Комитет за наука, изкуство и култура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м правопис редактирано с AWB |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 9:
== Дейност ==
КНИК започва да функционира от началото на 1948 година. Пред следващите години Комитетът изработва редица проектозакони и подзаконови актове и осъществява ежедневен надзор и ръководство над културата в различните ѝ форми в съответствие с политиката на БКП, която ликвидира частната инициатива в културната сфера. Чрез КНИК се налага държавният (партийният) контрол в културата.<ref>
По предложение на Комитета през 1948 г. е приет нов Закон за висшето образование. Други законопроекти на КНИК, приети в парламента, са Законът за радиото, който потвърждава въведения преди 1944 година държавен монопол в радиоразпръскването, както и Законът за киното. И двата закона засилват държавния монопол в съответните културни сфери.<ref>Чичовска, Весела. Културната политика на народнодемократичната власт (1944-1948), – в: Исторически преглед, г. ХХХV, 1979, кн. 4-5, с. 135.</ref> Законът за книгопечатането, предложен от КНИК и приет през 1949 година, изключва всякаква частна инициатива в тази сфера. Съгласно този закон и правилника за неговото приложение книгопечатането е държавен монопол, упражняван от Държавното полиграфическо обединение, което е на пряко подчинение на КНИК. Местните печатни предприятия се ръководят от народните съвети, които са длъжни да поддържат връзка с КНИК. Допуска се книгопечатане да се извършва и от обществени организации и политически партии – след решение на [[Министерски съвет|Министерския съвет]], предложено от КНИК.<ref>Григорова, Илияна. Комитетът за наука, изкуство и култура и издателското дело в България (1948-1950), – в: Преломни времена. Сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Огнянов, София 2006, с. 641.</ref>
| |||