Уикипедия

Петър Богдан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Без доскоро ->неясно кога, по-устойчива във времето версия
Редакция без резюме
Ред 18:
Петър Богдан (Деодат) Бакшев е роден през 1601 година в [[Чипровци]] в семейство на занаятчии. Богдан е рожденото, а Петър – монашеското му име. Последното му е дадено след постъпването във Францисканския орден – може би по негова молба в чест на първия му учител и благодетел, епископ [[Петър Солинат]]. Държал и на първото си име и затова почти винаги се подписвал ''Петър Богдан''.{{hrf|Чолов|2008|147}}
 
През 1612 година става послушник във францисканския манастир в Чипровци, където привлича вниманието на епископ Петър Солинат.{{hrf|Чолов|2008|147}} През 1618 година става монах, след което учи в католическото училище в манастира „Свети Франциск“ в [[Анкона]], [[Италия]].{{hrf|Чолов|2008|147}} През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при Петър Солинат. От 1623 година продължава образованието си в Клементинската колегия в [[Рим]], което завършва през 1627 година.{{hrf|Чолов|2008|147}} След кратък престой в Чипровци епископ [[Илия Маринов]] изпраща Петър Богдан да учи отново в Италия до 1630 година.{{hrf|Чолов|2008|147}} ВладеВладее много езици – латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски.{{hrf|Чолов|2008|147}}
 
На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан бил избран за ''кустос'' (религиозен водач във франсисканскифранцискански орден). По това време се проявил и като книжовник – превел в Чипровци и отпечатал в Рим през 1638 г. първата си книга. През 1637 година става помощник на Илия Маринов, а след година става главен епископ на [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]].{{hrf|Чолов|2008|148}}
 
През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов, като същевременно става и апостолически викарий за Влахия и Молдова.{{hrf|Чолов|2008|148}} През 1642 година успява да издейства [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската епископия]] да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влахия и Молдова, ставайки първият софийски католически архиепископ.{{hrf|Чолов|2008|148}} През същата година отпечатва нова преводна книга с разкази за живота на Богородица – „Благосъкровище небесно“.{{hrf|Чолов|2008|148}}
 
Поради нарастване на структурата на католическата църква в България, Петър Богдан прави предложение през 1643 г., Конгрегацията за разпространение на вярата да отдели от Софийската архиепископия земите на Средна и Североизточна България.{{hrf|Чолов|2008|148}}
 
Около средата на XVII век сред старите Чипровски благородници постепенно се заражда идеята, католическата вяра да бъде използвана за българската народна идея и, тя да бъде призната пред католическия Запад и да бъде превърната в народна институция, на която да бъде основана възстановената българска държава. Така тези идеи представляват и предвестник на българското народно [[Възраждане]]. ЗаедноПетър Богдан посещава заедно с [[епископ]] [[Петър Парчевич]] и [[Франческо Соймирович]] Бакшев посещава редица владетели на държави от [[Централна Европа]] с цел да ги подбудят, да създадат християнски съюз срещу [[османци|османските турци]] и да предприемат военен поход срещу тях, който да доведе до освобождението на [[България]].{{hrf|Чолов|2008|148}}
 
През 1644 година Петър Богдан пътува до влашката столица [[Търговище (Румъния)|Търговище]] и се среща с войводата [[Матей I Басараб]]. В края на 1649 година отново е в Търговище, заедно с чипровския кнез [[Франческо Марканич]] и други първенци, след което епископ [[Петър Парчевич]] е изпратен на дипломатическа мисия в търсене на съюзници срещу Османската империя. През следващата година Петър Богдан е в Италия, където се среща с Парчевич в [[Анкона]]. През 1655 година се среща със сръбския патриарх [[Гаврило I]], а по-късно и с православния софийски митрополит Мелетий, който го обвинява пред османските власти в измяна към Османската държава. Петър Богдан е заловен, ино успява да избегне наказание с помощта на подкупи.{{hrf|Чолов|2008|103, 105 – 107}}
 
Умира в първите дни на септември 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква „[[Света Богородица (базилика Чипровци)|Света Мария]]“ в ЧипровецЧипровци.
 
== Библиография ==
[[Файл:Петър Богдан - История на България.png|мини|200п|„За древността на бащината земя и за българските дела“]]
 
Автор е на първата „[[История на България (Петър Богдан)|История на България]]“, написана около един век преди [[История славянобългарска|Паисиевата „История славянобългарска“]], както и на други книги с историческа тематика, които според [[Божидар Димитров]] са:
* „История на Охрид – столица на България“,
* „Хроника на моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий“,
* „Призренската епископия“ и други.
 
Известни са 7седем доклада, различни писма и др.други материалидокументи, винаги саморъчно написани. Те разкриват интереси и познания по археология, география, картография, икономика и дрдруги. Авторът бешее бил известен само с текстове на доклади и писма до Ватикана. Неговото печатно творчество и данни за запазени екземпляри от негови книги са публикувани от изследователката [[Лилия Илиева]], професор по общо и сравнително езикознание:<ref>{{Cite journal|last=Илиева|first=Лилия|date=winter 2020|title=Данни за запазени екземпляри от трудове на Петър Богдан отпечатани или приготвени за печат)|url=|journal="Български език и литература"|volume=62|pages=111-122|via=https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=851582}}</ref>
* „За древността на бащината земя и за българските дела“, (ISBN:978-954-07-5045-3) - Цялостно копие от историята на Петър Богдан в 200 страници, озаглавена „За древността на бащината земя и за българските дела“, е открито от Лилия Илиева в библиотеката на Университета на [[Модена]] през 2017 г.<ref>L. Ilieva. [https://www.academia.edu/35213829/The_First_Tractate_on_Bulgarian_History_Found_Petar_Bogdan_On_the_Antiquity_of_the_Father_s_Land_and_on_the_Bulgarian_Things Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща]. ''Balkanistic Forum''. Том 1/2018. с. 98&nbsp;– 103</ref> Издадено е факсимилно през 2020 г. от Университетското издателство „Неофит Рилски“ фототипно, с предговор от Лилия Илиева на български и на английски език. На български език историята за първи път е преведена от гл. ас. д-р Цветан Василев от катедра „Класическа филология“ към [[Софийски университет|Софийски университет „Климент Охридски“]]<ref>[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/cvetan-vasilev-za-rakopisa-na-petar-bogdan-tova-e-edno-universalno-poslanie.html?fbclid=IwAR0604tDReWOcRbK5eg97nYiSagMlodQR7gdQ0-q4lGPGYASXApLUdh3ugE Цветан Василев за ръкописа на Петър Богдан: Това е едно универсално послание]</ref>. Издадена е през 2020 г. от [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]].
* „Двете смърти на човека“. Рим, 1638 г. (Od dvostruke smrti. Sloga). Благоевград, 2020 (факсимилно издание, наборен текст на Маргарет Димитрова, стихотворен превод на Лилия Илиева). ISBN:978-954-00-3
* Небесното съкровище на Дева Мария, Божия майка". Рим, 1643 г." Факсимилно издание. Благоевград-Дубровник. Znanstvena knjižnica Dubrovnik Университетско издание „Неофит Рилски“. Предговор на хърватски, английски и български на Ингрид Павличевич и Лилия Илиева, 504 стр. ISBN:978-954-00-0240-8
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Богдан“.