Кекропс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без закоментиран и скрит текст |
м шаблон, форматиране; форматиране: 4x тире, интервал, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{друго значение|митичния цар, основател на Атина|другия персонаж от древногръцката митология със същото име|Кекропс (син на Ерехтей)}}
{{Личност|владетел
| описание = [[древногръцка митология|митичен]] [[цар]] на [[Атина]]
| портрет =
| портрет-описание =
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория =
}}
}}
'''Кекропс''' ({{lang|grc|Κέκρωψ}}) е митичен гръцки цар, основател на град [[Атина]]. Според [[Аполодор]] той е първият цар на града, но [[Павзаний]] твърди, че това е [[Актей]]. Той е първият цар, обединил населението на [[Атика]], което разделил на 12 [[Дем (Гърция)|дема]] и основал град Кекропиа (впоследствие приел името Атина) в малкото пространство на Акропола<ref name="Лозанова">{{cite book |title= Ελληνικa Политика и култура на древна Елада |last= Лозанова-Станчева|first= Ваня|authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn=978-954-322-477-7 |pages= 267|url= |accessdate= |quote= |lang= el}}</ref>{{rp|169}}.▼
▲'''Кекропс''' ({{lang|grc|Κέκρωψ}}) е митичен гръцки цар, основател на град [[Атина]]. Според [[Аполодор]] той е първият цар на града, но [[Павзаний]] твърди, че това е [[Актей]]. Той е първият цар, обединил населението на [[Атика]], което разделил на 12 дема и основал град Кекропиа (впоследствие приел името Атина) в малкото пространство на Акропола<ref name="Лозанова">{{cite book |title= Ελληνικa Политика и култура на древна Елада |last= Лозанова-Станчева|first= Ваня|authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn=978-954-322-477-7 |pages= 267|url= |accessdate= |quote= |lang= el}}</ref>{{rp|169}}.
== Произход и характеристика ==
Той е [[герой|херос]]-архегетос (родоначалник), който научил жителите му на земеделие, на четене и писане, измислил церемониите за сключване на брак и погребение на мъртвите. Тялото на Кекропс било особено – до кръста бил човек, а от кръста надолу бил със змийска или рибешка опашка. Кекропс, както и другите двама „първи“ царе на града – [[Ерехтей]] и [[Ерихтоний]], е роден от земята, т.е., той е [[автохтонен]] (αὐτόχθων „местен, коренен“, от αὐτο− + χθων „земя, почва“). Това е особено важно твърдение, което по-късно, в историята на [[полис]]а Атина е изтъквано многократно. Атиняните имат съзнание за себе си като за местно, изконно на тази територия население. Оттам и първите им царе са родени образно от тази земя, на която живеят. Това е особен момент на противопоставяне между местните жители и всички останали, които са дошли от някъде другаде.▼
Той е [[герой|херос]]-архегетос (родоначалник), който научил жителите му на земеделие, на четене и писане, измислил церемониите за сключване на брак и погребение на мъртвите. Тялото на Кекропс било особено – до кръста бил човек, а от кръста надолу бил със змийска или рибешка опашка.
▲
== Митология ==
[[Файл:Greece Cape Sounion BW 2017-10-09 10-12-43.jpg|мини|ляво|[[Храм на Посейдон (Сунион)|Храмът на Посейдон]] на нос Сунион, 440 г. пр. Хр.]]
=== Името Атина ===
Line 13 ⟶ 24:
=== Ерихтоний/Ерехтей ===
[[Файл:Jasper van der Laanen - Die Töchter des Kekrops befreien Erechteus.jpg
Веднъж, Атина имала нужда от някакво въоръжение и отишла за това в ковачницата на [[Хефест]]. Богът обаче изпитал силно влечение към нея и поискал да я обладае. Девствената богиня отказала решително. Но богът на ковачите се втурнал да я насили. Понеже бил куц, не успял да я стигне, а само я изцапал със семето си. Тя избърсала, с погнуса и вълнен парцал покапалото я. После хвърлила парцала на земята. От него обаче Гея заченала и родила дете. Атина поверила родения от земята (''αὐτόχθων'' – „местен, коренен“, от
▲[[Файл:Jasper van der Laanen - Die Töchter des Kekrops befreien Erechteus.jpg|дясно|мини|250px|Дъщерите на Кекропс намират [[Ерихтоний]], картина от Яспер ван дер Ланен, около 1620 г.]]
▲Веднъж, Атина имала нужда от някакво въоръжение и отишла за това в ковачницата на [[Хефест]]. Богът обаче изпитал силно влечение към нея и поискал да я обладае. Девствената богиня отказала решително. Но богът на ковачите се втурнал да я насили. Понеже бил куц, не успял да я стигне, а само я изцапал със семето си. Тя избърсала, с погнуса и вълнен парцал покапалото я. После хвърлила парцала на земята. От него обаче Гея заченала и родила дете. Атина поверила родения от земята (αὐτόχθων „местен, коренен“, от αὐτο− + χθων „земя, почва“) Ерехтей/Ерихтоний на дъщерите на Кекропс – [[Херза]], [[Пандроза]] и [[Аглавра]]. Детето било поставено в кошница, а богинята забранила на момичетата да отварят капака ѝ. Но те го сторили обзети от любопитство и видели дете, около което имало увит змей. В някои варианти змеят ги удушава, а в други се хвърлят от скалата на Акропола, обзети от лудост. Трите момичета са известни като „божествените кекропиди“ – богини на росата. Танцували хоро, което водел [[Хермес]], а [[Пан]] им свирил на флейта.
== Източници ==
| |||