Филипо Мария Висконти: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
изложение + изт |
||
Ред 39:
== Управление ==
От 1402 г. той номинално е регент на [[Павия]], а през 1412 г. наследява убития си брат [[Джовани Мария Висконти]] като херцог на [[Милано]]. Чрез женитбата си за [[Беатриче ди Тенда]], вдовицата на [[кондотиер]]а [[Фачино Кане]] (1360–1412), който служел при брат му, той получава огромното състояние на Фачино, оценено на близо половин милион флорини заедно с градове, крепости и многобройните му войници.
== Дълго управление (1412-1447) ==
За Филипо Мария възможността за голяма промяна се появява през 1412 г., когато [[Фачино Кане]] умира в рамките на няколко дни и Джовани Мария е убит. Филипо Мария получи наследства и от двамата: от съпругата на Фачино на лидера - четиридесетгодишната [[Беатриче ди Тенда]] - която самият Фачино поверява на Филипо Мария (заедно със зестра от 400 000 флорина и лоялността на всичките му милиции) в замяна на обещанието да се ожени за нея; от брат си Джовани Мария вместо това той наследява херцогската титла и властта над териториите, подчинени на херцогство Милано.
Наследството, на последния, със сигурност е по-трудно за управление от първото, тъй като държавата на Висконти е в ситуация на дълбока политическа и икономическа криза. Есторе Висконти, естествен син на Бернабо, оспорва херцогството и е необходимо да се воюва с него, включително да се обсади Монца ( 1413 година), където той умира.
Филипо Мария - параноична и суеверна личност, но също така безскрупулна и цинична - показва значителни политически умения. Женейки се за Беатрис, брак, подкрепен от архиепископа на Милано [[Бартоломео Капра]], и с икономическите и военни ресурси, донесени му от съпругата му като зестра, успява да възстанови частично държавата; но когато съпругата му се оказва твърде заинтересована от политическите събития на херцогството, той я обезглавява през 1418 година в замъка Бинаско, заедно с мъж, с когото тя е обвинена в прелюбодейство.
Филипо Мария е заподозрян в похотливи нагласи, всъщност в неговия двор той се заобикаля със свита, която го следва навсякъде, той също има връзка с [[Аниезе дел Майно]], дъщеря на граф палатина Амвросий и вероятно съмишленик на съпругата му. През 1425 г. от връзката се ражда Бианка Мария, единствената узаконена дъщеря на Филипо Мария.
След смъртта на Джорджо Орделафи, лорд на Форли, когато синът му Теобалдо Орделафи е още малък, Филипо Мария Висконти, като възпитател на Теобалдо, е номиниран от Джорджо, се възползва от възможността да опита да завладее Романя (1423). Тогава избухна война с Флоренция, твърдо решена да се противопостави на неговите амбиции.
В граф Карманьола, валиден командир на войските Филипо Мария, търпи тежко поражение по време на миланската експедиция до кралство Неапол в помощ на [[Луи III Валоа-Анжуйски]]. След това събитие, довело до отказа на Филип от експедицията до кралство Неапол, графът Карманьола решава да не остане с херцога на Милано, предавайки го в полза на Република Венеция. <ref>Francesca Maria Vaglienti: Visconti, Filippo Maria. In: Lexikon des Mittelalters. Band 8, 1997, Sp. 1721–1722.</ref>
Венеция, след някои обрати от флорентинците и убедени от граф [[Франческо Бусоне]] Карманьола, който вече не е на страната на Филипо, решава да се намеси (1425) в полза на флорентинците срещу Милано. Войната се премества в Ломбардия, през март 1426 г. Карманьола подклажда бунта в Бреша, който самият той е завладял за Висконти пет години по-рано. След дълга обсада и унищожаването на херцогския флот, донесъл храна в обсадения град, Венеция завладява Бреша и източния бряг на езерото Гарда . Филипо Мария напразно моли император Сигизмунд за помощ. През 1426 г той е принуден да приеме мир при условията, предложени от папа [[Мартин V]], цесията на Бреша и връщането на [[Франческо Бусоне]] Карманьола на всичките му притежания, отнети от Милано.
Мирът е зле приет както от населението на Милано, така и от императора и, именно неговите забележки, дават на Филипо Мария предлог да поднови военните действия, които обаче водят до поражението на Маклодио (12 октомври 1427 г.), цитиран и от Алесандро Мандони. Поражението е последвано от нов мир, сключен във Ферара с посредничеството на [[Николо д'Есте]], което довежда до окончателната загуба на [[Бергамо]] и [[Бреша]] за херцогство на Милано.
