Петър Васков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправки единствено на правописни грешки.
Ред 35:
Ученикът му от Одринската гимназия [[Дамян Калфов]] пише за него:
 
{{цитат|Петър Васков бе един цялостно завършен образ на рядко даровит математик, на голям патриот и на прекрасен човек. Бил и по-рано учител в гимназията, сега той за втори път бе дошъл тук и знаеше се защо: след злополучното Преображенско въстание, 1903 година, той и само той, беззаветно преданият и високоталантливисокоталантлив организатор, можеше отново да съживи, да вдъхне нов живот на разстроената революционна организация в Одринска Тракия.
 
С малка, червеникава, рижа брада, високо умно чело, жив орлов поглед, той имаше и един такъв приятен тембър на гласа, че беше истинско удоволствие да го гледаш и слушаш, кога говори.
Ред 41:
В по-горните класове ние само долавяхме смътно, само подразбирахме важната мисия, с която бе натоварен Петър Васков тук, в Одрин. Но по-сетне като абитуриенти и сам той вече ни викаше и ни посвещаваше в революционни тайни...<ref>Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 61.</ref>
 
Отказал се доброволно от всички лични удобства и удоволствия, Петър Васков денонощно бе зает само с организационна работа. честоЧесто се губешенагубеше на някъде, явяваше се отново и пак изчезваше. На нашите зрелостни свидетелства никъде не се виждаше неговият подпис. Пак така внезапно беше изчезнал той и ние до заминаването си всеки за дома си, вече не го видяхме. През ноември 1907 г. над село Лъджакьой, Ференско, той с пушка в ръка геройски загина заедно с тракийския войвода Лазар Маджаров и други четници в неравен бой с многоброен турски аскер.
 
Така славно и сякаш логично естествено завърши младия си бурен живот безумно преданият на делото велешанец Петър Васков. Верен и достоен син на Македония, той вярно служи, бори се с всички сили за свободата на Тракия и в нея сложи костите си. И затова Тракия, наша родна Тракия, го има повече от роден син.<ref>Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 62.</ref>}}