Първа опиумна война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Цин (17 – 20 век), ползвайки HotCat
Не съществува династия под името "Инг". Годините, през които е водена войната, отговарят на времето на управление на династия Цин.
Ред 21:
| жертви2 =
}}
'''Първата опиумна война''', или '''Първата англо-китайска война''', се провежда между [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]] и династията ИнгЦин от [[1839]] до [[1842]] г. с цел принуждаване на [[Китай]] да разреши на [[Великобритания]] да внася [[опиум]]. Британците спечелват войната и в резултат на това спечелват и контрол върху [[Хонг Конг]].
 
== Предистория ==
През [[19 век]] търгуването със стока от Китай към [[Европа]] е много доходно, както за европейските, така и за китайските търговци. Но заради забрани от страна на династията ИнгЦин, съгласно които международната търговия е разрешена само в Кантон ([[Гуанджоу]]), продиктувано от императорската жажда за [[монопол]] заради евтината стока, която Британия внася и всеки китаец можел да си купува на ниска цена, както правели и [[индийци]]те.
 
Преди 1821 г. Англия е главен вносител на [[сребро]]. Обаче след 1821, когато тя открива опиума, намалява вноса на сребро и увеличава производството на опиум основно в [[Британска Индия]]. Между 1821 и 1837 вносът на [[наркотици]] в Китай се увеличава 5 пъти, не зачитайки забраната за използване на наркотици, датираща от 1729 година.
 
Алармирани за намаляването на вноса на сребро и за повече от 2 милиона зависими, правителството на ИнгЦин се опитва да прекрати търговията с опиум, но усилията са напразни заради [[корупция]]та на местните власти, включително и на вицекраля на Кантон.
 
== Ход на военните действия ==
Подготвяйки се за война, през 1839 г. Великоритания се насочва първо към Хонг Конг и след бързото му превземане го използва като база. През октомври същата година Томас Коутс пристига в Гуангджоу с кораб на [[квакер]]и, които отказват да търгуват с опиум. Техният капитан Смит се договаря с правителството на Кантон, като се надява всички кораби да могат да изпразнят товара си с опиум и търговията с Китай да продължи. Обаче Елиът (командващ на британската армия) нарежда да се блокира Пърл Ривър.
 
Войната започва на [[3 ноември]] 1839, когато втори британски кораб – ''The Royal Saxon'', се опитва да си пробие път към Гуанджоу. Китайските кораби откриват предупредителен огън. Официалният доклад на армията на ИнгЦин твърди, че китайските войски се опитали за защитят британския кораб и това било голяма победа. Елиът защитава всичките си 29 кораба в [[Чуенпех]] и, знаейки, че ако открие огън, те ще бъдат атакувани, нарежда всички кораби да напуснат Чуенпех и да се насочат към [[Тунг Ло Ван]].
 
През юни 1840 г. група от 15 кораба, пълни с войници, 4 военни кораба и 25 по-малки съда с почти 4000 души войска, достигат Гуангдонг от [[Сингапур|СЦинапур]]. Войниците са водени от [[Джеймс Бремър]]. Той поискал от правителството на ИнгЦин компенсация за Великобритания заради причинените загуби от прекъснатата търговия. Правителството отказва и тогава британците атакуват. Устието на Пърл Ривър е силно защитавано от комисаря Линк, затова британците се спускат на север до [[Хиамен]].
 
През следващата 1841 г. британците окупират Боуг фортс, който пази устието на Пърл ривър – водния път между Хонг Конг и Гуангджоу. През януари 1841 г. британските сили разбиват китайците край [[Нинбо|НингбоНЦинбо]] и военната им база в [[Чингхай|ЧЦинхай]].
 
През средата на 1842 г. британците печелят победа над китайците и край устието на тяхна друга голяма търговска столица – [[Йангтзе]], и окупират [[Шанхай]].
 
Правителството на ИнгЦин показва безсилие да се справи със Западните сили нито политически, нито с военна [[артилерия]]. Войната завършва през август 1842 с подписването от Китай на първия „неравен договор“ – Договора на Нинджи. Генерал Антъни Страншам, предвождал британските войски през Опиумната война като младши офицер, е награден от кралица [[Виктория]].
 
== Резултат ==