През 1431 г. встъпва папа Евгений IV, венецианец и следователно враждебен към Висконти. Филипо Мария Висконти отстъпва Форли и Имола на папата, също защото Ферара, Мантуа, Монферато и Савоя също са на негова страна. През 1428 г. , оказвайки се в политическа безизходица, той прави всичко, за да се съюзи с херцога на Савоя и затова се жени за [[Мария Савойска]]: в спешността на събитията той се интересува най-вече от зестрата.<ref>Marina, Areli (2013). "The Langobard Revival of Matteo il Magno Visconti, Lord of Milan". I Tatti Studies in the Italian Renaissance. University of Chicago Press. Vol. 16, No. 1/2 September.</ref>
През 30-те години на 15-ти век Филипо Мария Висконти участва в борбата за наследство в кралство Неапол между анжуйците и арагонците. През 1433 година Алфонсо V Арагонски успява да се наложи пред кралица [[Джована II Анжуйска]] от Неапол като наследник на кралството, но по-късно, когато херцогът на Калабрия, Луи III Анжуйски умира, Джована II Анжуйска признава брат му, [[Рене I (Анжу)|Рене]] за свой наследник. През февруари на 1435 година самата кралица умира, като всъщност оставя кралството на Рене. Също така, папа Евгений IV, феодален суверен на кралство Неапол, не одобрява за крал Алфонсо.<ref>Francesca Maria Vaglienti: Visconti, Filippo Maria. In: Lexikon des Mittelalters. Band 8, 1997, Sp. 1721–1722.</ref>
В този момент Алфонсо Арагонски, придружен от братята си Хуан и Енрике, към които също се присъединява и Педро се завръщат в неаполитанското кралство, окупират Капуа и обсаждат Гаета. Арагонският флот обаче се изправя срещу генуезката флота, която от името на Висконти отива да доставя провизии на обсадените от Гаета.
[[файл:V. Corso - Battle of Ponza.png|мини|ляво|Капитулацията на Алфонсо V от Арагон след морската битка при Понца на 5 август 1435 г. ]]
Алфонсо и братята му в [[битката при Понца]] са победени и пленени от генуезците (Спасява се само Педро. Майка им [[Елеонора д’Албуркерке]] умира от скръб, малко след като получава новината за залавянето на три от нейните деца).<ref>Giuseppe Caridi, Alfonso il Magnanimo, Roma, Salerno Editrice, 2019</ref>
Алфонсо е предаден на Филипо Мария Висконти, от чието име генуезката флота пътува до Гаета и е пленен. Когато успява да бъде приет от херцога, през октомври същата година Алфонсо успява да го убеди да бъде освободен, без да плати откуп. Арагонецът е признат вече и за крал на Неапол. Този ход струва много скъпо на Филипо Мария, защото Генуа се чувства предадена, въстава чрез Франческо Спинола и отново се провъзгласява за независима република.
През късната пролет на 1446 година, в условията на влошаване на здравословното му състояние, Филипо Мария мисли да се погрижи за спасението на душата си, като назначава група богослови, които да разрешат съмнението му дали „временен господар може да бъде спасен от Бог“. Успокоен от отговора на колегията от учени, които го убеждават, че за спокойствието на държавата следва да помисли за наследяването, Филипо Мария прави опит за сближаване с [[Франческо I Сфорца]] и дъщеря си [[Бианка Мария]]. Поддръжниците на Сфорца в двора на Филипо виждат в Бианка Мария (и следователно в съпруга й) естествения наследник и преди всичко този, който (със съпруга си) ще ги защити от венецианската алчност.
Франческо, на когото сега са известни колебаещите се настроения на тъста му, се поколебава и отлага завръщането си в Милано, като иска гаранции в замяна на обещанията на тъста си и предпочита да изчака. Преговорите са удължени и са прекратени поради прекомерния ентусиазъм, с който се очаква Сфорца в Милано. На 5 май 1447 г. хроникьорът на Сфорца пише „ херцогът [Филипо Мария] е влязъл в голяма ревност и умът му не е искрен “.
Агонията на Филипо Мария предизвиква истинска конкуренция за наследяване. Сред претендентите, освен Франческо Сфорца, има и някои чуждестранни суверени:
Карл д'Орлеан, син на Валентина Висконти; Алфонсо V, крал на Арагон; Лудовико ди Савоя, брат на Мария Савойска.
На 6 август той се отказва от лечението си и на 11 претърпява рязко влошаване. През нощта между 12 и 13 август той поиска да бъде обърнат с лице, към стената, и малко след умира, изолиран и самотен, както е живял.
== Бракове и деца ==
| |||