Деветнадесетомайски преврат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.76.11.56 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Ред 16:
В парламентарните избори през юни [[1931]] г. [[Демократически сговор|Демократическият сговор]] претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията [[Народен блок]], съставен от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг „Звено“ и Народното социално движение на проф. [[Александър Цанков]]. Според някои слухове Цанков има намерение да вземе насилствено властта при насрочения за 21 май конгрес на [[Народно социално движение|Народното социално движение]]. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията.
 
През май [[1934|1934 г.]] започва правителствена криза, която става непосредствения повод за извършване на преврата. На 5 май Народното събрание гласува недоверие на [[Стоян Костурков]], министър на железниците, пощите и телеграфите и единствен представител в кабинета на [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През следващите дни сред радикалдемократите започват спорове дали да включат нов представител в правителството или да излязат в опозиция. На 10 май [[БЗНС „Врабча 1“]] напуска правителството, а на 14 май министър-председателят [[Никола Мушанов]] официално подава оставка и парламентът прекратява временно заседанията си. Мушанов получава мандат за съставяне на ново правителство и започва преговори с партиите.{{hrf|Недев|2007|248 – 250}}
 
Същевременно цар Борис III предприема размествания в армията – в началото на май са уволнени няколко висши военни, на 9 май за военен министър е назначен председателят на Военния съюз [[Анастас Ватев]], а на 18 май [[Михаил Йовов]] става началник на Генералния щаб, [[Любомир Василков]] – началник на Военната канцелария и [[Стефан Цанев (офицер)|Стефан Цанев]] – командир на Софийския гарнизон.{{hrf|Недев|2007|252 – 253}}
 
== Подготовка ==
От края на октомври [[1933|1933 година]] Военният съюз започва усилена подготовка на държавен преврат. Разработват се подробни планове за действие на членовете на съюза във всеки гарнизон. Успоредно, с активното участие и на дейци на „Звено“, се подготвя политическа програма за действия след преврата. Активната група, работеща по нея, включва [[Дамян Велчев]], Кимон Георгиев, [[Петър Тодоров]], [[Иван Харизанов]], [[Коста Бояджиев]], [[Петър Мидилев]], [[Ставри Андреев]], [[Станчо Чолаков]], [[Михаил Календеров]].{{hrf|Недев|2007|244 – 245}}
 
През април [[1934|1934 година]] Военният съюз решава правителството да бъде оглавено от Георгиев и започва подготовка за съставянето му. Търсят се контакти за включване в състава му на представители на [[Народно социално движение|Народното социално движение]], [[Демократическа партия|Демократическата партия]] и [[БЗНС]]. Проведени са срещи с [[Христо Калфов]], [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]] и [[Димитър Гичев]], но те отказват да участват.{{hrf|Недев|2007|244 – 245, 258, 260 – 263}}
 
Назначаването на Анастас Ватев за военен министър предизвиква объркване във Военния съюз. Дългогодишен председател на Съюза и инициатор на подготовката на преврата, Ватев приема министерския пост без съгласуване с организацията и се дистанцира от нея. Дамян Велчев настоява за пристъпване към действие, но някои промонархически дейци, като [[Пенчо Златев]], са разколебани. Въпреки това на 17 май Централното управление на Военния съюз взема окончателно решение за извършване на преврата на следващата вечер. До правителството достигат слухове за готвещия се преврат, но то ги отхвърля като неправдоподобни и вечерта на преврата премиерът Никола Мушанов отива на представление на операта „[[Тоска (опера)|Тоска]]“, заедно с гостуващия в България кмет на [[Париж]].{{hrf|Недев|2007|254 – 255}}