула разположени над и под очната орбита.

Очните мускули осъществяват движението на очната ябълка около три оси &nbsp;– хоризонтална, вертикална и преднозадна. Движат ябълката навън, навътре, нагоре, надолу и ротационно. Тегличът издърпва очната ябълка навътре като образува временен енофталм.

Светлинните лъчи, попаднали в ретината, предизвикват разпадане на зрителните пигменти. Това са родопсинът при пръчиците и йодопсинът при конусчетата. Родопсинът е около 1000 пъти по-чуствителен от йодопсина и поради това играе основна роля при нощното виждане. Разпада се на две части &nbsp;– опсин (белтъчна компонента) и ретинин (каротиноид, алдехид на витамин А). Йодопсинът също се разпада на белтъчна група и цветно вещество. Той силно поглъща червените лъчи и е свързан с дневното и цветно зрение.

Паяците обикновено разполагат с осем прости очи, различни от фасетъчните при насекомите. Всяко от тях има леща и ретина. Степента на виждане на тези очи е сравнително бедна поради това, че не могат да различават форми, а само движещи се обекти. <ref>Cleveland P Hickman, Larry S Roberts, Allan Larson (2001). Integrated principles of Zoology (11 edición). Boston: Mc Graw Hill. ISBN 0-07-290961-7.</ref> При паяците от семейството ''[[Salticidae]]'', четири от осемте очи са насочени фронтално, останалите са по-големи и насочени напред. Освен това очите на тези паяци са подвижни. Това се осъществява от система от шест мускула, които могат да движат всяко око в различни посоки и осигуряват визия на паяка в поле от 360 градуса. Така той може да дебне плячката без да движи тялото.<ref>{{Citation |title=Harland, D.P, Jackson, R.R (2000). „Eight-legged cats and how they see &nbsp;– a review of recent research on jumping spiders (Araneae: Salticidae)“ pp. 231 &nbsp;– 240 |url=http://www.informatics.sussex.ac.uk/research/groups/ccnr/Papers/Downloads/Harland_Cimb2000.pdf |accessdate=2010-10-03 |archivedate=2009-03-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090318020510/http://www.informatics.sussex.ac.uk/research/groups/ccnr/Papers/Downloads/Harland_Cimb2000.pdf }}</ref>

От външния слой на очната чашка се образува пигментния слой на ретината, от вътрешния слой се образуват останалите слоеве на ретината, от лещното мехурче &nbsp;– лещата и от очната дръжка се развива очния нерв.

* [[Цоло Пешев|Пешев, Цоло]]. ''Зоология на гръбначните животни''. Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1994, ISBN 954-07-0136-8, стр. 511 &nbsp;– 524