Разлика между версии на „Вълкашин“

м
Премахнати редакции на 185.244.242.13 (б.), към версия на Vodenbot
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Отменени
м (Премахнати редакции на 185.244.242.13 (б.), към версия на Vodenbot)
Етикети: Отмяна Отменени
| категория = монарх
| портрет-описание=фреска в църквата [[Свети Никола (Псача)|„Свети Никола“]] в Псача
| описание= [[Сръбскикрал]] владетели|сръбскина владетел[[Прилепско кралство|Прилеп]]
| роден-място=
| починал-място=[[Черномен]], [[Османска империя]]
}}
 
'''Вълкашин''' ({{lang|sr|Вукашин Мрњавчевић|Vukašin Mrnjavčević}}) е средновековен сръбски владетел, крал на [[Прилепско вкралство|Прилепското периодакралство]] от 13651366 до 1371 година и баща на крал Марко, известен повече като [[Крали Марко]].
 
== Биография ==
[[Файл:NHMB-Markov-Manastir-Church-St.Demetrius-elements-from-the-chandelier-2.jpg|дясно|мини|90 п|Медалион от полилей в [[Марков манастир|Марковия манастир]] с надпис „В Христа Бога благоверен крал Вълкашин“, [[Национален исторически музей]], София]]
Една от версиите за произхода на Вълкашин е на [[Мавро Орбини]], който пише в [[Царството на славяните]], че крал Вълкашин е син на владетеля Мърнява от [[Ливно]], който живеел в [[Благай]] на [[Неретва]]. В 1350 година Вълкашин е [[жупан]] на [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Според някои средновековни сръбски източници двамата имат български произход. <ref>Твертинова,А. цит. съч. 219 цит. в Българска военна история на средновековието X-XV  Д.Ангелов; Б. Чолпанов.219 с</ref> След смъртта на цар [[Стефан Душан]] през 1355 година Вълкашин поддържа цар [[Стефан Урош V]], който му дава титлата [[деспот]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=2Wc-DWRzoeIC&redir_esc=y Ćirković, Sima (2004). The Serbs. Malden: Blackwell Publishing.Pp.77-79]</ref> През 1365 цар Урош го прогласява за съвладетел и му дава титлата крал. Вълкашин бързо се откъсва от васалитета си и през 13691366 година се провъзгласява за самостоятелен владетел при разпада на [[Сръбско царство|Сръбското царство]]. Под властта му е Душановата столица [[Призрен]] и северна и западна [[Македония (област)|Македония]], с градовете [[Скопие]], Прилеп и [[Охрид]]. Сам той се нарича ''господин на сръбската земя и гърците и западните страни''. Брат му [[Иван Углеша|Углеша Мърнявчевич]] се обявява за [[деспот]] в Средна и Южна Македония - [[Драмско]] и [[Сярско]] със столица [[Сяр]] .(1336-1371).
 
Вълкашин се опитва да укрепи положението си чрез династически бракове на децата си. За един от синовете си [[Андриаш Мърнявчевич]] той иска да вземе жена от рода [[Шубичи]], роднини на цар Душан, която в това време живее в двора на [[Бан (титла)|бан]] [[Твърдко I Котроманич]]. На този брак попречва папата, който не позволява една принцеса католичка да се омъжи за православен. Синът му [[Марко Мърнявчевич]] се венчава с Елена, дъщерята на войводата [[Хлапен]]. Дъщеря си Оливера Вълкашин жени за [[Джурадж I Балшич|Георги Балшич]].
 
При настъплението на запад на [[ОсманскиОсманска турциимперия|османските турци]] Вълкашин тръгва с войска на помощ на брат си деспот Углеша. На 26 септември 1371 година в [[Черноменска битка|битката]] при [[Черномен]] на [[Марица]] османските военачалници [[Лала Шахин]] и [[Евренос бей]] разбиват войските на двамата братя. Така Вълкашин и брат му [[Углеша]] загиват в боя.
 
Сведения за хода на военните действия оставя монахът Иван  Серски „...''деспот (Йоан) Углеша подигна цялата сръбска и гръцка войска, и своя брат Вълкашин, и много други велможи, общо около 60 000 души  избрана войска. И те тръгнаха към Македония (Тракия), за да прогонят турците, без да пресъдят, че никой не е мощен да се противопостави на божия гняв. Не тях прочее прогониха, но сами бяха погубени от тях.''..”<ref>БВИ ПИД 269 -270  цит. в Българска военна история на средновековието X-XV  Д.Ангелов; Б. Чолпанов.219 с.</ref>