Разлика между версии на „Белене“

м
м (Без доскоро ->неясно кога, по-устойчива във времето версия; козметични промени)
 
=== Блатото Кайкуша – пример за съдбата на Дунавските влажни зони ===
Блатото „Кайкуша“, разположено в [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]], до градовете Белене и [[Свищов]] е пример за съдбата на влажните зони през последния век. До пролетта на 1948 г., по време на така наречените „Черешови води“, низините по крайбрежието на рекареката са били изцяло заливани. Оттеглянето на водите е оставяло обширни блатисти площи, подобни на Свищовското и Беленското блата. Периодично заливани – мочурищата и постоянните блата, са покривали около 11 000 ха. Цялата територия е била използвана главно за риболов и животновъдство. След [[Втората световна война]] основната [[политика]] на [[България]] (както и на другите Европейски страни) е насочена към създаване на нови райони за интензивно земеделие на храна за хората. Вследствие на това през 1952 г. започва отводняването на дунавските блата. Директната връзка с р. [[Дунав]] е прекъсната и е построена система от диги и отводнителни канали. Това е довело до пълното пресушаване на огромна част от блатата. Един от остатъците на големите блата е Кайкуша, който поради изключително разнообразният си птичи свят през 1978 г. е обявен за защитена местност. По-голяма част от бившите блата обаче са превърнати в обработваеми земи. Една част от тях, въпреки впечатляващите отводнителни системи остава непригодна за [[земеделие]]. На такова място например е изграден рибарника край с. [[Деков|Деко̀в]]. Сега стойността на Кайкуша както за хората, така и за Природата е силно намаляла. Икономическото състояние на страната и района са довели до ситуация, при която Кайкуша не носи почти никаква полза за местните хора. Поради прекъснатата връзка с реката блатото не може да играе ролята на естествен развъдник за рибата. Ето защо за разнообразието в „Свищовско-Беленската низина“<ref name="www.bspb.org">[http://www.bspb.org/ovm.php?id=83&menu_id=65 www.bspb.org]</ref> може да се говори само в минало време. Единствено може да се предполага за разнообразието на дивия свят, обитавал територията от 1200 ха в някогашните постоянни блата. [[Патици]], [[потапници]], [[Гмурецови|гмурци]] и [[Речен дъждосвирец|дъждосвирци]] са се размножавали в блатата. Последните са служили за богата хранителна база на обитаващите ги през размножителния период или по време на миграциите и зимуването [[чапли]], [[Ибисови|ибиси]], [[Пеликанови|пеликани]], [[корморан]]и, щъркели и гъски. Тук са идвали да търсят храна и гнездилите на о. [[Персин]] колонии от най-различни видове чапли и корморани, достигали до 9000 екземпляра. Блатата са предоставяли отлични условия не само за редки видове риба, но и за ценните в стопански отношение – [[щука]], [[сом]] и [[шаран]]. В блатата са намирали убежище и вече застрашените в цяла Европа [[видри]]. През 1978 г. Кайкуша предоставя, все още добри условия за размножаване на водолюбиви птици, което причина за обявяването му за защитена местност. Последващите действия в района, не са съобразени с ефекта, който ще имат върху Кайкуша и довеждат в наши дни до пълното осушаване на блатото. Сред малкото днешни обитатели на защитената местност са [[Европейска блатна костенурка|водните костенурки]], [[Червенокоремна бумка|червенокоремни бумки]], водни жаби, [[Дървесница|жаби-дървесници]], шаварчета и някои прелитащи в търсене на храна чапли. Липсата на достатъчно дълбока вода е довело до пълното обрастване с [[Тръстика (род)|тръстика]] ([[Сукцесия|вторична сукцесия]]). Липсва водното огледало.
 
