Скандинавски планини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
'''Скандинавските планини''' са планинска система на [[Скандинавския полуостров]], разположени основно в [[Норвегия]] и [[Швеция]] и частично в най-северната част на [[Финландия]].
Простират се от североизток на югозапад на протежение около 1700 km, а широчината им варира от 200 – 300 km на север до 600 km на юг. Най-високият им връх Галхьопиген 2472 m се издига в Южна Норвегия. На север, запад и юг многочислените и силно разчленени им хребети достигат непосредствено до морето, като завършват със стръмни брегове в морски носове, полуострови, острови и известните норвежки [[фиорд]]и. На изток с тектонски отстъп със североизточно простиране са отделени от обширното плато [[Норланд]]. Най-високата точка в Швеция е връх [[Кебнекайсе]] (2111 m) разположен в северната част на страната - в Лапландия. Скандинавските планини представляват планинска земя, състояща се от отделни плата ([[Телемарк (плато)|Телемарк]], [[Хьолен]] и др.), линенйно простиращи се хребети ([[Ютунхаймен]], [[Тролхаймен]] и др.) и вътрешнопланински падини. Широко разпространени са заравнените повърхности, разчленени от дълбоки долини и фиорди, формирали се на места с тектонски разломи. Релефът на Скандинавските планини е бил в значителна степен изгладен и заравнен от дейността на древните ледници. В съвременното релефообразуване водеща роля играят водната ерозия, а в горния (нивален) пояс на планините и дейността на снеговете и ледовете. Характерни за Скандинавските планини са най-големите в Континетална Европа съвременни ледници предимно от скандинавски (щитообразен) тип, които обхващат площ около 5000 km². В строежа на планините участват основно каледонски нагънати структури, а на юг и изток структури от западните части на [[Балтийски щит|Балтийския щит]]. Основните полезни изкопаеми са желязна руда, мед, титан, пирит и др..<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/
Скандинавските планини са се образували преди около 480 милиона години. Имат каледонски орогенезис. Океанът [[Япетус]] е разделял [[Северна Америка]] от Европа и при постепенното му разширяване той достига ширина от 2000 км, но след това той започна да се смалява сближавайки [[Лаврентия]], [[Гренландия]] и [[Балтика]]. В резултат от тези процеси преди около 440 милиона години, Балтийската плоча се нахлупва над Гренландия, а тя над [[Лаврентия]]. От това време датира релефа и [[геоморфология]]та на Скандинавските планини. Тъй като са били силно издигнати от стълкновението на две континентални плочи по разлома Скандинавия и [[Великобритания (остров)|Великобритания]] от една страна, а от друга Гренландия и [[Нюфаундленд]], грамадния планински масив по линията Скандинавия-Гренландия-Нюфаундленд не е отстъпвал по височина на [[Хималаи]]те.
| |||