В продължение на много години хората от селата и градовете около Кайкуша са живели със и от влажните зони. Дълго време това е било едно противоречиво взаимодействие. Реката с периодичните си наводнения е била заплаха, но в същото време е била и източник за преживяване: риболовът е бил, а и сега е важен икономически фактор, типичен за района. В хрониките се споменава, че в средата на 19 век по р. Дунав и от блатата край с. Белене и гр. [[Свищов]] се лови много риба. Данните сочат, че през 1851 г. е имало износ на риба за [[Молдова]], [[Русия]], [[Сърбия]] и [[Влашко]], а за [[Австрия]] – рибна мас. Изнасят се големи количества прясна и прясно осолена риба /[[Платика|косат]], [[шаран]], [[моруна]] и [[щука]]/ за [[Цариград]], [[Варна]], [[Габрово]], [[Пловдив]], [[София]] и др. Някои данни от 20 век свидетелстват за все още съществуващото рибно богатство на реката. Така например през 1926 г. уловът на риба от Свищовското и Беленското блата е достигнал 442 тона. В наши дни ситуацията е коренно променена. Блатата са пресушени, а рибарите трудно могат да се похвалят с такъв улов от река Дунав. Освен рибата, блатата са били източник и на други ресурси. Влажните ливади са предоставяли добри възможности за пасищно [[животновъдство]]. Огромните по площ блата са били обитавани от различни видове водоплаващи птици. Липсата на открита водна площ е причина за изчезване на многобройния преди дивеч, което е еднакво лошо както за ловците и рибарите, така и за биологичното разнообразие. Обширните масиви с [[Тръстика (род)|тръстика]] и [[папур]] са били ценен строителен материал. Тази суровина се е използвала интензивно и е била съществен икономически ресурс. Богатата флора и фауна е била причина още през 1940 г. Свищовско-Беленските разливи да бъдат характеризирани като „първокласен обект на стопански туризъм“. Именно стопанската значимост на това природно богатство кара Стоил Станев да възкликне: "Това единствено съображение да се създаде от Свищовско-Беленските разливи обект на стопански туризъм е достатъчно, за да бъде запазена „Свищовско-Беленската низина“<ref name="www.bspb.org"/> непокътната като природен паметник. И ако тук има засегнати частни интереси, ще трябва да отстъпят на общия национален интерес. Предприетото пресушаване на низината ще трябва да се коригира..."
Основни работодатели в общината са военно формирование 55-и инженерно-сапьорен полк (Поделение 28880), която активно участва във всички задгранични мисии на Българската армия, няколко големи шивашки цеха, изнасящи продукция за Италия и Турция, фирма за производство на месни продукти „Микроарт-7“, фирма за луксозни мебели ПТ – ГЕОРГИ ДЕНЕВ, ЕСМ – „Инженеринг“ АД, МАЙКРОМЕТ – ООД, ЕНЕРКЕМИКАЛ ЕООД, които извършва строително-монтажни работи и производство на бетонни вибро-елементи и изделия, – производство на метални конструкции и съоръжения и др, Община Белене, няколко банкови институции.
 
Растениевъдството заема най-голям дял от селскостопанското производство на Общината. Структурата на производство се характеризира с преобладаващо производство на полски култури. Основни култури са: пшеница, ечемик, царевица, рапица, слънчоглед. От земеделските земи с най-голям дял са нивите. Не са малко на брой и животновъдните стопани, отглеждащи добитък – предимно крави, овце и кози.
 
Основната тежест на общинската икономика се поема от микропредприятията, които показват най-добри общи икономически резултати. Перспективите са за продължаване на тенденцията в контекста на строителството на втора атомна централа, като се очакват по-добри резултати и от останалите видове стопански единици.
* Път №4 гр. Белене-АЕЦ /външен път I етап/ – 5,800 km
 
До гр. Белене има изградена железопътна мрежа, но движението на влакове по отсечката Ореш – Белене е спрянспряно поради нерентабилност.
 
Местоположението на гр. Белене по второстепенния ръкав на р. Дунав и наличието на Беленския комплекс острови не позволява изграждането на пристанищен терминал за речен превоз. За тази цел биха могли да се ползват близкото пристанище Свищов, където е най-близкият гранично-пропускателен пункт с Република Румъния. Новият фериботния комплекс Никопол – Турну Мъгуреле или бъдещото строителството на АЕЦ – Белене биха стимулирали подобряването на местната транспортна инфраструктура.